Решение № 977 от 03.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330200757 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от В. И. К., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № ***** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 546, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. А. Д., оспорва издадения електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и моли съда да го отмени. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище от юрк. З.П., пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от 1 насрещната страна разноски по делото с искане за намаляване на техния размер.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалвания електронен фиш с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Съобразно приложения по преписката електронен фиш серия К № *****, на 26.12.2024г., в 12:42 часа, с лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, собственост на И.Е.К., движещ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 3, посока север, е извършено нарушение на скоростта, като при ограничение на сокорстта от 50 км/ч., била установена скорост от 65 км/ч., или превишение на скоростта от 15 км/ч. Нарушението за скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 546.

Тъй като на 02.07.2021г. собственика на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.

№ **** - И.Е.К., бил починал, то за извършеното на 26.12.2024г.нарушение, електронен фиш бил издаден на неговата майка, настоящо жалбоподателка – В. И. К.. Възиваемата страна приела че тя е наследник на починалия собственик въз основа на справка БДС в която било отразено че тя е негова майка, а баща му е починал.

Починалия собственик на процесния автомобил имал дете – К.И.К., ЕГН **********, което към 26.12.2024г. било малолетно. С Определение № 3973 от 30.03.2024г., на РС Пловдив, ХІ гр.св. малолетното дете, приело наследството на своя баща по опис, в това число и лекия автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****. Определението на съда не подлежало на обжалване.

С електронният фиш била ангажирана административно-наказателната отговорност на В. И. К., за установеното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на същата било наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателя В. И. К. не била собственик на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****. Той бил собственост на нейния син И.Е.К., който бил починал през 2021г.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви – удостоверение за наследници, 2

Определение № 3973 от 30.03.2024г., на РС Пловдив, ХІ гр.св., извлечение от АИС АНД, писмо от БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол № 6-33-24/19.06.2024г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, снимков материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, нарушението на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за превишение на разрешена скорост в населено място в размер на 50 км/ч., с 15 км/ч., не се доказа да е извършено от жалбоподателката К., поради което следва да отмени обжалвания електронен фиш.

По делото няма спор че лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № **** е собственост на И.Е.К..

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч. По силата на чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, в редакцията й, относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление, за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 11 km/h до 20 km/h е предвидена глоба 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

По преписката е приложен снимков материал към Клип № 60746, радар 546, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се 3 отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДВП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за законосъобразност на електронния фиш.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство "TFR 1-M" № 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Видно от приложения снимков материал към клипа, действително скоростта на патрулния автомобил е отчетена като нула, следователно измерването не е било в движение, а стационарно както било отбелязано в протокола. В протокола за извършената проверка е отбелязано и какви уреди са били използвани за извършеното измерване, което е в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, а използваното МПС с което се е придвижвала мобилната АТСС, не е от значение, тъй като тя просто извършва придвижването на АТСС чиято изправност се измерва.

Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: На 26.12.2025г. в 12.42 часа, лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, собственост на И.Е.К., било в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 3, посока север, като с автоматизирано техническо средство № TFR1-М № 546 било установено и заснето че п р и максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/час и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час, с посоченото МПС е извършено 4 нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М № 546, при разрешена стойност на скоростта от 50 км/час, установена стойност на скоростта 65 км/час, превишена стойност на скоростта 15 км/час. след приспаднат толеранс от +/-3км.ч. в полза на водача .

Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . Посочени са и правните признаци на нарушението: при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 15 км/ч. отново след приспаднат толеранс от +/-3км.ч. в полза на водача.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 68 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В конкретния случай 68 км/ч -3 км/ч е равно на 65 км/ч., т.е скоростта посочена в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие. В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.

2 от ЗДвП.

Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, а л . 1, т. 2 ЗДвП в редакцията на закона към датата на извършване на нарушението, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, поради което и не се дължат допълнителни мотиви относно нейната индивидуализация.

Независимо от това обаче са налице основания за отмяна на издадения електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В настоящия казус обаче, собственика на процесния автомобил И.Е.К. е починал на 02.07.2021г. и към датата на нарушението – 26.12.2024г. обективно не е било възможно да попълни 5 декларация с която да декларира кое лице е управлявало МПС. Това обстоятелство е било известно на административнонаказващия орган, видно от писмо заведено с вх. № 46281/08.05.2026г., но той не е направил необходимото да изясни въпроса кое лице е наследник на починалия собственик. Видно от предоставените от страна на жалбоподателя писмени доказателства – удостоверение за наследници, единствен наследник на починалия И.К. е неговия малолетен син К.К.. Жалбоподателката В. К., макар и майка на жалбоподателя, не е негов наследник. В същото време, малолетния К.К. е приел наследството на своя баща по опис, което се установява от влязло в сила Определение № 3973 от 30.03.2024г., на РС Пловдив, ХІ гр.св., сред което наследство е и лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****. Поради изложеното и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорсност на жалб. К., поради което издадения електронен фиш следва да бъде отменен.

Следва да се отбележи че неправилно наказващия орган е посочил че нарушената правна норма е тази по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като извършеното нарушение е по ал. 1. Автомобила се е движел в населено място, в което са важали общите ограничения на скоростта посочени в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП. Съдът би имал правомощие да преквалифицира извършеното нарушение, което обаче не е възможно при ангажиране на административнонаказателната отговорност на лице което не се явява собственик на процесния автомобил, нито е посочено от собственик като управлявало автомобила.

На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В това право е жалбоподателят, предвид отмяна на процесния електронен фиш и поради следните съображения:

Жалбоподателят е бил представляван от пълномощника си адв.А. Д., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие в който е отразено че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро които били платени в брой. Исканията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение са направени своевременно от процесуалния представител, който претендира такива.