Решение № 4 от 04.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600004 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител Т. А. Т., срещу разпореждане на БРС от 20.11.2023 г. по НЧХД № 4588/2023 г. по описа на съда, с което съдът на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство.

В жалбата се твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд, с което се прегражда развитието на наказателното производство, е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с инкриминираните с частната тъжба изрази са накърнени честа и достойнството на тъжителя. Наведени са доводи за осъществен състав на престъплението клевета. Навеждат се доводи за редица престъпления а именно: „измама“ - чл. 212 от НК; „документни престъпления“ по чл. 309 и 317 от НК и „принуда“ по чл. 143 от НК.

В разпоредително заседание на 09.11.2023 г. съдията докладчик се е разпоредил по делото да се изискат заверени преписи от възражение против Заповед за изпълнение № 775/17.03.2023 г. и изпълнителен лист № 1

657/20.03.2023 г. на РС-Бургас, частна жалба против разпореждане от 17.03.2023 г. за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, намиращи се в ч.гр.д. № 835/2023 г. по описа на БРС, както и всички материали по ч.гр.д. № 4558/2023 г. по описа на БРС.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите, описани в жалбата и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

В РС - Бургас е подадена тъжба от Т. А. Т. срещу Ж. В. В., по която е образувано НЧХД № 4588/2023 г., по описа на БРС. В тъжбата се навеждат твърдения, че Ж. В. В. във възражение пред съд по повод издадена Заповед за изпълнение № 775/17.03.2023 г. по ч.гр.д. № 835 по описа на РС-Бургас за 2023 г. изнася твърдения, че „възразената заповед за изпълнение и разпореждането за незабавно изпълнение с издадения изпълнителен лист произтичат от недействителни документи, а именно броя записи на заповед“.

Сочи се още, че документите са „антидатирани“, „без достоверна дата на издаване“, „с дописани суми“ и „място на издаване“. Твърди се още, че във възражението има клеветническо твърдение „Цели се неоснователно обогатяване, търсят се парични суми без законово основание“. На следващо място се сочи, че същите твърдения са изложени и в депозирана от В. Частна жалба пред Окръжен съд Бургас, като в нея В. твърди, че двата броя записи на заповед представляват неистински документи, използвани от Т. Т. пред съда, с което на практика Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 309 от НК.

С разпореждането от 20.11.2023 г. на съдията-докладчик при БРС, е прекратено наказателното производството по делото. В мотивите на разпореждането е констатирано, че изложеното в частната жалба на Ж. В. до БРС и БОС не е нито позорящо, нито чрез него се приписва престъпление на конкретно лице. Съдията-докладчик е приел, че са налице „съждения на възразилия субект Ж. В., обвързани с конкретно целен правен резултат – да се обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея 2 изпълнителен лист от ОС-Бургас и да се спре образуваното изпълнително производство от РС-Бургас, който правен резултат по никакъв начин не влияе увреждащо върху ценности от духовната сфера на тъжителя Т.“. Приел е също, че в конкретния случай „Ж. В. е изразил обем от правни противостоящи възражения и защитни процесуални средства против годността и редовността от външна страна на формиращите основанието за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист записи на заповед, изтъкнал е съображения от трудовото си досие и не е извършил лично унизяващо отнасяне спрямо тъжителя, нито му е приписал престъпление, съотнасяйки нередовността записите на заповед с лична причастност на тъжителя към провокирането на тази нередност“. Според съдията докладчик посочените изрази не само, че нямат връзка с престъпно поведение на тъжителя, а и не са непристойни.

Частната съображения: жалба на тъжителя

Т. е основателна, по следните

Преди да изведе правните си аргументи по отношение правилността на атакуваното разпореждане, настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че същото се явява процесуално допустимо.

Допустимостта на това разпореждане произтича от закона, където в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК изрично законодателят е дал възможност на съдиятадокладчик в разпоредително заседание да прекрати наказателното производство, без да провежда съдебно следствие.

Съдията-докладчик е задължен да прецени, дали описаното в тъжбата деяние съставлява престъпление и само ако това деяние не е престъпление да прекрати наказателното производство с произтичащите от това последици.

В случая съдията - докладчик прибързано е преминал към втория етап и е извършил преценка, че лицето срещу което е подадена тъжбата не следва да бъде предадено на съд, без да съобрази, че тази констатация е преждевременна, тъй като ако бъдат доказани тези твърдения от обективна и субективна страна могат да доведат до наказателна отговорност по чл. 147 от НК. Съдията-докладчик направо е прекратил наказателното производство, позовавайки се на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК . Такъв подход е неприемлив, тъй като накърнява правата на тъжителя в един състезателен процес.

Според контролиращия съд деянието описано в тъжбата е в достатъчно 3 степен конкретизирано. Дали това деяние е от частен характер, действително ли е било извършено, кога, от кого и извършено ли е виновно, е въпрос по съществото на делото, който следва да бъде решен с присъдата.

По отношение на това дали инкриминираните изрази са били заявени от В. със съзнание за тяхната неистинност и отговарят или не на действителността, въззивният съд отново в разрез със становището на съдиятадокладчик от БРС, приема, че всички тези въпроси са такива, до чийто отговор може да бъде достигнато след изследване на отношенията и конкретното поведение на частния тъжител и лицето, срещу което е депозирана тъжбата, както и на конкретно заявените думи и изрази. Това налага изследване на описаните от тъжителя изрази в светлината на съдържанието им, както и на цялостните отношения на частния тъжител и лицето, срещу което е подадена тъжбата.

Настоящият състав на въззивната инстанция, счита, че по отношение редовността на тъжбата и по-конкретно в диспозитива на обвинението в частната тъжба следва да се направи допълнителна преценка дали е посочено времето на извършване на твърдяното престъпление.

С оглед на всичко, изложено до тук, въззивният съд намира, че делото следва да бъде върнато на БРС за разглеждане по същество от друг състав на съда, доколкото за конкретния съдия-докладчик са налице основания за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "в" НПК, тъй като е налице и произнасяне по съществото на обвинението, поради което съдията-докладчик очевидно се явява предубеден и няма право да участва в по-нататъшното му разглеждане.

С оглед на изложеното, Бургаски окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4210 от 20.11.2023 г. по НЧХД № 4588/2023 г., с което БРС е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Т. А. Т. срещу Ж. В. В..

ВРЪЩА делото на БРС за разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5