Определение № 5286 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5286 гр. Варна, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502312 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 82719/02.10.2025 г. подадена от С.

И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат П. Н., срещу определение № 11631/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 7164/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение молба на страната по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 9053/03.07.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като сочи, че първоинстанционният съд неправилно възложил в тежест на ищцата разноските по делото, доколкото счита за неприложима в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските по него. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което разноските останат в тежест на ответника.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 87775/20.10.2025г., в който насрещната страна „Банка ДСК” АД изразява становище за неоснователност на частната жалба и отправя искане за нейното отхвърляне.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл. 248, ал. 3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима. За да се произнесе по същество на частната жалба, съставът на въззивния съд съобрази следното:

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. И. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 22788.02 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 996/2016 г. на ЧСИ Николай Георгиев, образувано въз основа на изпълнителен лист № 11299/29.11.2016 г. издаден по ч. гр. д. № 14600/2016 г. по описа на РС - Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

С определение № 9053/03.07.2025 г. съдът е прекратил производството по делото след извършено от ищцата оттегляне на иска, като е осъдил последната да заплати на ответника сумата от 135.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Ищцата е инициирала производство по чл. 248 ГПК, като с определение № 11631/28.08.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.

Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните разноски е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В конкретния случай, съдът констатира, че първата предпоставка е налице, тъй като в срока за отговор на исковата молба ответникът е признал предявения иск. Спорно е наличието на другата предпоставка, а именно дали ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Видно от данните по делото, изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 996/2016 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев, е бил обезсилен с влязло в сила определение № 239/08.01.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 14600/2016 г. по описа на ВРС. Следователно, настоящият състав намира, че изначално предявеният иск е бил процесуално недопустим поради липсата на правен интерес от воденето му, доколкото правото на принудително изпълнение вече е било отречено и изпълнително основание изобщо не е съществувало.

Не се установи в случая ответникът да е дал повод с поведението си за завеждане на делото. Твърдения факт, че ответникът – кредитор е знаел за обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист още през 2018 г., но до завеждане на иска не е предприел никакви действия да уведоми 2 съдебния изпълнител, сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови правен интерес за ищцата и нужда от предявяване на иск за отричане възможността за принудително събиране на вземанията по обезсиления изпълнителен титул.

В рамките на разумната преценка е било ищцата сама да уведоми съдебния изпълнител и да поиска прекратяване на висящото изпълнително дело, .

Твърдения за други конкретни действия, с които кредиторът да е изисквал от ищцата – длъжник изпълнение на задълженията по обезсилените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не се твърдят и установяват. Напълно неоснователно е твърдението, че след като изпълнителният лист се е намирал в изпълнителното дело за кредитора съществува възможност да получи оригинала на изпълнителния лист и да предприеме принудителни действия спрямо длъжника, образувайки ново изпълнително дело. С обезсилването на изпълнителния лист същият е лишен от принудителна сила и въз основа на него не може да се образува валидно и законосъобразно изпълнително производство. Отделно от това, касае се за хипотетична, не случила се към момента възможност, поради което не може да се приеме за реални действия на кредитора, обуславящи необходимост от съдебна защита с предявяване на иска по чл.439 ГПК. Поради това обосновано може да се приеме, че в случая е налице и втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищцата следва да понесе разноските на ответника.

По тези съображения съдът намира частната жалба за неоснователна.

Обжалваният съдебен акт, с който първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищцата разноските в размер на 135.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11631/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 7164/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на ищцата С. И. Д., ЕГН **********, за изменение на постановеното по делото определение № 9053/03.07.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3