Решение № 4307 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4307 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100507258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 36012/30.04.2024 г., подадена от длъжника в изпълнителното производство И. В., ЕГН **********, срещу Постановление от 26.04.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство № 20208440401484, поради изтичане на двугодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита обжалвания акт за неправилен и моли настоящия съдебен състав да го отмени, като постанови решение с което да се прекрати изпълнителното производство.

Взискателелят е представил възражение в предвидения в чл. 436, ал. 2 от ГПК срок, с което излага твърдения за законосъобразност на постановения от съдебния изпълнител акт.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище, вх. № 45319/18.06.2024 г., от ЧСИ С.Я., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 6, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството по изпълнително дело № 20208440401484 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.06.2020 г. по гр.д. № 10579/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, с който длъжникът е осъден да заплати на 1 взискателя сумата от 717,46 лева, за която сума има издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнителното производство.

В нормата на чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

Жалбоподателят твърди, че между датата на образуването на изпълнителното производство, 09.07.2020 г., респективно датата на първата молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, 22.10.2020 г., до 23.04.2024 г., на която дата длъжникът за първи път бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство, са изтекли повече от 2г, през които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. В молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да осъществява изпълнителни действия от името и за сметка на възложителя. Въпреки това взискателят не е бездействал и е поискал от съдебния изпълнител на 25.11.2021 г. и 09.10.2023 г., т.е. преди да са изтекли 2 години от образуването, да се наложил запор върху банкови сметки на длъжника.

Следователно през процесния период са валидно предприети изпълнителни действия, което обуславя отхвърлянето на жалбата като неоснователна.

В конкретния случай взискателят е упълномощил частния съдебен изпълнител да извършва действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, поради което и предприетите от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника са такива, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Действията, извършени по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ са действия, поискани от взискателя по смисъла на чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес и да се развива изпълнителния процес, не е необходимо взискателят лично да провежда активно поведение по делото. Тази висящност може да се поддържа от действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В този смисъл е т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Да се приеме, че 2 тези действия прекъсват давността, но не прекъсват 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е лишено от логика и от законово основание. Законодателят не е направил разграничение между последиците от действията, предприемани от взискателя в зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Законосъобразността на действията на ЧСИ не е накърнена от това, че същите са предприети по инициатива на ЧСИ по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че изтичането на погасителната давността е с по-тежки последици за взискателя от изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Тоест по аргумент от по-силното основание следва да се приеме, че по-малко неблагоприятните последици се избягват с онези действия, с които се избягват по-тежките последици.

В случая по изпълнителното дело е установено, че преди да изтекат 2 години от последното изпълнително действие са предприемани други изпълнителни действия – по инициатива на взискателя или от ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което съдът приема, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело, т.е. жалбата е неоснователна.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 36012/30.04.2024 г., подадена от длъжника в изпълнителното производство И. В., ЕГН **********, срещу Постановление от 26.04.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство № 20208440401484, поради изтичане на двугодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3