Определение № 3317 от 11.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3317 гр. Варна, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по:

Частна жалба с вх.№ 32017/08.04.2025г о т "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със и седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", представлявано от управителя Ива Михайлова Шаламанова, действаща чрез пълномощника си - юрк. С.С. и частна жалба с вх.№ 32043/08.04.2025г. от „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България", представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров, чрез юрисконсулт В. Т. срещу Определение № 3431 ОТ 14.03.2025 г„ постановено по гр. дело № 4065/2024 г. по описа на PC - Варна, 12-ти с-в, с което е оставена без уважение молба с вх.

№ 15054/18.02.2025 г. от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С.С., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 181 от 14.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4065/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав и молба с вх. № 15060/18.02.2025 г. от ответника „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Т., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 181 от 14.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4065/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.

В жалбата от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899 се сочи, че постановеното от съда определение е неправилно.Счита се, че така присъденото в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на производството по делото. В тази връзка се твърди, че двата процесии договора се намират във връзка, с оглед което прогласяването нищожността на договора за кредит неминуемо рефлектира и върху действителността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията, а спорният предмет е сведен до изследване на клаузите на договора за кредит, като по въпроса има постановена многобройна съдебна практика. Сочи се, че по делото са налице редица безспорни факти от съществено значение за решаването на спора, а същото е разгледано в едно открито съдебно заседание, на което процесуалният представител не е присъствал лично. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат намалени от 300 лева на 150 лева.

В жалбата от „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437 се сочи, че определението на първоинстанционният съд е неправилно.Твърди се, че присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600,00 лв. за два свързани помежду си иска, които не изискват организирането на сложна и разнопосочна защита е прекомерно. Посочва се още, че в производството по делото извършената работа от процесуалния представител на ищеца по двата иска за нищожност е една и съща, тъй като става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на 1 едни и същи процесуални права, а произовдството по делото не се отличава както с правна, така и с фактическа сложност. Спорният предмет е сведен до изследване на клаузите на договора за кредит, като по въпроса има постановена многобройна съдебна практика. Иска се разноските за адвокатски хонорар да бъдат намалени до сумата от 150 лева.

Ответникът по частната жалба в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр.д №4065/2024г. по описа на Районен съд- Варна е образувано по предявени от П. Т. Т. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД искове както следва: Срещу „Кредисимо“ ЕАД на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ за прогласяване за нищожен на Договор за паричен кредит ************ г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД / кредитор/ и П. Т. / кредитополучател/ Срещу „Ай Тръст“ ЕООД на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави/ за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2023г. сключен между П. Т. и „Ай Тръст“ ЕООД евентуално на осн. чл.26, ал.2, предл. 5 /липса на основание/ за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2023г. сключен между П. Т. и „Ай Тръст“ ЕООД. С Решение № 181 / 14.01.2025 постановено по гр.д. 4065/2024г. по описа на РС- Варна е уважил исковете, като е прогласил за нищожен сключеният между страните

Договор за потребителски кредит № ************ г., на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. и сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2023 г. за, като противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД. В тежест на ответниците са възложени и сторените по делото разноски, като първоинстанционният съд е приел, че дължимото възнаграждение следва да бъде в размер на 300 лева по осъщественото процесуално представителство по иска срещу ответника "Кредисимо" ЕАД и 300 лева по осъщественото процесуално представителство по исковете срещу ответника "Ай Тръст" ЕООД.

В проведено производство по реда на чл.248 ГПК, инициирано по молба с вх. № 15054/18.02.2025 г. от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С.С. и молба с вх. № 15060/18.02.2025 г. от ответника „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Т., с искане постановеното по делото Решение № 181 от 14.01.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, исковият съд е оставил без уважение молбите на ответниците с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 181 от 14.01.2025 г., като е приел, че основания за изменение на размера на адвокатското възнаграждение не са налице.

За да достигане на своя краен правен извод съдът съобразява следните конкретни обстоятелства :

По делото на л.5 и л.75 са представени Договори за правна защита и съдействие сключени между П. Т. Т. и адв. Н. М. М., в които са уговорени договорни възнаграждения в размер на 780 лв. за окзване на правна помощ и съдействие по искова молба срещу „Кредисимо“ ЕАД и съответно възнаграждение в размер на 701.92 лв. за оказване на правна защита и съдействие по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, обаче, се прие, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително 2 и когато предвидените в тази Наредба минимални размери, отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Съгласно горепосоченото и практиката на ВКС определените с НМРАВ № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват и база за определяне на дължимата на страната според изхода на делото възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., а основният критерий при преценката за това е дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован следва да бъде съобразен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Оттук следва извода, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящият случай е налице процесуално представителство по установителни искове за нищожност на осн. чл.26 ЗЗД, с цена на иска 4809.09 лева предявен срещу „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437 и цена на иска 4019.21 предявен срещу „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899. Процесуалният представител е извършени следните процесуални: действия свързани с изготвяне и подадена искова молба, вкл. запознаване с делото, както и представителство в проведеното открито съдебно заседание чрез представяне на писмено становище. При съобразяване на всички тези фактори, както и разпоредбата на чл.7 и чл.9 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че така определеното от първоинстанционният съд адвокатското възнаграждение от по 300 лева е справедливо и обосновано, съответстващо на извършената работа, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3431/14.03.2025 г. постановено по гр. дело № 4065/2024 г. по описа на PC - Варна, 12-ти с-в

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3