Решение № 48 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20221100901949 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „И.Т.**“ ЕООД (в ликвидация) срещу Агенция за публични предприятия и контрол, с която са предявени искове за признаване за установено по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника суми в общи размери 155 284,32 щатски долара и 629 865,58 лева, представляващи част от вземанията за главници, неустойки и лихви, за които е издаден изпълнителен лист от 28.05.2007г. по т.д. №713/2002г. на СГС, ТО, VI-5 с-в и е образувано изпълнително дело №20218440400270 на ЧСИ с рег. №844.

Исковете са предявени за разликата между общия размер на вземанията по процесния изпълнителен лист (включително изтеклите законни лихви) и сумите, за които са предявени и уважени с влезли в сила съдебни решения по т.д. №541/2018г. на СГС и т.д. №5291/2019г. на САС предходни предявени от ищеца частични отрицателни установителни искове за недължимост на част от вземанията по изпълнителния лист за суми в общи размери от 8 000,00 щатски долара и 8 998,00 лева.

Като фактическо основание на исковете е заявено погасяване на вземанията по изпълнителния лист поради изтекла давност.

Ответникът оспорва исковете с твърдения, че давността по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист е прекъсвана с признания от ищеца и предприети от ответника изпълнителни действия, направени в периоди, които са по-кратки от приложимата по отношение на вземанията петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ГПК.

Ищецът възразява, че възможността за релевиране на подобни оспорвания от ответника е преклудирана от обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения по т.д. №541/2018г. на СГС и т.д. №5291/2019г. на САС, с които е признато, че ищецът не дължи частите от вземанията по изпълнителния лист, за които са предявени частичните отрицателни установителни искове по цитираните дела, поради изтекла погасителна давност.

Възраженията са неоснователни.

1

На първо място, защото предмет на решенията по отрицателни установителни искове, каквито представляват и исковете по чл. 439, ал. 1 ГПК, не са фактите с правно значение за съществуването или погасяването на оспорваните с исковете права (в това число фактът на изтекла погасителна давност по отношение на тези права), а самите права, по отношение на които са предявени отрицателните установителни искове, поради което и предмет на силата на присъдено нещо на решенията по такива искове е именно съществуването/несъществуването на правата, за които са предявени, а не осъществяването на фактите, от които възникват или се погасяват тези права.

На следващо място, защото именно при съобразяване на принципните положения, изложени в цитираното от ищеца тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ВКС, ОСГТК относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по частични искове, следва че решенията, с които са уважени частични отрицателни установителни искове, поначало не произвеждат действие по отношение на неоспорената с исковете част от вземанията, а последици на сила на пресъдено нещо по отношение на останалата част от вземанията могат да породят само решения по предявени частични отрицателни установителни искове, с които исковете се отхвърлят (изрично в този смисъл определение №60521 от 28.09.2021г. по т.д. №1532/2020г. на ВКС, I ТО).

Безспорно е между страните, но се и установява от съдържанието на процесния изпълнителен лист от 28.05.2007г. по т.д. №713/2002г. на СГС, ТО, VI-5 с-в, приет като писмено доказателство по делото, че същият е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение №17/25.04.2007г. на ВКС за вземания на ответника Агенция за публични предприятия и контрол (с предходно наименование Агенция за следприватизационен контрол) срещу ищеца „И.Т.**“ ЕООД (с предходно наиеменование „ВСК К.“ ЕООД), дължими за главници, неустойки и лихви по договор от 11.05.1998г. за продажба на акции от „ЗММ Велинград“ ЕАД.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД от влизане в сила на съдебния акт, с който са присъдени (а именно от датата 25.04.2007г.), по отношение на всички вземания по изпълнителния лист е приложима предвидената в разпоредбата петгодишна погасителна давност.

Писмените доказателства, представени от ответника с отговора срещу исковата молба, установяват изявления на ищеца до ответника, направени на 20.05.2008г., 15.07.2011г., 04.08.2011г., 15.08.2011г., 16.05.2012г. и 16.09.2014г. с искания и предложения за разсрочване на изпълнението на процесните вземания, всяко от които представлява самостоятелно признание на вземанията по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и в приложение на цитираната разпоредба прекъсва давността по отношение на вземанията.

Писмените доказателства, представени с отговора срещу исковата молба, както и доказателствата, представени с молба на ответника от 18.03.2024г., подадена в изпълнение на указанията в доклада на делото и в рамките на продължения по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 14.02.2024г. срок, установяват и искания от ответника за прилагане на изпълнителни способи за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителни дела, образувани въз основа на процесния изпълнителен лист, или такива, по които вземанията по изпълнителния лист са предявени за съвместно събиране, направени на 25.06.2018г., 18.01.2019г., 08.11.2019г. и последващи дати, които също са прекъсвали давността по отношение на процесните вземания съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Периодите от време от датата 25.04.2007г., на която е започнала да тече давността по чл.

2

117, ал. 2 ЗЗД по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, до първата от описаните по-горе дати, на които е давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „а“ и „в“ ЗЗД, както и периодите от време от всяка между посочените дати, са по-кратки от предвидения в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишен давностен срок.

Освен твърденията за изтекла погасителна давност, твърдения и доказателства за други обстоятелства, които да са довели до погасяване на вземанията по изпълнителния лист в частта им, за която са предявени отрицателните установителни искове по делото, не са ангажирани от ищеца, поради което и след като твърденията в исковата молба за погасяването на вземанията по давност са опровергани от доказателствата по делото, исковете подлежат на отхвърляне, като при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството му от юрисконсулт в образуваното производство по исковете.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.Т.**“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Драгоман, ул. **** срещу Агенция за публични предприятия и контрол с адрес гр. София, ул. **** искове за признаване за установено по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите 155 284,32 щатски долара и 629 865,58 лева, представляващи част от вземанията за главници, неустойки и лихви, за които е издаден изпълнителен лист от 28.05.2007г. по т.д. №713/2002г. на СГС, ТО, VI-5 с-в и е образувано изпълнително дело №20218440400270 на ЧСИ с рег. №844.

ОСЪЖДА „И.Т.**“ ЕООД (в ликвидация) с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Драгоман, ул. **** да заплати на Агенция за публични предприятия и контрол с адрес гр.

София, ул. **** на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3