Определение № 14731 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14731 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502269 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на длъжника О.Д.Р. по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023г., издадена по ч.гр.д. № 28264/2023 г. по описа на СРС, 76 състав. Във възражението подробно са изложени съображенията. Длъжникът моли да се приеме възражението.

Заявителят „ЕОС Матрикс” ЕООД не е заявил становище.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени във възражението и в неговия отговор, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК на „ЕОС Матрикс” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за главница, договорна лихва и разноски О.Д.Р..

Въз основа на горното заявление на 23.06.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на настоящ адрес на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление, като на 01.11.2023 г. е издаден изпълнителен лист по заповедта за изпълнение.

При тези обстоятелства Софийският градски съд намира от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че възражението е подадено в рамките на преклузивния срок по чл. 423, ал.1 от ГПК, с оглед посочената дата на узнаване за заповедта, която съвпада с датата на изготвяне на съобщението за образуване на изпълнително дело 345/2025 г. на ЧСИ с рег. № 899 – И.Ц., с р-н на действие ОС – Враца.

Твърденията в него сочат хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. При преценката на данните по делото съдът намира тези твърдения за основателни.

1

Надлежното връчване на издадената заповед за изпълнение е гаранция за защита на правата на длъжника в изпълнителното производство. Това връчване е една от предпоставките за влизане в сила на заповедта и за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея. Връчването следва да бъде осъществено според общите правила на ГПК за връчване на съобщения и съдебни книжа.

В случая от представените доказателства се установява, че Софийският районен съд е приел надлежно връчване на заповедта за изпълнение въз основа на залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК и изтичане на двуседмичния срок според същия текст, в който длъжникът не се е явил да получи съответните книжа.

Съгласно нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК /в ред., след изм. ДВ, бр.86/2017 г., действаща към датата на връчване на съобщението с препис от издадената заповед за изпълнение/, когато ответника в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В конкретния случай съобщението до длъжника е изпратено на обявения постоянен и настоящ адрес на лицето след извършена служебна справка от НБД „Население“ за неговата адресна регистрация. Върху съобщението до постоянния адрес е извършено отбелязване,че лицето не живее от две години на адреса. Върху съобщението до настоящ адрес е извършено единствено отбелязване “залепено у-е“. От извършената справка за работодател се установява, че по отношение на длъжника не е установен такъв.

С оглед отбелязаното върху уведомлението задължителните предпоставки, за да се приложи чл. 47, ал. 1 от ГПК, не са изпълнени от връчителя: няма данни адреса да е посетен в рамките на повече от един месец, нито кога и дали изобщо е посетен /върху самото съобщение липсва отбелязване на каквато и да било дата, вкл. на залепване на уведомлението/, къде е залепено уведомлението, дали лицето е било търсено, респ. не е било открито, дали са събрани и от кого сведения дали действително живее там. Поради това не може да се заключи, че в конкретния случай уведомяването е надлежно изпълнено, съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Налице са предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което подаденото от длъжника възражение следва да бъде прието, а изпълнението на издадената заповед за изпълнение – да бъде спряно. Делото трябва да се върне на Софийския районен съд на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК за уведомяване на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.

В настоящото производство съдебни разноски не следва да се присъждат, доколкото отговорността за разноски е въпрос, който е в зависимост от разрешаване на спора за 2 съществуването на материалното право по заповедта и по който въпрос следва да се произнесе съдът по съществото на спора.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК на О.Д.Р. по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023г., издадена по ч.гр.д. № 28264/2023 г. по описа на СРС, 76 състав.

СПИРА изпълнението на издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 23.06.2023 г.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 76 състав, за осъществяване на действията по чл. 415 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3