Определение № 628 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. София, 14.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002102895 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 39225/25.04.2023г., подадена от В. К. С., чрез процесуалния представител адвокат К. С., срещу решение № 1357/16.03.2023г. по в. гр. д. № 10613/2021г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 85031/12.05.2020г. по гр. д. № 29793/2018г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Б. С. М. срещу Р. В. П. (починал и заместен по чл. 227 ГПК от Д. Р.

П. и Г. Р. П., действащи чрез своята майка и законен представител С. Г. А.) и В. К. С., искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 152 ЗЗД и е признат за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 148, том I, рег. № 12940, дело № 147 от 2009г. на нотариус А. Ч., както и е уважен предявеният от Б. С. М. срещу В. К. С. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ответникът В. К. С. не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], с площ от 859 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 849, квартал: 32, парцел: ХХ1-345, при съседи: [№][№], [№], [№], [№], заедно с всички подобрения и приращения в имота (4 броя сгради), а именно: СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№], застроена площ: 65 кв. м., СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010г. на 1 изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, застроена площ: 53 кв. м., СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица] 19, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], застроена площ: 40 кв. м.; СГРАДА с идентификатор [№] по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], СО, район „К.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, застроена площ: 10 кв. м. и като е отменено първоинстанционното решение №[ЕИК] от 03.02.2021г. по гр. д. № 29793/2018г. на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от касатора срещу Б. С. М. насрещен иск, с правна квалификация чл. 108 ЗС, е отхвърлен ревандикационният иск за признаване правото му на собственост на основание давностно владение за периода от 15.11.2012г. до датата на предявяване на иска – 22.10.2018г. и предаване владението върху процесния недвижим имот.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК бъдат отхвърлени или искът по чл. 108 ЗС бъде уважен, със законните последици.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с разпоредбите на чл. 164, ал. 2 ГПК и чл.

165, ал. 2, изр. 1 ГПК. Поддържа, че решението е и необосновано като счита, че кредитираните свидетелски показания са вътрешно противоречиви, както сами за себе си, така и съпоставени с останалите свидетелски показания, поради което, въз основа на тях не могат да се направят категоричните изводи, изложени в мотивите на обжалваното решение за привидност на процесната продажба. Поддържа, че становището на въззивния съд за наличие на заемно правоотношение като основание за обявяване нищожността на процесната продажба, е очевидно неправилно. Счита, че не е ясно от какво произтича логическият извод на въззивния съд в обжалваното решение, че наличието на договорна ипотека за обезпечаване на отпуснат заем на трето, неучастващо в делото лице, е доказателство за възникнало заемно правоотношение. Твърди, че очевидно неправилен и необоснован е изводът на въззивния съд, че причина за неизвършване на „обратната сделка“ е „липсата на финансови средства“. Като очевидно неправилен и противоречащ на житейската логика и на съществуващите понастоящем в страната обществени отношения определя и изводът на съда, че е „житейски нелогична покупката на имот, който никога не е посещаван от купувача...“. Поддържа, че решението е неправилно и поради противоречието му с материалния закон, поради липса на предпоставките по чл. 152 ЗЗД.

Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на съда и по 2 отношение на иска по чл. 108 ЗС. Счита, че са налице доказателства, свидетелски показания, както и разписки, представени по делото, издадени от г-жа М., че г-жа М. е ползвала имота след неговата продажба, като държател, а не като негов собственик. Поддържа очевидна неправилност и необоснованост на изводите на съда, че единствено упражняването на фактическата власт върху една вещ прави едно лице владелец, без да се отчита доказано променения след извършената продажба animus по отношение на имота.

Поддържа, че неправилно в мотивите на обжалваното решение се посочва, че по делото не е представен протокол за предаване на владението на процесния имот от Р. П. на касатора В.

С. като в изготвения на основание чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 140 ГПК и представен на страните проект за доклад по делото изрично е посочено, че са приети представените с отговора на исковата молба писмени документи като доказателства по делото, а изрично в съдебното заседание пред първата инстанция, проведено на 16.10.2019г. е приет докладът по делото, без да се направи възражение, че към него не е представен посочения в писмения отговор на В. С. протокол от 15.11.2012г. за предаване владението на процесния имот.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.За задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 331 по гр. д. № 257/2009г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 445 по гр.д. № 1733/2010г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 27 по гр. д. № 4265/2014г. на ВКС, ІV г.о и др.

2.Възможно ли е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт (в частта му, включваща изявлението на продавачката на имота за прехвърляне на неговата собственост в патримониума на купувача, която част на нотариалния акт има значението на изходящ от страната частен документ), без да са налице изключенията за това, предвидени в чл. 164, ал.

2 и чл. 165, ал. 2 ГПК?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълкувателно гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС.

3.Ако страна по делото представи документ, отнасящ се до предмета на делото, който документ е приет по надлежния ред от решаващия съдебен състав, длъжен ли е въззивният съд да установи липсата на документа по делото поради пропуски в администриране на делото, да изиска неговото повторно представяне от страната, която първоначално го е представила и се ползва от него, като едва след съобразяване с повторно представения документ се произнесе по съществото на правния спор?

По този въпрос касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на 3 чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Б. С. М., Д. Р. П. и Г. Р. П., действащи чрез своята майка и законен представител С. Г. А., не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове, предявени от Б. С. М. срещу Р. В. П. (починал и заместен по чл. 227 ГПК от Д. Р. П. и Г. Р. П., действащи чрез своята майка и законен представител С. Г. А.) и В. К. С. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване на нищожността договор за покупко-продажба на недвижим имот и иск с по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вторият ответник не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 820 кв. м., находящ се в [населено място], Столична община, район „К.“, „Стара планина“ № 19, заедно с всички подобрения и приращения в гореописаното дворно място - 4 броя сгради с идентификатори [№], [№], [№] и [№] и насрещен иск, предявен от В. К. С. срещу Б. С. М. с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото му на собственост на основание добросъвестно давностно владение за периода от 15.11.2012г. до датата на предявяване на иска – 22.10.2018г. и предаване владението върху процесния недвижим имот.

Констатирано е, че в първоинстанционното производство е представен нотариален акт за право на собственост, придобит по делба № 65, том V, дело № 869/1971г., с който С. Б. В. е признат за собственик на дворно място, съставляващо парцел X.-849 в кв. 32 по плана на [населено място], С.. окръг от 820 кв. м., с неуредени регулационни сметки за придаваемите се 76 кв. м., както и една жилищна сграда; нотариален акт продажба на недвижим имот акт № 148, том I, рег. №. 12940, дело 147 от 21.04.2009г., вписан в СВ с вх. рег. № 14855, акт № 190, том ХL, дело № 9008/2009г., с който Б. С. М. продала на Р. В. П. недвижим имот дворно място, с площ от 820 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ [№] по плана на [населено място], при съседи: улица, УПИ [№], [№], [№], [№], за сумата от 10000 лв., която продавачът заявил, че е получил напълно от купувача; пълномощно от Р. В. П. от 04.01.2010г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което упълномощил Б. С. М. да го представлява и подписва пред нотариус, като продаде от негово име и за негова сметка, при условия и цена, каквито прецени, както и да договаря сама със себе си съгласно чл. 38 ЗЗД, като прехвърли собствеността на свое име, на следния имот: дворно място, с площ от 820 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ [№], от кв. 32 по плана на [населено място], при граници (съседи): улица, УПИ [№], [№], [№], [№], който имот е подробно описан в нотариален акт № 148, том I, рег. №. 12940, дело 147 от 21.04.2009г. на нотариус А. Ч. с рег. № 310 на НК, с което ищцата е упълномощена да получи продажната цена в брой или по банков път, да го 4 представлява и подписва пред всяка банка, като получи от негово име сумата от продажбата, да подпише предварителен договор за сделката, да го представлява и подписва пред всички данъчни, общински, административни, технически и др. органи. Констатирано е от документ „Оттегляне на пълномощия“ от 03.10.2011г., с нотариална заверка на подписа, че Р. В. П. оттеглил пълномощно с рег. № 2/04.01.2010г. и на нотариално удостоверено съдържание № 3, том 1, № 1/04.04.2010г. на нотариус Е. П. с рег. № 379 на НК.