Решение № 41 от 03.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Русе, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520201574 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „К.Б.“ КД против Наказателно постановление № Р008377 от 03.10.2025 г., издадено от Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 19, ал. 5 от Закона за защита на потребителите.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени и в условията на евентуалност да се измени, като се намали размера на наложената санкция до предвидения от законодателя минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Ралица Мариянова, която намира така подадената жалба за неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като 1 правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения и представя писмено становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановлението е получен от представител на дружеството-жалбоподател на 08.10.2025 г., а жалбата е подадена на 22.10.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател „К.Б.“ КД стопанисва търговски обект – магазин, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 8.

На 09.09.2025 г. К.Л.П. посетил горепосочения търговски обект и закупил стока – дъбов чипс. След заплащането на касата, последният констатирал, че е налице разминаване между посочената в издадената касова бележка цена от 2,99 лева за брой и отбелязаната такава на етикета. В тази връзка П. се обърнал към управителя на магазина, и поискал да направи рекламация, като такава му била отказана.

Недоволен от това, К. П. подал жалба с вх. номер Р-03-799/09.09.2025 г. до Комисия за защита на потребителите, Териториално отделение – Русе.

С оглед на така подадената жалба, на 10.09.2025 г. свидетелят П. Б. К. извършил проверка в търговския обект, в резултат на която установил, че по отношение на артикул „Български дъбов чипс“, 100 грама, е поставен етикет с обявена цена от 2,99 лева/1,53 евро за брой и 2,30 лева/1,18 евро за брой. Тоест налице били обявени две различни цени за една и съща стока, като същата не попадала в някое от изключенията на чл. 6 от ЗЗП.

Гореизложените констатации били обективирани в Констативен протокол № К2779496/10.09.2025 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят П. К. приел, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗЗП. В 2 тази връзка бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 008377 от 15.09.2025 г., който бил подписан от представител на дружествотожалбоподател без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяние, идентични с тези, съдържащи се в АУАНа, като на основание чл. 200 от ЗЗП на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗЗП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: Наказателно постановление № Р008377/03.10.2025 г., Констативен протокол № К-2779496/10.09.2025 г., Акт за установяване на административно нарушение № 008377/15.09.2025 г., жалба, ведно с приложена към нея касова бележка, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля П. Б. К..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗП актовете за установяване на нарушенията по ЗЗП се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния орган или от кмета на общината. Съгласно чл. 233, ал. 2 от ЗЗП наказателните постановления се 3 издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на Териториално отделение - Русе на Комисия за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 347 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 766/19.09.2025 г. на временно изпълняващия длъжността Председател на Комисия за защита на потребителите.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съответно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението на чл. 19, ал. 5 от Закона за защита на 4 потребителите.

С разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗЗП е въведена забрана за обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект. Така въведената забрана не се отнася за стоките, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 6, т. 1-4 от ЗЗП: употребявани стоки, нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите, стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите и стоки с намалени цени.

Съдът намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установява, че на посочените в наказателното постановление дата – 10.09.2025 г., и място – търговски обект – магазин, находящ се в гр. Русе, бул.

„Липник“ № 8, стопанисван от дружеството-жалбоподател, се е предлагала за продажба стока - „Български дъбов чипс“, 100 грама, на която е бил поставен етикет с обявени различни цени - 2,99 лева/1,53 евро за брой и 2,30 лева/1,18 евро за брой. В процесния случай не се констатира горепосочената стока да попада между изключенията, уредени в разпоредбата на чл. 6, т. 1-4 от ЗЗП. По този начин е било осъществено от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател.

Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Неоснователни са наведените възражения, че процесната деятелност следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗПП. Последната въвежда задължение за търговеца да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В случая това е било спазено от дружествотожалбоподател, доколкото на етикета и по отношение на двете различни цени е била обозначена цена за единица мярка.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 200 от ЗЗП за нарушение на разпоредбите на чл. 15, 16, 17, 19, 20, ал. 1 и чл. 21 – 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага административно наказание „Глоба“ в размер от 300 до 5000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица – „Имуществена санкция“ в размер от 500 до 5000 лева. Съдът намира, че АНО при съобразяване с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки санкция в минимален размер, а именно „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни 5 нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като вместо това следва да го предупреди писмено, че при повторно извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН).