Решение № 54 от 24.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. **, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора К. М. Д. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264100600109 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 1 от 28.01.2026г. постановена по Н.0.X.Д. № 297/2024г.

Районен съд -*** е признал подсъдимия В. Т. И., роден на *** година, в град **, с постоянен и настоящ адрес в гр. ****, българин, български гражданин, висше образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за невиновен в това, че на 16.04.2023г., в град ***, по непредпазливост, да е причинил тежка телесна повреда на С. М. М., с ЕГН **********, чрез насочен към главата и удар, с дървена пръчка, по метална ограда, вследствие на който от пръчката се отчупила треска, която попаднала в лявото око на М., която и причинява разкъсна рана на роговицата, с пролабиране на вътреочни тъкани, довело до постоянна слепота на лявото око, поради което го оправдал по обвинението по чл. 133, вр. чл. 128, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 2- ро, алт.1 от НК.

При това решаващият съд е отхвърлил предявения от С. М. М., с ЕГН ********** от гр. *** ул. *** против В. Т. И. граждански иск за сумата от 234,79 лева/120,05 € (сто и двадесет евро и 05 евроцента), представляваща 1 обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди и сумата от 150 000,00 лева / 76 693,78 € (седемдесет и шест хиляди шестстотин деветдесет и три евро и 78 евроцента), представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 16.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. При това, съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, подробно описани в съдържанието на присъдата.

Срещу присъдата са постъпили протест от РП - *** и допълнение към него, в които се излагат, съображения според които първоинстанционният съдебен акт е необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се твърдения, според които направеният от съда анализ на доказателствата е непълен и неправилен. Посочва се, че авторството на деянието и механизма на причиняване на телесната повреда, на пострадалото лице, са несъмнено доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на приобщената като доказателство по делото съдебно – медицинска експертиза. Претендира се отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв. С. Т., в качеството му на повереник на пострадалото лице С. М. М. (частен обвинител и граждански ищец), с която се иска отмяната на постановената присъда и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение.

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест и допълнението към него, като счита че присъда е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение при ценените доказателства по делото. Излагат се допълнителни аргументи в тази насока. Пледира да се отмени присъдата на първоинстанционният съд, като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец - адв. С. Т. сочи доводи, според които от доказателствата по делото, по категоричен начин се установява, че именно подсъдимия да е извършител на инкриминираното деяние. Моли съда да отмени поставената от първостепенния съд оправдателна присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимият за виновен, в извършването на престъплението по чл. 133 НК.

Твърди, че предявеният граждански иск за претендираните суми е основателен и доказан по своето основание и размер и моли, същият да бъде уважен.

2

Претендира заплащане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд С. М. М. посочва, че неправилно първостепенният съд е оправдал подсъдимия, тъй като той е виновен за нанесените и травми.

В хода на разглеждане на делото пред въззивният съд, адв. Л. П. от ВТАК, назначен за служебен защитник на подсъдимия В. Т. И., заема становище според което обжалваната присъда следва да се потвърди - като правилна и законосъобразна. Посочва, че обвинението не се доказва по несъмнен начин от събраните доказателствата по делото.

Подсъдимият В. Т. И. редовно призован, не се явява и не заема писмено становище.

Великотърновският окръжен съд, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Проверяваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда.

Въз основа на този доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

В. Т. И. е роден на *** г., в град **. Същият е българин, български гражданин. Има завършено висше образование. Не е женен. Не работи по трудов договор. Не е осъждан. Живее сам, след смъртта на родителите си на адрес в град *** ул.***.

Към април 2023г. С. М. М. живеела в същия град –***, на ул. ***, който адрес не намирал в близост до дома на подсъдимия.

С. М. М. и В. Т. И. се познавали от преди възникналия между тях инцидент, като двамата живеели на съседни улици, в близост до чешма, която била известна в населеното място като „***“. Двамата не били в добри отношения, като имали негативно и не добро отношение един към друг.

На 16.04.2023г., след обяд, около 15,00 часа, С. М. отишла да си напълни вода на „**“ в град ***. Видяла, че оттокът и бил е слаб, но въпреки това напълнила носените от нея туби. По това време, в двора на намиращата се в съседство къща, била св.М.К.Г.. Двете жени се заговорили, по повод ниския дебит на водата на чешмата, при което св.Г. споделила на М., че В. И. бил отбил част от вода на чешмата, като я използвал за свои нужди. При това и се оплакала, че част от отглежданите от подсъдимия животни влизат в двора и.

3

Този разговор на двете жени бил чут от В. И., който по това време се намирал в своя двор, в близост до тях, тъй като неговия дом бил непосредствено зад описаната чешма. Заинтересуван от разговора на жените подсъдимият отишъл при тях. Св.С. М. го нападнала, вербално, на тема, че е отбил неправомерно водата от чешмата, на което последният също репликирал с повишен тон. Това обстоятелство довело до напрежение между тях, и разразяване на словесен скандал, при който подсъдимият и св. М. си разменили гневни и обидни реплики (не са установени по съдържание в хода на делото.) При това подсъдимият И. (според пострадалата) отправил към св.С. М., и закана, че ще отиде в дома и.

По време на тези словесни пререкания свидетелката М. била на улицата, а подсъдимият В. И., се намирал в двора на собствената си къща. По делото не са събрани убедителни доказателства, които да подкрепят наведеното от св.

М. твърдение, според което И. излязъл от двора си и се приближил към нея, като при това я заплашвал с носен от него нож, като продължавал да отравя към нея закани, и обидни думи. Тези твърдения на пострадалото лице, са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, в това число и от разпита на св. М. Г., присъстваща на развилото се между двамата пререкание.

Непосредствено след това, носейки напълнените туби с вода М. се прибрала в дома си. Фрустрирана от възникналия скандал, тя взела едно желязо /приобщено като веществено доказателство по делото - самоделен меч/ и с него се върнала до дома на подсъдимия В. И.. Застанала пред оградата на двора на къщата му. Същата представлявала метални пана, изработени от вертикално разположени метални пръти от формовано желязо, с монтирани метални орнаменти. Между отделните такива имало разстояния, които образували светли отвори в оградата. Същата била с обща височина от около 140см., съобразно съдържанието на приобщения като доказателство по делото протокол за оглед на местопроизшествие (ДП. т.1, л.52), и височина от 160 – 170 см. (според подсъдимия). В оградата била изградена входна врата, представляваща - същото по вид и размер метално пано и с широчина от 90 см. Вратата се заключвала с механизъм представляващ метално резе.

Непосредствено до вратата, от лявата и страна растял храст – роза (трендафил), който съобразно съдържанието на описания протокол за оглед на местопроизшествие от 16.04. 2023г., в най високата си част бил с височина от около 3,20 см. Същият, преминавал от вътрешната страна над оградата, навън и се разклонявал над вратата. Според данните събрани съобразно проведения на 01.04.2024г. следствен експеримент се касае за люляк, чиито клони започвали от 120 см. и се разпростирали до височина от 2,40 см.

В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие в производството пред първостепенния съд подсъдимият сочи, че описвания трендафил, бил, към момента на деянието с височина от около 250см. и се разклонявал над описваната врата, като клоните му се провисвали над нея, поради което той следвало да се привежда, за да мине под тях. Това било необходимо, и поради надвесените клони от растящото в близост дърво (кайсия). Двете растения били оформени като арка над вратата на оградата.

При пристигането си пред дома на подсъдимия св. С. М. застанала 4 срещу и в близост до описаната врата на оградата и започнала да вика, като същевременно удряла с желязно острие (меч) по оградата, в областта на вратата и по нея самата. През това време В. И. бил от вътрешната страна на оградата във своя двор. Той се приближил към оградата, като и двамата си разменяли обидни думи и реплики на висок тон,карали се и се обиждали.

В дадените в хода на съдебното следствие, пред решаващия съд, свидетелски показания С. М. сочи, че подсъдимият „…замахна да ме удари с една тояга, с която докарва овцете, тоягата се пръсна, удари в тръбата и се пръсна и треската попадна в окото ми…. Трендафили няма… рози няма, няма нищо… Тази тояга представлява дълга около 1 метър и нещо, тънка, де факто бамбук, където се подкарват животните, отпред на самия връх имаше като тиксо – черно, облепено, и като замахна, той към мен, тя се удари в тръбата и се пръсна и попадна в окото, точно част от тази тръстика…“. На следващо място пострадалата твърди, че при това замахване, подсъдимият, с описаното средство, и нанесъл един удар в областта на рамото.

По отношение на тези твърдения подсъдимият, в своите обяснения заявява, че „…Аз не съм взимал кол, аз ако ударя с кол по главата ще има рани.

Не съм удрял с кол по оградата, няма как да се отчупи и да хвръкне в окото.

Полицията не е изземвала кол от мен, то нямаше. Полицаите дойдоха и видяха, че нищо нямаше там“.

По отношение на тези обстоятелства представителят на държавното обвинение, твърди, че В. И. бил взел една сопа дълга около 2-3 метра и започнал да маха към св.С.М. през оградата, като нанесъл през оградата един удар в областта на главата. Св.М. изведнъж усетила силна болка в лявото око ,дръпнала се и извикала. Усетила,че нещо дребно я проболо в лявото око.

Дръпнала се, седнала на чешмата и започнала да вика „Извикайте линейка ,окото ми,окото ми” и се опитвала да извади парче от дърво от окото си.

Твърденията посочени в обвинителния акт по отношение на факта на получаване на нараняванията на св. М., непосредствено след нейните действия, свързани с размахване на носения от нея железен меч, и за полученото нараняване на лявото око, корекспондират с твърденията на пострадалото лице, както и данните изложени от подсъдимия и от св. С. Г., които също посочват, че са чули, тези думи от пострадалата .

При това, С. М. сочи, че е извадила от окото си някаква дървена треска, която захвърлила, след което си направила промивка на същото, с вода от чешмата, и непосредствено след това се прибрала в домът си, от където била взета, от специализиран автомобил на Спешна медицинска помощ и откарана за лечение болнично заведение в гр. Плевен