Решение № 203 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502832 по описа за 2020 година

С решение от 19.02.2020 г., постановено по гр. дело № 8 204/2019 г., Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 19 състав, е осъдил на осн. чл.432 от КЗ ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на ищцата Т. И. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева. В останалата му част искът, предявен в размер на 70 000 лева /като частичен от 100 000/, е отхвърлен като неоснователен.

Недоволни от решението са останали и двете страни по спора, които са подали въззивни жалби.

Ищцата Т. И. Г. обжалва решението в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 до 49 000 лева. Във въззивната жалба, изготвена от процесуалния й представител, се излагат съображения, че присъденото от градския съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не съответства на претърпените от жалбоподателката болки и страдания.

Обсъждат се събраните по делото доказателства, установяващи механизма на ПТП, нанесените травматични увреждания и произтичащите от тях нематериални вреди, които според ищцата следва да се оценят на 70 000 лева. Не се оспорва приетият от СГС размер на съпричиняване – 30 %, поради което се претендира присъждане на още 14 000 лева обезщетение.

1

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД обжалва решението на градския съд в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над 15 000 лева. Поддържа, че по делото не са доказани увреждания с такъв обем и тежест, които да обуславят обезщетяване в размер на 50 000 лева. В жалбата се излагат съображения, че необосновано градският съд е приел, че приносът на ищцата за настъпване на вредите е само 30 %, като се изразява становище, че той е най-малко 90 %.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска над 15 000 лева.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:

Доказателствата по делото са събрани от Софийския районен съд, който е бил сезиран с осъдителен иск за 1 000 лева, предявен като частичен от 100 000 лева. След като в съдебно заседание на 21.05.2019 г. съдът по искане на ищцата е допуснал увеличение на иска на 70 000 лева /частичен от 100 000 лева/, производството по гр. дело № 85 236/2017 г. е прекратено пред СРС и делото е изпратено на компетентния Софийски градски съд, който е постановил решението.

По делото не се спори, че на 06.02.2017 г. в град Бургас е настъпило ПТП, при което пресичащата на пешеходна пътека Т.Г. е била блъсната от лек автомобил марка „Деу“ с рег. № *** – валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“ АД.

За установяване на механизма на ПТП районният съд е допуснал до разпит свидетели и е приел две автотехнически експертизи – първоначална и повторна.

Свидетелят Д. Л. не е видял самия удар, но го чул, чул спирачки и видял, че пешеходката е паднала точно пред автомобила – на пешеходната пътека.

Свидетелят С. К. – водач на автомобила, причинил ПТП, е заявил пред районния съд, че когато започнал да пресича на пешеходната пътека, за него светофарът светел „зелено“. Пред него изкочила жена, която видял в последния момент настъпил спирачки, но я ударил. Възприел я в предната лява част на автомобила и не забелязал откъде се е появила – отляво или отдясно. Шофирал на къси светлини, през цялото време наблюдавал светофарната уредба. Видял жената паднала в непосредствена близост до „шофьорската врата“. Свидетелят не си спомня, да се е превъртяла през капака.

2

В заключението си вещото лице инж. С. С. е приел, че скоростта на автомобила е била около 35-40 км/ч. Пешеходката е пресичала пътното платно на пешеходната пътека – отдясно наляво спрямо движението на автомобила. В резултат от удара е изведена от равновесие, с покачване върху предния капак и последващо отхвърляне напред и падане върху терена. Ударът е настъпил на около 1,70 м. В ляво от десния край на пътното платно.

При изготвяне на заключението инж. С. се е основал на показанията на водача и е приел, че ако тези показания са точни и верни, ударът е бил непредотвратим за водача.

Поради оспорване на заключението на вещото лице С. районният съд е допуснал изслушване на повторна експертиза като е назначил за вещо лице инж. Й. Й..

Вещото лице Й. Й. е приел, че към момента на удара скоростта на автомобила е била около 35 км/ч. Определил е опасната зона за спиране на автомобила, съответно за предотвартимостта на удара във варианти – в зависимост от скоростта на движение на пешеходката. Крайните изводи на експерта са, че причините за настъпване на произшествието са: поведението на пешеходката, която е предприела пресичане на червен сигнал на светофарната уредба; поведението на водача на лекия автомобил, който се е движил със скорост, при която не може да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност; несвоевременното задействане на спирачната уредба от водача от момента, в който пешеходката е попаднала в осветената зона на фаровете – на около 4,58 м. от мястото на удара.

Пред настоящата инстанция е представено копие от решение на Бургаския районен съд, постановено на 26.06.2020 г. по НАХД № 864/2020 г., с отбелязване, че същото е влязло в законна сила. Видно от това решение, с него обвиняемият С. К. е бил признат за виновен в това, че на 06.02.2017 г. в град Бургас, при управление на лек автомобил марка „Деу“, модел „Лачети“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Т.Г. средна телесна повреда. С оглед на приетото от наказателния съд, настоящият състав не обсъжда в подробности вариантите за предотвратимост на удара, посочени в заключението на вещото лице инж. Й..

Видно от мотивите към решението, в тях и наказателният съд е приел, че ищцата е пресичала пътното платно при червен сигнал на светофара.

3

От заключението на вещото лице д-р Р. Д. – ортопед-травматолог, се установява, че в резултат от удара на автомобила ищцата е получила следните травматични увреждания: травматичен шок със степенна промяна на съзнанието без изпадане в пълно безсъзнателно състояние /кома/ и множество счупвания с възникване на анемичен синдром – разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на таза /горно и долно рамо на дясната срамна кост; счупване на кръстната кост в дясно, на десен ацеталулум /главулечна ямка/, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на костите на дясната подбедрица /латерален кондил на дясна тибия и главата на дясна фибула/, причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания по горните крайници.

Според вещото лице, получените увреждания са в причинна връзка с ПТП и се дължат на удара с автомобила и последващото падане на терена.

По спешност ищцата е била транспортирана в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където незабавно е била настанена в реанимация поради възникналия травматичен шок. На 16.02.2017 г. е била оперирана – извършено е открито наместване и метална фиксация с плака и винтове на счупването на латералния кондил на дясната подбедрица.

Проведен е леглови и екстензионен режим за кръста в продължение на 5 дни.

Възстановителният и оздравителен период е продължил 6-7 месеца. Болките и страданията са били най-интензивни непоследствено след травмата, в първоите 10-12 дни след оперативната интервенция, в началото на раздвижването. Около 3-4 месеца се е придвижвала с патерици, 1 месец с бастун, провела е рехабилитация.

Налице е ограничена подвижност в сгъването на дясната коленна става – невъзможен пълен клек. За в бъдеще подлежи на оперативна интервенция за отстраняване на металната остеосинтеза. Очаквано е в бъдеще при натоварнаве и промени във времето да изпитва болки и дискомфорт в областта на счупванията.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания е разпитана свидетелката М. Н. – дъщеря на Т.Г.. Същата е заявила, че непосредствено след ПТП майка й била с разкъсани дрехи, с рани и кръв по главата. Въпреки че пред дъщерите си твърдяла, че е добре, после нямала спомен какво е говорила. Болничното лечение продължило повече от месец.

След изписването й от болницата още месец и половина била на легло, не 4 можела да се обслужва и за нея се грижели свидетелката и сестра й. Заради счупването на таза не можела да седне. Била на инжекции – заради болките и за разреждане на кръвта. Започнала да става след третия месец с помощта на дъщерите си и да се придвижва с патерици.

Загубила и работата си, защото тя била свързана със стоене на крак.

И сега, когато пресича улица, се страхува. Вече се справя сравнително добре, но при смяна на времето, при леко натоварване кракът я наболява и леко накуцва.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

Виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил е установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен в наказателното производство.

За съда, сезиран с иска за обезщетяване на вредите, които пострадалата от ПТП ищца е претърпяла, спорните въпроси са два: 1. Какъв е справедливият размер на обезщетението и 2. В каква степен самата увредена е допринесла за уврежданията си.

Относно справедливия размер на обезщетението въззивният съд намира, че определените от градския съд 50 000 лева са недостатъчни за компенсиране на уврежданията, на претърпените болки и страдания. С оглед броя и тежестта на травматичните увреждания, продължителността на възстановителния период, претърпяната оперативна интервенция и предстоящата втора такава, претърпените болки и страдания, както и битови неудобства, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение е 70 000 лева – толкова, за колкото е бил предявен искът.

Относно размера на съпричиняването настоящият съдебен състав намира, че жалбата на ответното застрахователно дружество е частично основателна. Въззивният съд намира, че след като е пресичала натоварено пътно платно на червен сигнал на светофарната уредба, ищцата в равна степен с водача на автомобила е допринесла за настъпване на ПТП, съответно за собственото си увреждане. Поради това съдът приема, че съпричиняването е в размер на 50 %.

Като краен резултат, дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди е 35 000 лева – колкото е присъдил и градският съд, макар и по относително различни съображения. Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния относно размера на обезщетението, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Тъй като и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, направените разноски за производството пред апелативния съд следва да останат в тежест на страните – така, 5 както са направени.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 19 състав, постановено на 19.02.2020 г. по гр. дело № 8 204/2019 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6