Решение № 1944 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1944 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110115153 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 92465/17.03.2025г. ищецът Р. П. Л. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и ищецът Р. П. Л. е предявил против „Файненшъл България“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за гаранция № 5113114/09.05.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт” АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 2500 лева, със задължение да я върне на погасително вноски, с фиксиран ГЛП от 50.00% и ГПР в размер от 64.32%. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за гаранция № 5113114/09.05.2024г. с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет мениджмънт“ АД задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за гаранция било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 622.80 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, както и вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за 1 кредит. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор това не било сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и в него не било включено възнаграждението за поръчител, както и навежда, че двете дружества били свързани. Договорът за кредит бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Навежда и съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Ответникът оспорва процесният договор за гаранция да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че договорът за гаранция, по които дружеството е страна, е действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона.

Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата.

Поддържа, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния договор. Излага довод, че извън правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че свързаността между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, не постъпват в патримониума на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

2

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1681.77 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 315.55 лв.незаплатена възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 04.05.2025 г., както и под евентуалност, ако договорът за потребителски кредит бъде приет за недействителен, осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1126 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит № 5113114/09.05.2024г. предоставил на ответника по иска в заем сума в размер от 2500 лв., по който ответникът поел задължение да върне същия на 15 равни месечни вноски, ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва в размер на 912.20 лева, при ГПР по кредита в размер на 50.00%. Поддържа, че непогасени са задължения за периода 05.12.2024 г. - 04.05.2025 г. за главница в размер на от 1681.77 лв., както и сумата от 315.55 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 04.05.2025 г. С насрещната искова молба, на основание чл. 9, ал. 5 от Договор за паричен заем № 5113114, обявява вземанията по договора за предсрочно изискуеми. При изложените твърдения претендира незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба за посочените суми, като при евентуалност претендира сумата от 1126 лв. н на основание чл. 23 ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по изложените в исковата молба доводи. Признава дължимостта на сумата от 1126 лв., представляваща незаплатена главница по договора. Моли съдът да присъди разноски в минимален размер за адвокатско възнаграждение.

С определение от 25.09.2025г., влязло в сила на 08.10.2025г., съдът е върнал насрещната искова молба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в частта по отношение на насрещния евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на основание чл.23 ЗПК на ищеца сумата 1126,00 лева, представляваща чистата стойност по процесния договор за кредит.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис на договор за паричен заем № 5113114 от 09.05.2024г., от който се установява, че на посочената дата между ищцата Р. П. Л. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищцата е предоставен заем в размер на 2500 лв., със срок на погасяване 15 месеца, с размер на месечната погасителна вноска – 227,48 лв., с уговорена годишна лихва - 50 %, ГПР – 64,32 % и общо задължение 3412,20 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1500 лв.; да работят 3 по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Приет е също така и препис от договор за предоставяне на гаранция № 5113114 от 09.05.2024г., от който се установява, че в деня на сключване на договора за кредит, между ищеца, в качеството му на потребител, и "Файненшън България" ЕООД, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който "Файненшън България" ЕООД се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно процесния договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2500 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.