Решение № 2738 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2738 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501503 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20034226 от 05.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 50 392/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 126 състав Ц. К. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ сумата 102,68 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода: м.юли 2016 г. – м.април 2017 г. в имот с аб.№ 083463 е 2,54 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга „дялово разпределение“ за периода: м.август 2016 г. – м.април 2017 г., ведно със законната лихва от 30.08.2019 г. до погасяване на задълженията, като в останалата им част исковете относно цената за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 500,31 лева и за периода: м.май 2015 г. – м.юни 2016 г. и за услугата за дялово разпределение за разликата до пълния предявена стойност от 10,12 лева и за времето от м.ноември 2015 г. – юли 2016 г., както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 88,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода: 05.09.2016 г.

– 04.12.2018 г. са отхвърлени като неоснователни.

Със същия съдебен акт „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Ц. К. Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК по компенсация сумата 179,22 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените срещу него искове, е обжалвано от ответника Ц. К. Г. като неправилно. Поддържа се, че не са доказаниоблигационни отношения между него и ищцовото дружество, както и количеството доставена енергия, която е прието от първоинстанционния съд, че е му е доставена.

Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателя искове като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, 1 ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София не е взело становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени заявените от „Топлофикация София“ ЕАД претенции срещу ответника, не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, и че случаят не попада във визираните в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС изключения, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

При условията на обективно кумулативно съединяване съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта на претендираните от ответника Ц. К. Г. вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода: м.07.2016 г. – м.04.2017 г. и на цената на услугата дялово разпределение за времето от м.08.2016 г. – м.04.2017 г. в присъдените размери, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действаща след 17.07.20012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения обект и стойността на извършената услуга „дялово разпределение”, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. От представените в производството заверени копия от нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55г от ЗПИНМ № 1091, том VІ, дело № 81/22.03.1974 г. и удостоверение за наследници с изх.№ 208/21.02.1992 г. на Столична община, район „Младост“, неоспорени в процеса, че ответникът Ц. К. Г. в качеството му на наследник на В.В.М. /починала 02.01.1992 г./ е собственик на ¼ ид.част от процесния недвижим имот. Пред първоинстанционния съд ответникът нито е поддържал, нито е ангажирал доказателства, че след придобиването на ид.част от имота същият се е разпоредил с нея или че валидно е учредил ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице. Като носител на вещното право на собственост върху ¼ ид.част от топлоснабдения имот – предмет на спора в исковия период Ц. К. Г. има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за същия.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и клиента по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без 2 да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител/клиент, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Съгласно чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във и вестник „24 часа“ и вестник „19 минути“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ – броя от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответната страна – жалбоподател не твърди и не установява да е упражнила това нейно право срещу Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2014 г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за липсата на доказано облигационното правоотношение между въззивника и ищцовото дружество.

Неоснователни са и оплакванията във връзка с количеството топлинна енергия. От представените документите, касаещи отчета и разпределението на топлинната енергия в исковия период – предмет на въззивен контрол за процесния недвижим имот, както и изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълна, обективна, обоснована и компетентно изготвена, е установено действителното количество потребена енергия и нейната стойност.

Поради съвпадане на изводите на решаващия състав на СГС с тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение на СРС в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.

При приетия изход на спора в патримониума на жалбоподателя не е възникнало право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК. При липса на заявено искане по реда на чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК от въззиваемата страна, съдът не дължи произнасяне на това основание.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20034226 от 05.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 50 392/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 126 състав в обжалваната осъдителна част.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „Техем Сървисис” ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 3

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4