Решение № 237 от 23.12.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Севлиево, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230100126 по описа за 2022 година

Предявен е от „Дипрес-ДХ” ЕООД срещу „Паралел“ ЕАД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл.

288 ТЗ за заплащане на сумата общо от 4020 лв., представляваща дължима сума по фактура № 000000795 от 05.10.2020 г. и фактура № 000000797 от 05.10.2020 г., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изкопаване и извозване на земна маса, сключен между ищцовото и ответното дружество, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 08.02.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност са предявени искове за процесните суми, с правно основание чл.

61, ал.1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор, съгласно който "Дипрес-ДХ" ЕООД е следвало да извърши изкопаване и извозване на земна маса в имот на ответника, където се намира производствената му площадка и халета, находящ се в ** по възлагане от ответника.

В исковата молба се поддържа, че първоначално ищцовото дружество работило на същия обект, но като подизпълнител на друга фирма, а впоследствие по искане на служители на ответника е извършил 1 самостоятелно възложената му работа в обекта, посочена по-горе. Всички дейности, които били извършени от ищеца в качеството му на подизпълнител на фирма „Пътстрой Габрово"АД били заплатени, но незаплатени останали дейностите, които ищцовото дружество е извършило в качеството си на самостоятелен изпълнител.

Излагат се съображения, че предвид липсата на формализъм в търговския оборот, договорката между страните е била постигната устно и между тях не е бил съставян писмен договор, а ищцовото дружество извършило възложената му работа точно, в срок и в необходимия обем, като за извършените дейности били издадени и фактури, както следва: фактура № 0000000795 от 05.10.2020 г. за извозване на земни маси на обща стойност 2100 лева с вкл. ДДС и фактура № 0000000797 от 05.10.2020 г. за изкоп на земни маси на обща стойност 1920 лева с вкл. ДДС.

Ищецът твърди, че двете фактури били предадени на служители на ответното дружество и били приети, което се удостоверява от положените на тях подписи(С. В.). Във фактурите било посочено, че последните е следвало да бъдат заплатени до 05.11.2020 г. по банкова сметка на "Дипрес-ДХ" ЕООД, но настоящия момент плащане по фактурите не било извършено.

В исковата молба се поддържа, че управителят на ищцовото дружество многократно е правил опити да се свърже със служители на ответника, с които е контактувал по време на извършваните от него дейности в обекта, като в началото са му казвали, че ще му платят, но с известно забавяне, след това са му казали, че няма да му платят, а към настоящия момент са спрели да отговарят на обажданията му.

Ищецът твърди, че е изпратил и нотариална покана до ответника, в която е посочил всички фактури, които не са му заплатени за извършената от него работа. В отговор на нея е бил уведомен, че ответното дружество никога не е ползвало услугите на "Дипрес-ДХ" ЕООД, никое от лицата, представляващи ответника не е възлагало или приемало извършена от ищеца работа, нито е получавало фактури. Освен това в отговора на поканата било посочено, че фактурите, които ищецът е претендирал да му бъдат заплатени не са били осчетоводени от ответника.

В условията на евентуалност се прави искане, ако не се установи наличието на облигационна връзка между страните, да се приеме, че 2 ищцовото дружество в действителност е извършило работата по изкопаване и извозване на земните маси в полза на ответника в неговия имот, за което му се дължи заплащане по смисъла на чл. 60 и сл. от ЗЗД - било то изразяващо се във възстановяване на необходимите и полезни разноски, или съгласно правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.

В отговора се поддържа, че Между „Паралел" ЕАД и „Дипрес-ДХ" ЕООД няма и не са съществували никакви търговски отношения, като „Паралел" ЕАД никога не е възлагало каквато и да е работа на „Дипрес-ДХ" ЕООД. Твърдението, че между „Дипрес-ДХ" ЕООД и „Паралел" ЕАД е сключен договор, се основавало единствено на представените с исковата молба и издадени от самото ищцово дружество фактури, които не били заведени в счетоводството на дружеството - ответник и за тяхното съществуване „Паралел" ЕАД е узнало едва с посочването им от „Дипрес-ДХ" ЕООД в Нотариална покана peг. № 10656, том I, № 180 от 02.06.2021 г., връчена на „Паралел" ЕАД на 14.06.2020 г. от ** П. Д., peг. № ** на НК, район на действие PC - Севлиево. Поддържа се ,че ответникът е изпратил отговор на нотариалната покана, с който е уведомил „Дипрес - ДХ" ЕООД, че това дружество е напълно непознато на „Паралел" ЕАД, че не били възлагани от „Паралел" ЕАД и не били ползвани неговите услуги, включително описаните във фактурите „услуги за строителна механизация". Сочи се, че „Дипрес-ДХ" ЕООД било уведомено изрично, че никое от лицата, имащи право да представляват „Паралел" ЕАД, не е възлагало на или е приемало извършена от „Дипрес - ДХ" ЕООД работа, нито е получавало издадени от това дружество фактури. Посочено е също така, че в счетоводството на „Паралел" ЕАД не се намират, нито са осчетоводени посочените в нотариалната покана 5 броя фактури, издадени през месеците октомври и декември 2020 година и месец януари 2021 година. Поради това „Паралел" ЕАД е отказало плащане на претендираните от „Дипрес - ДХ" ЕООД суми, както и същото било предупредено, че всички неоснователно предприети от него срещу „Паралел" ЕАД съдебни действия ще ангажират отговорността му за обезщетяване на всички нанесени на дружеството вреди. В отговора се излагат съображения, че „Паралел" ЕАД е имало договор, сключен с 3

„Пътстрой Габрово" АД, ЕИК 107051800, за извършване на изкопни работи в собствен на дружеството недвижим имот, а ищецът е бил подизпълнител на „Пътстрой Габрово" АД, поради което твърди, че всякакви претенции би следвало да се насочат именно към последното дружество, макар ищецът да твърди, че всички дейности, които са му били възложени като подизпълнител, са му заплатени, като незаплатени били „останали дейностите, които ищцовото дружество е извършило в качеството си на самостоятелен изпълнител". В отговора се сочи, че лицето, за което се твърди да е подписвало фактурите не било на ръководна длъжност, нито е лице, което има право да ангажира дружеството със своите изявления, като самото „подписване", без фактурите да са осчетоводени в счетоводството на ответника, по никакъв начин не установявали наличието на договорни отношения между юридическите лица.

В отговора ответното дружество поддържа, че дори да се приеме, че „Паралел" ЕАД е възложило на „Дипрес-ДХ" ЕООД извършването на някаква работа - в случая изкоп на земна маса в обем от 5 куб. метра и извозване на земна маса в обем от 7 куб. метра на 05.10.2020 г. - самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да установи реалното извършване на работата.

Съобразно изложеното, искането към съда е да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да я предаде на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) 4 признанието, че то съответства на поръчаното.

Правното действие на договора за изработка, в настоящия случай, попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.

Не е спорно между страните в настоящото производство, а и от представения по делото договор за изпълнение на строително монтажни работи (СМР), се установява, че на 26.10.2018 г., между ответното дружество – „Паралел“ ЕАД и третото за спора дружество „Пътстрой – Габрово“ АД е бил сключен договор, с който ответникът е възложил на изпълнителя – „Пътстрой – Габрово“ АД да извърши строително монтажни работи на обект на възложителя в гр. Севлиево, строителна площадка на завод „Паралел“, като възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение за посочената работа, подробно описано в договора.

В договора е посочено, че същият се прекратява с извършване и предаване на договорената работа; по взаимно съгласие на страните, чрез подписване на двустранно споразумение; при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства – протоколи, фактури и ежедневни рапорти, че ищцовото дружество – „Дипрес – ДХ“ ЕООД е работило на обекта на ответното дружество в качеството му на подизпълнител по горепосочения договор сключен между ответното дружество и „Пътстрой – Габрово“ АД в. периода от 2019 г. до 2020 г.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че дейностите извършени от ищцовото дружество в качеството му на подизпълнител на „Пътстрой – Габрово“ АД са заплатени напълно.

Правният спор по настоящото съдебно производство се концентрира върху обстоятелството дали ответното дружество е възложило на ищеца извършване на допълнителни дейности в качеството му на самостоятелен изпълнител, както и дали такива са били извършени.

5

За изясняване на посочените спорни въпроси и правно релевантни факти страните са ангажирали гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля А. М. се установява, че същият е работил на обекта на ответника през лятото на 2020 г. като багерист на ищеца. Свидетелят сочи, че като отидел на обекта - техническите ръководители му казвали какво да прави, като работното време било от осем часа до пет часа – 8 часа.

Свидетелят Б. П., който е работил като строителен техник в ответното дружество до 2021 г., познава управителя на ищцовото дружество, който според свидетеля е собственик на багера и камиона, които работили на процесния обект. Свидетелят сочи, че негов началник е бил С. В., който възлагал на работниците задачите. Свидетелят изяснява, че през цялото лято на 2020 г. идвали багер и камион, като свидетелят сочи, че не знаел багерът и камионът от „Пътстрой“ ли са били. Свидетелят посочва, че на обекта са работили множество фирми.

Съдът кредитира показанията на свидетелите и като съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги намира за обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Свидетелят И.П., който до 2021 г. е работил във фирма „Пътстрой“ като ***, сочи, че е работил именно в това си качество на обекта на ответното дружество от май до октомври 2020 г. Свидетелят заявява, че „Пътстрой“ имали собствена техника, но когато имали много работа, ползвали „Дипрес“.