Решение № 196 от 15.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. гр. Добрич, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500078 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д. ЕНЧ. Д. от гр.Д.,“Б.Е.ЕООД гр.Д. и „Вортекс агро“ ООД-гр.Д. срещу решение №260594/06.12.2021 г. по гр.д.№1738/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е признато за установено по предявените от Ш. Х. Ш. с ЕГН **********, с адрес: с. П.Д., ул. „Ч.№*, община К., област Д., и Ф. Х. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „О.№**, община Б., срещу Д. ЕНЧ. Д., с ЕГН **********, с адрес: град Д., ж.к. „Д.***, „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК 124702949, със седалище и адрес на управление: град Д., ул. „В.№** и „Вортекс Агро“ ООД, ЕИК 201976438, със седалище и адрес на управление: град Д., ул. „В.№**, искове с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищците са собственици по наследство на помещения № 1 и № 2, с площ от 245 кв.м., оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г., представляващ неразделна част от решението, в сграда с площ от 492 кв.м., с предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с. П.Д., община К., област Д.;Д. ЕНЧ. Д. и „Вортекс Агро“ ООД са осъдени да предадат на Ш. Х.

Ш. и Ф. Х. Р. владението върху помещения № 1 и № 2, с площ от 245 кв.м., 1 оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по съдебнотехническа експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г., представляващ неразделна част от решението, в сграда с площ от 492 кв.м., с предназначение – Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с. П.Д., община К., област Д.;Д. ЕНЧ. Д.,„Б.Е.“ ЕООД и „Вортекс Агро“ ООД са осъдени да заплатят на Ш. Х. Ш. и Ф. Х. Р. сумата от 654,04 лева – разноски по гр.д. № 1738/2020 г. по описа на Районен съд-Добрич.Според въззивниците решението в атакуваната му част е неправилно,като се настоява за отмяната му в тази част и за цялостно отхвърляне на исковете.Същото не било съобразено с доказателствата.От заключенията по допуснатите СТЕ се установило,че не бил налице административен акт,по силата на който да е била извършена промяна на процесната сграда и последната да е била обособена в няколко отделни помещения,представляващи самостоятелни обекти.Доказателствата сочели,че въззивникът Д. ЕНЧ. Д. се легитимира като собственик на цялата процесна сграда по силата на постановление за възлагане на ДСИ при ДРС.Въззивниците претендират сторените от тях разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите Ш.

Х. Ш. и Ф. Х. Р. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.Претендират разноски за въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът Д. ЕНЧ. Д. е получил препис от първоинстанционното решение на 08.12.2021 г.,а останалите двама въззивници са уведомени за решението по реда на чл.50 ал.2 от ГПК на 12.01.2022 г.;жалбата е подадена на 22.12.2021 г. при изтекъл за Д.Д. срок за въззивно обжалване на 22.12.2021 г.,а за останалите въззивници на 26.01.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лицастрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен 2 състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно в атакуваната част поради следните съображения:

Гр.д.№1738/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№13090/27.07.2020 г.,уточнена с молба вх.№260588/19.08.2020 г. /на лист 18 от делото на ДРС/ и молба вх.№269271/26.08.2021 г. /на лист 138 от делото на ДРС/,с която са предявени активно и пасивно субективно съединени искове на основание чл.108 от ЗС от Ф. Х. Р. от с.С.,общ.Б.,обл.Д. и Ш. Х. Ш. от с.П.Д.,общ.К.,обл.Д. срещу Д. ЕНЧ. Д. от гр.Д.,“Б.Е.ЕООД гр.Д. и „Вортекс Агро“ ООД-гр.Д. за установяване правото на собственост на ищците по наследяване от Х.Х.А.,б.ж. на с.П.Д.,върху обособени две помещения с площ от 247 кв.м в източната част на сграда,построена в парцел ІІ,кв.31А по плана на с.П.Д.,общ.К.,имащи предназначение на навес-банцинг,които в хода на производството по делото са идентифицирани като помещения №1 и 2 с площ от 245 кв.м,оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по съдебно-техническа експертиза с вх.№270049/15.10.2021 г. по описа на ДРС,както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаните помещения.

С решението си в обжалваната му част ДРС е признал за установено спрямо тримата ответници,че ищците са собственици на горните две помещения,и е осъдил ответниците Д. ЕНЧ. Д. и „Вортекс Агро“ ООД да им предадат владението върху тях.

В исковата молба ищците са се позовали на придобиване на правото на собственост от техния наследодател по силата на изтекла в негова полза придобивна давност,като владението му започнало през 1994 г. след участие в търг за закупуване на имота от ТКЗС-с.П.Д. /в ликвидация/ и продължило до смъртта му през ноември 2019 г.След смъртта му ищците продължили владението.При посещение в имота установили,че е сменен катинарът на входната врата,като от кмета на селото и пазач на съседна сграда разбрали,че горното било сторено от представляващия „Вортекс Агро“ ООД Е. Д.

Е.,който им заявил,че синът му Д. ЕНЧ. Д. бил собственик на сградата.

Писмен отговор на исковата молба е подаден само от ответника Д. ЕНЧ.

Д..Същият е оспорил основателността на исковете и е настоял за 3 отхвърлянето им.Оспорил е правото на собственост на ищците и е заявил,че той се легитимира като собственик въз основа на влязло в сила постановление за възлагане от 19.06.2014 г.,изготвено от ДСИ при ДРС.

Следва да се отбележи,че в отговора на исковата молба,подаден в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,горният ответник не е навел доводи за своя собственическа легитимация на друго евентуално/алтернативно основание,в частност не се е позовал изрично и на придобиване по оригинерен способпридобивна давност.Едва в първото по делото открито съдебно заседание на 08.04.2021 г. пред ДРС процесуалният му представител адв.А. е заявил,че доверителят му е придобил собствеността и по силата на изтекла в негова полза кратка придобивна давност от 5 години.Позоваването е сторено извън срока по чл.131 ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба,поради което е преклудирано и не подлежи на разглеждане.

Следва да се отбележи,че позоваването от ищците на придобито от наследодателя им право на собственост по давност е възможно,макар и приживе последният да не се е позовал на давността.В рамките на съдебен процес е възможно да се признаят права на собственост на неговите наследници,в каквато насока е т.3 от Тълкувателно решение №4/17.12.2012 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверенията за наследници на листи 7 и 8 от делото на ДРС,двете ищци са наследници по закон /низходящи/ на Х.Х.А.,б.ж. на с.П.Д.

/техен баща/,починал на 16.11.2019 г.През 1994 г. наследодателят им участва в проведен на 11.02.1994 г. търг за продажба на обекти-собственост на ТКЗСс.Д. /в ликвидация/ и с протокол №18 от същата дата /на лист 4 от делото на ДРС/ е определен за купувач на „навес-банцинг“ при продажна цена 147 000 лв.За продажбата му е издадена от горното ТКЗС фактура №23/16.03.1994 г.

/на лист 5 от делото на ДРС/.Във фактурата липсва каквато и да било индивидуализация /местоположение по план,адрес,площ и др. белези/ на горния „навес-банцинг“,поради което като самостоятелен документ същата не може да се третира като относима именно спрямо процесния имот.Тази фактура няма формата и съдържанието на писмен договор за покупкопродажба на недвижим имот,сключен дори в обикновена писмена форма.А в 4 случая договорът за продажба е следвало да е сключен в нотариална форма за действителност съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД.Необходимата форма за сключване на сделки на разпореждане с недвижими имоти на такива организации към февруари-март

1994 г. е била именно нотариалната.Препращането в чл.48 ал.8 от ППЗСПЗЗ към чл.43 ал.2 от ППЗСПЗЗ и към Наредбата за търговете,приета с ПМС №105/15.06.1992 г.,обн.ДВ,бр.50/19.06.1992 г.,отм.ДВ,бр.85/26.09.2003г.,е само що се касае до реда за провеждане на търговете с предмет такова имущество-така изрично „търгът се провежда”.Липсва препращане и за следващите търга действия.Договорите за прехвърляне правото на собственост се сключват след приключване на търга и въз основа на резултатите от него,без да са елемент от същия.Следователно горепосочените разпоредби от ППЗСПЗЗ не препращат и към чл.16 от Наредбата за търговете /отм./ във вр. с чл.18 от ЗС,предвиждащ обикновена писмена форма.Към февруари-март 1994 г. изрично не е било предвидено друго,поради което приложимата относно формата на договора за продажба правна норма е чл.18 от ЗЗД и договорът е трябвало да бъде сключен в нотариална форма.По-късно въведената с §29 ал.1 /редакция от ДВ,бр.79/1996 г./ от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн.ДВ,бр.45/1995 г./ писмена форма с нотариална заверка на подписите е неотносима към случая,защото е въведена след 1994 г.Поради липса на сключен договор в изискуемата форма за валидност наследодателят на ищците не е придобил собствеността върху процесните две помещения-обособени части от сграда по деривативен способ-договор за продажба.Участието му в търга обаче и определянето му за купувач през 1994 г. е основание за отпочване от същия на владение върху имота-упражняване на фактическа власт с намерение за своене.Завладяването вследствие горния търг именно на процесните две помещения се удостоверява от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Разпитани са свидетелите С.Н. /кмет на с.П.Д./,Г.С.,И.О.,Р.Й. и Н.П..Свидетелката Н. сочи,че свидетелят Г.С. е отишъл при нея и я е уведомил,че Е. Е. и М. Е. са разбили катинара на „банцинга“ и са сложили нов катинар.Поради тази причина свидетелката извикала наследниците на Х.,за който знаела,че е собственик на „банцинга“,както и Е. Е. и М. Е..След като и двете страни представили документи за имота,ги посъветвала да предявят претенциите си пред съда.Свидетелят Г.С. потвърждава изложеното от С.Н.

5 досежно извършената смяна на катинарите на „банцинга“.Същият твърди,че живее в с.П.Д. от 1966 г.Съсед е на Х. А. и ищците.Заявява,че през 1993 г.1994 г. Х. участвал и спечелил търг за сграда,която представлява склад и банцинг за бичене на дъски.Обяснява,че сградата е разделена на три помещения,като банцингът се ползвал от Х. до смъртта му.Там същият съхранявал зърно и слама.Другите две помещения се използвали от Д.М.,впоследствие от М. Е. и Е. Е..Сочи също,че в близост има и друга сграда,която се ползва от И.У..Свидетелят И.О. в унисон с горните свидетели споделя,че процесната сграда е разделена на отделни помещения и че помещението,представляващо банцинг /гатер/,се използвало от наследодателя на ищците Х. от 1994 г. до смъртта му.Единствено свидетелите Р.Й. и Н.П. твърдят,че процесната сграда е била изцяло собственост на Д. Е.,а впоследствие собственици на сградата са станали синовете му Е. Е. и М. Е..И двамата свидетели,посочени от ответниците и естествено подкрепящи тезата им относно правата върху имота,непротиворечиво потвърждават изтъкнатия от останалите свидетели факт,че наследодателят на ищците Х. А. е ползвал крайната дясна част на сградата до смъртта си,като е складирал там бали и зърно.Двамата свидетели изтъкват разбираемо друго основание за горното ползване-съгласие на собственика Д. Е.,което твърдение обаче е несъвместимо с установените по-горе данни,че Х. А. е имал основание да упражнява фактическа власт върху имота със субективно отношение към него като към свой предвид участието му в търга от 1994 г.,определянето му за купувач и заплащането на продажна цена,издаване на фактура за покупката.За собственическото му отношение към имота свидетелства и фактът,че през 1997 г. е заплатил парични средства за извършване на технически дейности по заснемане и проектиране на стопанския двор на бившето ТКЗС в с.П.Д.,видно от фактура №461/14.03.1997 г. на лист 6 от делото на ДРС.Именно съзнанието,че притежава сграда в стопанския двор,единствено би могло да го мотивира да стори такива разноски.