Протокол № 92 от 16.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 92 гр. Пазарджик, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100624 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Ищецът Т. Р. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. Р. П., редовно упълномощен.

За ответника Прокуратурата на Република България се явява прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик С.Д..

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора:

Адв. П.: От името на доверителя ми поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада. Водим двама от свидетелите – третият е в болнични, поради което ще го доведем в следващото съдебно заседание.

Прокурорът: Оспорвам исковата молба. Поддържам така подадения отговор на исковата молба. По отношение на доклада имам само една корекция, касаеща стр. 4, втори абзац – в отговора на исковата молба сме посочили, че едно от престъпленията, за които срещу ищеца е водено наказателното производство, а именно това по чл. 282, ал. 2 от НК, е тежко 1 такова и всъщност процесуалната мярка за неотклонение „Подписка“ касае и двете престъпления, предмет на незаконното обвинение. Други възражения нямам.

Съдът, след изслушване на страните,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 10/09.01.2024 г. за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО .

СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК , ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.

Съдът ДОКЛАДВА постъпили за послужване НОХД № 67/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ведно с ДП № 43/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пазарджик.

Адв. П.: Да се приемат.

Прокурорът: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото НОХД № 67/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ведно с ДП № 43/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пазарджик.

Адв. П.: Поддържам искането си за допускане на съдебно-психологична експертиза с така поставените въпроси. Моля да се направят следните уточнения към въпросите в исковата молба: В какво се изразяват смущенията в психо-емоционалното състояние на ищеца като се съобразят личностите характеристики на същия – към втори въпрос и в какъв период се наблюдават 2 смущенията и с какъв интензитет.

Прокурорът: Нямам въпроси към експертизата.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА съдебно-психологична експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М. Г. П. от списъка с вещи лица.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 350 лв., което при делата по ЗОДОВ не се внася предварително на основание чл. 9а от ЗОДОВ, поради което следва да бъде изплатено от бюджета на съда.

Адв. П.: Нямам други искания.

Прокурорът: Нямам други искания.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля, воден от ищцовата страна.

СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля, пристъпва към снемане на неговата самоличност, му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:

С. Г. Т. – на ** г., българка, българска гражданка, неосъждана, съпруга на ищеца. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване.

Свидетелят Т.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.

С г-н Т. Т. сме омъжени от 2012 г., септември месец. Той по характер беше за онова време много весел човек, обичаше да се събира с приятели, пееше, танцуваше, отдаден на семейството и винаги с мен се е отнасял прекрасно, докато в един момент – около 2016 г. нещата драстично се промениха. Той се затвори в себе си в един момент и стана по-чувствителен, по-сприхав, по- 3 мнителен и мълчалив, което мен доста ме озадачи. По повод това вкъщи като сме си говорили го питах какво се случва и тогава ми сподели, че има проблеми в работата. Стана по-затворен, отказа да се събираме с приятели, не говореше много – повече с „да“ и „не“, което драстично промени държанието му вкъщи и отношенията ни. Сподели, че има проблеми – каза, че служебно колегите са се променили, започнали са да се отдръпват от него.

Предположил е, че има към него някакво разследване. Спомена, че може би му подслушват телефона и си мисли, че и колегите му тогава са знаели за нещо, което се разследва около него. В един момент дойде вкъщи и ми каза, че е „помолен“ да освободи тогава заеманата от него длъжност при положение, че имаше възходяща кариера и всичко беше наред, и беше „помолен“ да освободи, не по негово желание предполагам – дадено му беше, така ми каза, заявление да подпише, за да освободи мястото от заеманата тогава длъжност в КАТ – Началник Сектор „КАТ“ и да премине на по-ниска длъжност в Отдел „Охранителна полиция“, което още повече го срина като човек, защото той не очакваше, тъй като беше всичко наред и в един момент започнаха проблемите, започна да вдига кръвно, увеличи приема на лекарства. „А.“ приемаше за кръвно. Влоши му се здравословното състояние, започна да взима като количество повече лекарства, успокоителни пиеше, не можеше да спи по цели нощи – ставаше, разхождаше се. Отделно имаше притеснения и за неговите родители, тъй като те са хора, които са много интелигентни – учители, пенсионери са, живеят в селото от което е той – Д.С. и ние често ходим там, и той се притесняваше нещо да не разберат и те, че има повдигнати някакви обвинения за корупционни схеми при положение, че е много честен и това щеше да ги съсипе. Казвал ми е: „Майка ми и баща ми няма да издържат това нещо, което е повдигнато.“ Пазели сме дистанция, не сме коментирали, но те го питаха какво се случва, то се виждаше по неговото състояние. Отделно, имаме малко детенце, от което криехме проблемите – не сме коментирали пред него проблемите, но детето ме питаше. Родено е 2013 г. През тези седем години, докато продължаваше това нещо, той си растеше и питаше: „Мамо, какво се случва с татко, защо се променя, защо ми се кара без причина?“ и трудно можех да му обясня, защото той нямаше как да ме разбере. Не съм дала гласност, не съм коментирала, но аз към онзи момент работех в „Р.“ и колегите започнаха да шушукат, подмятаха ми разни неща, подтикваха ме, но не съм коментирала, не съм дала гласност. То се носиха 4 слухове, градът ни е малък, клиенти на банката знаеха, че той работи и на каква длъжност, познаваха го – той е човек, който се познава и започнаха и мен да подпитват от интерес, но не съм казвала, не съм разказвала. Виждаха ме, че видимо и аз съм притеснена, защото все пак работех и с клиенти и нещата не се съвместяваха. Бях под напрежение и аз докато започна първото дело. Мисля, че получи някакъв документ като призовка или не си спомням точно 2020 г., той тогава даже правеше 50 години и бяхме решили да го отпразнуваме по някакъв начин, но в този момент когато дойде мисля, че някаква призовка беше, не съм точно сигурна, и тогава всичко пропадна, отказахме всичко, той се затвори още повече в себе си и не искаше да се вижда с хора, нито да общува. Първото дело продължи цял ден. Дойде си, беше доста превъзбуден. Аз не съм присъствала на съдебното заседание, но от някои колеги просто не беше очаквал действително хубави неща да чуе за себе си, други път са премълчали част от информацията, която той е очаквал да чуе и си дойде много замислен какво ще стане по-нататък, как ще се развият нещата и така си минаха седем години в тези саги и докато вече след последното заседание, което беше края на април – 29-ти април или нещо такова, явно и на мен ми е повлияло доста, тъй като една вечер ми се влоши и моето състояние. Бях в Кардиологично отделение, в Интензивния сектор след като съм припаднала вкъщи и съпругът ми ме е закарал там. След това казаха, че е било на нервна почва, защото ми направиха много изследвания. Делото на 29-ти април беше във ВКС, в гр. С. и тогава след около седмица – на 9-ти или 10-ти май, не съм много сигурна, тогава влязох в болница, защото явно и на мен напрежението ми е дошло в повече. След това чакахме доста дълго време, това беше есента когато една вечер приспивах малкия и звънна телефона и чух от другата стая, че съпругът ми започна да вика, да плаче, да скача, да се смее и аз се притесних да не му стане нещо, защото постоянно го наблюдавах кой му звънни, какво разговаря по телефона и тогава си спомням, че малкият ми каза „Мамо, бързо, тате плаче и се държи странно!“ и тогава аз му казах, че плаче от радост, че всичко е приключило. Все още има травма и не е такъв, какъвто беше в началото. Тези години явно си оказват влияние – продължава да вдига кръвно, продължава да е нервен понякога и не може да се успокои все още от травмата, която му е нанесена – все се връща назад, все си говорим вкъщи, но се вижда някаква промяна, защото вече започна да желае да се събираме с приятели, да контактува, докато преди това беше 5 трудна комуникацията с приятелите. Доста „приятели“ се отдръпнаха от него, може би от нежелание да контактуват при положение, че има нещо срещу него. Имаше приятели, които си останаха верни и до днес, които не ги интересува какво е станало, те са си приятели, но имаше много хора, които дори не ни и поздравяват до днешно време и не искат никакви контакти с нас.

Има и негови колеги, има и приятели – колеги може би тези, които са от предишната му работа, от КАТ, те повече се отдръпнаха, даже може и да са се радвали, че има нещо такова, знам ли. Много си го обичаха там колегите, някои от тях дори все още го търсят и си поддържат връзка, но с други явно е имало нещо и са целели да станат така нещата. Той е в полицията в момента, но е в Сектор „Охранителна полиция“, а тогава беше в КАТ. Сектор „КАТ“ е към Пътна полиция, докато сега е в ОД на МВР. В КАТ започна 2012 г. до момента, в който го „помолиха“ да освободи длъжността и го прехвърлиха в Сектор „Охранителна полиция“. Приемаше „К.“, „А.“, пиеше успокоителни от типа на „Д.“ и „В.“ постоянно.

Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.

Същият бе освободен от съдебната зала със съгласието на страните.

СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля, пристъпва към снемане на неговата самоличност, му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:

Ц.К.У. – на ** г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване.

Свидетелят У. : Обещавам да говоря истината. Със С. сме приятелки повече от 25 години, от ученическите години я познавам и не сме си прекъсвали контактите никога с нея, съответно Т. го познавам чрез нея и от момента, от който са заедно – от 2011 г. Те 2012 г. се ожениха. Това семейство го познавам много добре, общуваме постоянно и сме общували през годините. Познавам Т. като много добър родител, грижи се за семейството си, изключително отговорен мъж е. Другото, което мога да кажа за него е лично като приятели, защото ние си общуваме, ходим си на гости, по почивки сме ходели заедно и имам доста наблюдения върху това семейство – това е един изключително честен човек, държи на думата си. Знам за 6 наказателното дело срещу него. Този човек го познавам като изключително честен и интелигентен мъж, много отговорен, държи на думата си, за мен като приятел е много ценен, не съм имала никога никакъв проблем с този човек и ги уважавам като семейство. Поканих ги на един наш Коледен банкет – на фирмата, където бяхме много хора, те са идвали и друг път, но тази година си я спомням, защото имаше коренна промяна в поведението им. Знам годината – 2016 г., защото банкетът ни беше в с. В.. Не мога да кажа точно деня, между 15-ти и 23-ти ще е било, преди Коледа – той седеше точно до мен, С. срещу мен и всички останали се наредиха по масата, поседяха малко, аз видях някаква промяна в поведението и на двамата и в един момент то си беше банкет – весела вечер, но той се разрева. Този човек – мъж като планина започна да реве, започнаха да му текат едни сълзи и аз помислих, че нещо се е случило доста трагично. Попитах го: „Тошко, какво става? Нещо проблем ли има?“, той каза: „Голям проблем ми отварят – замесват ме в някаква корупционна схема, от която хал хабер си нямам за какво става въпрос и ще ми създадат със сигурност някакви неприятности.“ На мен ми стана неудобно от всички останали, защото този човек да го гледаш 150 кг. мъж да реве на тази маса, но това, което той ми каза ме успокои в интерес на истината – аз помислих, че ще ми каже, че баща му или майка му са тежко болни. През 2016 г. стана това, защото след това имахме едно пътуване и аз си проверих сега снимките и разгледах периода назад и видях, че 2016 г. е бил този банкет. Успокоих се, викам: „Тошко, стой спокойно. При теб единственото, което най-малко може да се открие е, че ти си корумпиран или че си измамник, или че си крадец.“ Това е най-дисциплинираният човек, който познавам. Имам доста приятели, общувам с много хора, той беше един уравновесен и достоен човек. На него притесненията му идваха и от другаде, защото баща му и майка му са бивши учители, уважавани и интелигентни хора са и ми сподели веднъж: „Тази новина само да се разчуе, че ме съдят или че ще ме вкарват в някаква такава схема, моите родители са умрели за една година. Аз живея за честта и никога не съм предполагал, че такова нещо ще ми се случи.“ Доста след този случай мисля, че му повдигната официално обвинение, защото минаха години и по едно време пак изреваха, защото то се коментираше – жена му ми казваше „На успокоителни е, на лекарства е.“ Той беше душата на компанията в един момент, събирахме се, ходехме по ресторанти. И той не знаеше от какво е продиктувано това, което стана през 7