Определение № 37 от 09.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. София, 05.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002102297 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Х. Л., подадена чрез адв. Б. срещу решение № 7 от 10.01.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 647/2022 г. на Окръжен съд Русе, с която е потвърдено решение № 1179/26.09.2022 г., постановено по гр.дело №633/2022 г. по описа на Районен съд-Русе, с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.59, ал.9 СК от Я. Х. Л. срещу В. Л. Н. за изменение на постановеното с решение по гр.дело №3498/2018 г. на Районен съд-Варна относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. Я. Л., местоживеенето на детето, режима на лични отношения и дължимата ежемесечна издръжка. С първоинстанционното решение по предявен насрещен иск от майката В. Л. Н. е изменено на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 от СК постановеното с решението по гр. д. № 3498/2018 г. на РС Варна досежно режима на лични контакти на детето В. Я. Л., с бащата Я. Х. Л., като е разширен и дължимата издръжка е увеличена, както следва: определен е режим на лични отношения на детето В. Я. Л. с бащата Я. Х. Л.- всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, като детето ще бъде вземано и връщано на адреса на местоживеене на майката; от 10.00 часа на първия ден на Коледната ваканция до 17.00 часа на петия ден на Коледната ваканция всяка четна година и от 10.00 часа на петия ден на Коледната ваканция до 17 часа на последния ден на Коледната ваканция всяка нечетна година; от 10.00часа на първия ден на Априлската ваканция до 17.00 часа на петия ден на Априлската ваканция всяка четна година и от 10.00 часа на петия ден на Априлската ваканция до 17 часа на последния ден на Априлската ваканция всяка нечетна година; през лятната ваканция ваканция от 15 до 30 юли всяка четна година и от 01 до 15 август всяка нечетна година за времето от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден от режима, на рождения ден на бащата- 22.05., ако детето 1 посещава училище- в часовете от 17.00 ч. до 20.00 часа, а при положение, че няма учебни занятия- в часовете от 10.00 часа до 20.00 часа. Също така е осъден бащата Я. Х. Л. да заплаща на детето В. Я. Л., чрез неговата майка и законен представител В. Л. Н., месечна издръжка в размер на 250лв. вместо заплащаната досега 200лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, като за разликата до претендирания размер от 300лв. е отхвърлен предявения иск и в тази отхвърлителна част решението е влязло в сила.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено процесуално нарушение и поради неговата необоснованост.

Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове и се измени предишното решение относно упражняването на родителските права, местоживеене, лични контакти с другия родител и издръжка на детето на страните, като се постанови бащата да упражнява родителските права спрямо детето.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1. В производството по чл. 59, ал.9, вр. с чл. 127, ал.2 от СК следва ли да се установи неблагоприятно изменение на обстоятелствата, свързано с отглеждането и възпитанието на детето и следва ли във всички случаи съдът да изхожда от интересите на детето? Сочи се, че по този въпрос въззивното решение е в противоречие с ППВС№1/1974 г., 2.Следва ли съдът в производството по чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 127, ал. 2 от СК да вземе под внимание желанието на детето и обясненията, които то е дало по делото?

Сочи противоречие с т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на чл.12, ал.1 от Конвенцията за правата на детето, във връзка с изслушването на детето, на което следва да бъде осигурено право да изразява свободно своите възгледи и 3.Следва ли съдът да събира доказателства, с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, както и да обсъди всички събрани доказателства и доводи и да изложи мотиви в тази връзка? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС №1/85 г., ППВС№ 1/74 г. както и с разясненията в т.1 на ТР№1/09.12.2013 г. по т.дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526.2915 г. на ВКС, III ГО, решение № 65/30.07.2014 г. по гр.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II ТО, решение№ 445/02.11.2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. ВКС IV ГО; решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. ВКС, IV ГО; решение № 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. ВКС, IV ГО; решение № 548/06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на ВКС, III ГО.

Освен това се излага, също и че разглеждането на въпросите би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че в производството по чл.59, ал.9 СК следва да се установи промяна на обстоятелствата при които са определени първоначално мерките относно упражняване на родителските права спрямо детето и в нарушение на изискванията при които се преценява тази промяна се сочи, че е прието по делото, че не е налице неблагоприятно изменение на обстоятелствата, за да се отхвърли искът и без да съобрази, в случая и становището на самото дете. Още повече, че то не е изслушано от въззивна инстанция, то е също така активен субект на права, със собствено мнение и чувства, които следва да бъдат съобразени и съобразно пар.1, т.5 от ДР от 2

ЗЗДетето за това, какво се преценява за най-добър интерес на детето.

Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като очевидно неправилно.

Ответникът по касация В. Л. Н. е подала отговор на касационната жалба, в който моли да не се допуска касационно обжалване и жалбата да не бъде уважавана.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявени от Я. Х. Л. против В. Н. искове с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на определените мерки относно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, контактите с другия родител и издръжката на детето им В., препратил е към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, като е изложил и подробно своите мотиви във връзка с оплакванията в подадената от първоначалния ищец, сега касатор въззивна жалба. С въззивното решение е прието, че страните по делото са родители на детето В. Я. Л., родено на 18.11.2011 г. и с решение от 11.10.2016 г., по гр. д.

№ 8460/2016г. Районен съд – Варна е прекратил с развод брака между родителите, упражняването на родителските права спрямо детето е било предоставено на майката, при която е постановено да бъде местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева. Прието е, че с последващо решение от 19.03.2019 г., постановено по гр.д. № 3498/2018г.на РС- Варна се изменят: местоживеенето на детето при майката - в [населено място], режимът на лични отношения с бащата, и дължимата от последния ежемесечна издръжка на 200 лева.

Въззивният съд е приел, че детето В. се отглежда от своята майка в [населено място], в дома има създадени подходящи за възрастта му много добри битовите условия, посещава редовно училище, учи се добре, спортува, в добро здравословно състояние е. Посочено е, че майката съжителства фактически с друг мъж, имат общо дете- момче, по-малък брат на В.. Детето В. поддържа редовни контакти и посещава баща си в [населено място] - през уикендите и ваканциите. Прието е, че бащата на детето живее на съпружески начала с друга жена. След като е обсъден подробният социален доклад на АСП-Р. за детето е прието, че майката се грижи добре за него, при необходимост взема адекватни мерки. Детето е емоционално свързано и с двамата родители, и конфликтите между тях му се отразяват негативно, тъй като е поставено в ситуация на избор между родителите. В доклада от АСП-В. се сочи, че бащата също разполага с необходимите битови условия, подходящи за отглеждане на дете, поддържа създадената с детето емоционална връзка, интересува се от развитието му.

Изрично е съобразено и коментирано изслушването на детето В. пред съда / два пъти в открито съдебно заседание/ и е прието, че то е заявило, че поддържа отношения с баща си, посещава го често в [населено място], чувства се добре в дома му, играят на компютри, осигуряват му се развлечения. Желанието му е да живее при баща си, когото смята за поспокоен, чувства се добре с него, има приятели във В., с които излизат и се забавляват. В Р. се скарал с повечето приятели, защото го обиждали, биели го в училище. А майка му му се кара, когато не сяда да учи или й говори, че иска да живее при баща си, и го ударила веднъж 3 с телефон.

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че майката на детето проявява дължимата грижа за правилното му отглеждане и възпитание, упражнява контрол, ангажирана е с учебния процес, както и полага грижи за здравето на детето. Този извод следва и от приетия по делото социален доклад и доказателствата по делото, включително и свидетелските показания. Направен е извод, че действително детето декларира пред съда желание да живее при баща си и то е обяснимо с обстоятелството, че е при него в почивни дни и ваканции, когато не е толкова ангажирано с учебен процес и задължения за подготовка на домашни работи. В такива периоди логично има повече възможности за игри, развлечения, срещи с приятели, и самото дете се чувства добре, спокойно и удовлетворено. Обратното, докато е при майка си, тя като родител е задължена да следи за подготовката му за училище и да има изисквания към него, което неминуемо създава конфликти и разногласия между родител и дете. Посочено е, че изслушването на детето от съда няма за цел детето само да определи при кого от двамата родители да живее, а да даде възможност на съда да прецени, съобразно заявеното от детето, и от родителите, и от ангажираните по делото доказателства, с оглед най-добра защита на интересите на детето, кой от двамата родители е по-подходящ да упражнява родителските права. В конкретния случай съдът е обосновал извод, че майката полага адекватни грижи за детето от години, създала е благоприятни условия за живот и семейна среда, не е прекъснала или ограничила контактите с другия родител, не е застрашила правилното развитие - физическо и интелектуално на детето, а наведените твърдения за създаване на пречки за контакти с бащата, за лошо отношение, вкл. и физическа агресия, към детето от страна на майката не са доказани по делото. Като е взел в предвид, че с оглед на чл.59, ал.9 СК под „изменение на обстоятелствата” следва да се разбират както обстоятелства и факти, които влошават положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението им при ново разрешение на спора, като при всички случаи съдът следва да изхожда от принципа за всестранна защита на интересите на детето, въззивният съд при анализ на доказателствата по делото е направил извод, че не са налице предпоставки за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето В., тъй като не е налице неблагоприятно изменение на обстоятелствата, свързано с отглеждането и възпитанието на детето от майката, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд. Прието е също така, че неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че само с оглед възрастта и пола на детето, е по- подходящо да живее при бащата, тъй като, независимо кой упражнява родителските права, той винаги ще е родител, ще има възможност с поведението си да дава пример на детето, да го подкрепя и напътства. Прието е, че тенденциозно и в този смисъл и необосновано е твърдението за емоционално хладно отношение на майката към детето, и за неподходящ родителски подход. Още повече, че отговорният родител не може да си позволи, дори и с риск това да не се хареса на детето му и да му повлияе в отношението към него, да не поставя изисквания пред детето, да не му налага граници, да неглижира проявите му. С оглед на което е направен извод за отхвърляне на иска на бащата за изменение на 4 упражняването на родителските права спрямо детето В. като вместо на майката на детето да бъдат предоставени на бащата при когото то да живее. При съобразяване освен на настъпилата преди това промяна на местоживеенето на детето при майката в [населено място] и с оглед на неговата възраст първоинстанционният съд по искане на майката е изменил режима на лични отношения на бащата с детето, като го е разширил. Съобразно актуалната възраст на детето, нарастналите му нужди, променените социалноикономически условия в страната, е увеличил размера на дължимата от бащата ежемесечна издръжка - на 250 лева.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cecc6bc6-fbf4-464a-ab94-4deadd87fd00