Решение № 2494 от 21.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2494 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330118519 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу Х. К. Л., ЕГН **********, с адрес: ******************, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 174,38 лева обезщетение за забава за периода 02.02.2023 г. – 11.07.2024г., начислено върху главница в размер на 1252,23 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.12.2022 г. – 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ******, с кл. номер: ******; и сумата от 23,71 лв. - законната лихва върху същата главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.07.2024 г. до окончателното й изплащане – 30.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед № ******/15.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12246/2024 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в ******, има качеството на клиент на топлинна енергия и дължал заплащане на месечните суми за доставената топлинна енергия в 301 дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. При забава се начислявало обезщетение в размер на законна лихва. Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и за битово-гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за услуга разпределение, на обща стойност 1252,23 лв., представляваща главница, начислена за периода 01.12.2022 г. – 31.10.2023 г.

Начислено било и обезщетение за забава в размер на 174,38 лв. за периода 02.02.2023 г. – 11.07.2024г. Посочва, че за процесните суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12246/2024 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с., срещу която постъпило възражение. Моли за уважаване на исковите претенции. След образуване на заповедното производство, длъжникът бил заплатил част от сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения се моли да се признае за установена дължимостта на остатъка от незаплатените суми по заповедта. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.

К. Л., със становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Неоснователни били претенциите за моратирна лихва, поради извършено плащане на главното вземане на дата 30.08.2024 г., което било преди връчване на заповедта за изпълнение. Релевира възражение относно реда за погасяване на отделните елементи на вземането при извършено плащане, недостатъчно да покрие цялата претенция, поради което безспорното между страните плащане било достатъчно да покрие лихвите и разноски по заповедта. Оспорва се и претенцията за главница по основание, като от ответната се изтъква, че процесния имот не бил топлоснабден. От предстваните писмени доказателства пък не ставало ясно от какви компоненти се формира претенцията за главница на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. В тази връзка ответницата оспорва реално да е потребила начислените й количества топлоенергия. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12246/2024 г. на Районен съд Пловдив, V гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по същото е издадена в полза на заявителя – настоящ ищец, заповед № ******/15.07.2024 г. за следните задължения на Х. Л. – ответник по иска, а именно: сумата 1252,23 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна 2 енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****** за периода от 01.12.2022 г. до 31.10.2023 г., както и сумата от 174,38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.02.2023 г. да 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.07.2024 г. до окончателното погасяване.

Заповедта е връчена длъжника на дата 12.09.2024 г. на основание чл. 44, ал. 1 ГПК в хипотезата на отказ за получаване. Срещу заповедта е постъпило на дата 10.10.2024 г. възражение от Х. Л. по реда на чл. 414 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск за сумите за мораторна лихва. Изтъква се от ищеца, че след образуване на заповедното дело било постъпило плащане на сумата от 1252,23 лв.- главница по заповедта и същата не се претендира с настоящия иск. В този смисъл е налице частичен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, а именно досежно вземанията за мораторна лихва. Затова предявените искове са допустими. Претенцията за главница не е предмет на настоящото дело, като дали заповедта за изпълнение в частта и относно сумата от 1252,23 лв. подлежи на обезсилване с оглед твърденията и възраженията на страните, е преценка на заповедния съд.

По основателността на предявените искове:

С оглед на това, че настоящият иск касае акцесорни вземания за обезщетение за забава, като е налице и оспорване на основанията за начисляване на суми за главницата, то при процедурата по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е разпределено в тежест на ищеца да докаже и основната си претенция по заявлението, като му е указано, че следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия, през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следваше да докаже, че е бил изправна страна по договора, а именно, че е предоставил топлинна енергия до обекта на стойност, съгласно претендирания размер. Следваше да установи момента на забавата за плащане на главницата, а също и да докаже претенциите си за мораторна лихва и по размер.

По делото не се оспорва обстоятелството, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив, където се намира процесния обект. Прието е също така за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е заплатила сумата от 1252,23 лв. за погасяване на задължения във връзка с претенция на ищеца за начислени суми за доставена топлинна енергия за обект, находящ се в ******. В открито заседание е уточнено от ответната страна, че при плащането, Х. Л. е считала, че покрива целия дълг с всичките му компоненти.

Спорно по делото е дали изобщо е доставена топлоенергия до обект на 3 ответника, дали Х. Л. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, както и дали с извършеното плащане са погасени вземанията за мораторни лихви и разноски. В тази насока съдът съобрази следното:

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че ответницата Л. е собственик на обекта, находящ се в ******, не се оспорва в отговора, а и изводът за установяването на този факт се подкрепя от представените от ищцовото дружество писмени доказателства - Нот. акт за учредяване на вещно право на строеж върху недвижим имот № ****** том ****** дело № ******/2007 г. на ****** И. И., писмо от Община Пловдив за промяна на адрес на имота, както и справка от СВ – Пловдив за извършени вписвания по партида на ответницата. Следователно Х. Л., като собственик на имота, притежава визираното в чл.153, ал.1 ЗЕ качество, годно да я обвърже с ищцовото дружество по валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот обаче не са ангажирани доказателства от ищцовото дружество. В тази връзка следва да се отбележи, че ответницата изрично оспорва до имота й да е доставяна топлоенергия. Единствено в приетото по делото заключение по ССчЕ, при това в обстоятелствената част на същото, се изтъква от вещото лице, че в счетоводството на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД има записвания относно размера на главницата, основанията на нейното начисляване и перата, от който се формира. Тези данни са изведими обаче единствено от счетоводните записвания на топлоснобдителното дружество, като те са посочени по повод на експертиза, който има коренно различна задача от това да обследва дали реално е доставяна топлоенергия.

Само по себе си извършеното от Х. Л. плащане на сумата от 1252,23 лв.

4 съдът намира, че не може да се приеме като признание на задължението й, включително и с конклудентни действия. В тази насока се отчитат последващото й поведение по депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, без да обособява отделни задължения, срещу които възразява, както и изричната й позиция, заявена с отговора на исковата молба, с който оспорва главната претенция по основание.

Следователно не се установи в рамките на настоящото производство по безспорен начин наличието на вземане в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Х. Л. за сумата от 1252,23 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.12.2022 г. – 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ******, с кл. номер: ******. Макар и посоченото вземане да не е предмет на настоящия иск, то съществуването му е предпоставка за уважаване на акцесорната претенция за обезщетение за забава, която именно се търси с подадената искова молба по реда на чл. 422 ГПК.

При това положение настоящият иск за обезщетение за забава се явява недоказан по своето основание, тъй като не се установява по безспорен начин съществуването на главното задължение, за чието забавено изпълнение е начислена мораторна лихва. Ирелевантни в тази насока са обстоятелството дали следва да се приложи чл. 76 ЗЗД, както и данните относно размера на лихвата за забава, съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ. Поради изложеното искът ще се отхвърли изцяло.