Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4530 от 15.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15459/2023
Вид
Решение № 4530
Подписан
15.12.2024
В сила
04.01.2025
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21, т. 2 · Закон за правната помощ
  • чл. 26, ал.2 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4530 гр. Варна, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110115459 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по гражданско дело № 20233110115459 по описа на РС Варна за 2023 година е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 34 ЗС, предявена във ВРС на 29.11.2023 г. от ищеца Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П. В. от АК Варна, със съдебен адрес: *** против ответницата Р. М. В., ЕГН **********, с адрес:

***.

Отправеното до съда искане е да бъде допусната и извършена съдебна делба на съсобствения между страните недвижим имот: апартамент ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД 18 - 64 /16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, с адрес ***, със застроена площ от 58.51 кв.м ведно с изба *** с данъчно декларирана площ от 3 кв.м и 0,6649 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ № ***, при квоти: 49494/89968 ид.ч. за Н. К. Н., ЕГН ********** и 40494/89968 ид.ч.за Р. М. В., ЕГН **********. При констатирана от съда редовност на исковата молба, с Разпореждане № 14291/1.12.2023 г. производството по делото е било оставено „без ход“ за вписване на исковата молба в АВ СВ Варна, съгл.чл.114 ЗС, а след представяне на доказателства за вписване на исковата молба, съдът с Разпореждане № 47623/ 08.12.2023 г. е разпоредил връчване на преписа от искова молба с приложенията на ответницата на основание чл.131 ГПК.

Ищецът в исковата си молба е навел следните фактически твърдения: Н.Н. твърди , че с ответницата са съсобственици на недвижим имот -апартамент ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД 18 -64 /16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, с адрес: ***, в сграда с ид. № ******, с предназначение жилищна сграда - многофамилна , разположена в поземлен имот с ид. № ***, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта едно, със застроена площ от 58.51 кв.м, състоящ се от : две стаи , кухня, сервизни помещения, при граници по предходен документ за собственост: М. и С. Т., Е. и И. Н., от две страни - зелени площи, а по схема на СГКК Варна при следните самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж:

******, ******, под обекта: ******, над обекта: ******, с прилежащото му избено 1 помещение *** с площ от 3 кв.м (данъчно декларирана) при граници: коридор, И. В. П., Й.

Д. И., както и с припадащите се 0,6649 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот , в който е построена сградата, представляващ ПИ № ***. Ищецът сочи, че правото на собственост с ответницата придобили чрез правна сделка покупко - продажба , обективирана в нотариален акт ***, *** , дело *** г. на нотариус П. П., с район на действие РС Варна и рег.№ *** на Нотариалната камара, акт вписан в СВ Варна с вх. рег. № ***, акт № ***, *** г. За покупката на жилището, сочи ищеца, че с ответницата ползвали лични средства на ищеца, даР. му от баща му К. Н. К. и банкови кредити, които погасявал само ищеца. В тази връзка във фазата на извършване на делбата ищецът заявява, че ще предяви претенции по сметки по отношение на извършваните погашения. Сочи се от ищеца, че било видно от посочения нотариален акт, че продажната цена на жилището била в размер на 46 000 евро или 89968.18 лв., от които лични средства 15 168.18 лв., а остатъкът 74 800 лв. бил заплатен от „***“ АД. Заплащането с лични и заети средства твърди ищеца, че било извършено от него от негова банкова сметка в „***" АД с реквизити IBAN *** както следва: на 08.01.2018 г. по сметка на продавача Ц. Г.

П. Н.Н. превел сумата от 8996.82 лв.с основание плащането на капаро за покупката на процесния апартамент, а на 30.01.2018 г. по сметка на продавача Ц. Г. П. Н.Н. превел сумата от 6171.36 лв. с основание доплащане за покупката на същия апартамент.Преди извършване на плащанията, на 21.12.2017 г. К. Н. К. сочи ищеца, че превел на сина си и ищец от неговата банкова сметка водена при „***“ АД с реквизити IBAN *** сумата от 9000 лв. като лично даР.е. Така капарото за жилището било заплатено изцяло със средства от даР.ето.

Второто плащане било извършено с остатъка от средствата от даР.ето и с кредит от *** ЕАД.По същество ищецът Н.Н. твърди, че е налице придобиване на вещни права отчасти с лично имущество на Н.Н. в размер на 9000 лв. Поради изложеното намира ищеца, че страните са съсобственици на имота чиято делба се иска при различни квоти, които следвало да се изчислят съобразно продажната цена и платените средства. Съобразно продажната цена 89968.18 лв. и платените от Н. лични средства в размер на 9000 лв. и платените с кредити от страните средства по които кредити страните били съдлъжници се получавала цена 80 968.18 лв. При тези цифри сочи ищеца, че съсобствеността между страните се разпределя както следва:49494/89968 ид.ч. за Н. К. Н., ЕГН ********** и 40494/89968 ид.ч. за Р. М. В., ЕГН **********. Твърди се от Н.Н., че страните не могат да постигнат съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността и уреждане на имуществените си отношения, поради което и сезира РС Варна с иска за делба.Посочено е още в исковата молба , че страните а живели на семейни начала, но считано от м.август 2023 г. били във фактическа раздяла.Твърди се, че към момента ответницата ползва целия имот, поради което и ищецът бил лишен от възможността да ползва собствените си идеални части.Предвид горното и на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, затова, че ответницата ползва еднолично имота ищецът отправя искане съдът да осъди Р.В. да заплаща на Н. Н. обезщетение в размер на 250 лв. месечно, начиная от датата на подаване на исковата молба в деловодството на съда, до окончателното извършване на делбата. В подкрепа на изложеното по-горе и на исканията с които сезира съда, ищецът е направил доказателствени искания.С оглед отговора на искова молба ищецът сочи , че желае да му бъде дадена възможност да направи и други доказателствени искания.

Ответницата е получила на 15.12.2023 г. преписа от искова молба и на 22.12.2023г. е депозирала писмена молба, заведена във ВРС с рег. вх. № 96815/22.12.2023 г. ведно в Декларация за материално и гражданско състояние и копие от УдостовеР.е № 89/21.11.2023 г. издадено от работодателя „***“ ЕООД. С цитираната молба ответницата е сезирала делбения със с искане за оказване на правна помощ.С Определение № 61/03.01.2024 г. настоящият съдебен състав е взел решение за предоставяне на правна помощ на Р. М. В., ЕГН **********, с адрес: *** по гражданско дело № 15 459/2023 г., по описа на ВРС XLII ри състав, чрез оказване на процесуално представителство по гр. дело № 15 459 /2023 г., по описа на ВРС XLII -ри състав, в първа и втора фаза на делбата, на основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ и чл. 95 ГПК, като е разпоредил да се изпрати искане до Адвокатски съвет при Адвокатска колегия - гр. Варна с уведомление за образуваното съдебно производство чрез връчване на настоящото определение на адвокат от колегията, вписан в Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правна помощ под формата на процесуално представителство, като служебен защитник на ответницата Р. В.. С Определение № 341/09.01.2024 г. съдът е назначил на осн. чл.26,ал. 2 ЗПрПом. в качество на защитник на Р. В. адвокат от АК Варна Б. Г. за всички фази и съдебни инстанции по делото , като е разпоредил връчването на книжата по чл.131 ГПК на отв. Р. В. чрез адв.Г..

2

В срока по чл.131 ГПК ответницата, представлявана от назначения й процесуален представител адв. Б. Г. е депозирала писмен отговор на исковата молба.На първо място ответницата чрез адв.Бл.Г. изразява становище за допустимост на исковата молба. На второ място според ответницата исковата молба се явява неоснователна и недоказана в частта за разпределение на квотите между страните, при които се иска от съда допускането и извършването на съдебна делба на процесния имот.Безспорно по делото сочи ответницата е, че двете страни в процеса са обикновени съсобственици върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ ***, съставляващ СОС в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД 18 -64 / 16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, с адрес ***, със застроена площ от 58.51 кв.м ведно с ИЗБА №16 с данъчно декларирана площ от 3 кв.м и 0,6649 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ № ***.

Спорно оставало заявеното от ищеца квотно разпределение в съсобствеността върху гореописаната недвижимост. Ответницата оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка по начина на придобиване на средствата, послужили за капарирането, последващото придобиване по нотариален ред на делбения имот, както и заявеното изключително лично участие на ищеца в изплащането на погасителните вноски по отпуснатия на страните ипотечен банков кредит за закупуването на процесното жилище.Придобиването на процесния имот твърди ответницата, че е било при равни квоти на страните, а и нямало основание това съотношение в съсобствеността да бъде изменяно, предвид и оспорванията, които Р.В. прави в срока по чл. 131 ГПК.По отношение на приложените към молбата писмени доказателства, ответницата заявява, че ще ползва от същите в процеса. Твърди, че делбеният имот е неподеляем и като такъв, единственият вариант за прекратяване на съсобствеността в него, е той да бъде изнесен на публична продан (по реда на чл. 348 от ГПК), освен ако до тогава страните не се споразумеят нещо друго.По въпроса дали делбеният имот е делим или неподеляем, ответницата моли съда да допуснете и назначи СТЕ, която да отговори, съобразно действалите към момента на закупуването и към настоящия момент строителните и технически изисквания, правила и норми. Моли да се определи от вещото лице и актуалната пазарна цена на имота, въз основа на която съдът да определи размера на дължимата ДТ, вносима от всяка една от страните по делото, съобразно установената по делото съответна квота в съсобствеността върху имота.Ответницата не оспорва, че страните по делото са съжителствали на съпружески начала от 2013 г. до средата на м.август 2023 г., като от тогава до настоящия момент са във фактическа раздяла.От съпружеското им съжителство,сочи Р.В., че са родени две деца, към момента малолетни - Е. Н.а Н.а (ЕГН **********, род. на 04.05.2016г.) и К. Н. Н. (ЕГН **********, р. на 03.09.2018г.). Прилага завеР. копия от удостовеР.ята за раждане на всяко от децата.Ответницата оспорва изцяло ищцовото твърдение, че сумата от 9000лв. е била лично дарена по банков път на 21.12.2017г. на ищеца от неговия баща К. Н. К.. Последният твърди ответницата , че е пенсионер, с ниска пенсия, живеещ сам. От приложените от ищеца банкови извлечения било видно, че за периода от 01.09.2017г.до края на 2017г.по личната сметка на ищеца тази сума постъпила по сметката на ищеца през м.декември 2017г. (на непосочена точна дата), но без указани основание и вносител по транзакцията. Много удобно ищецът сочел своят родител К. К. като свой персонален дарител, но документите не удостоверявали твърдения произход на тези парични средства. По това време на името на ищеца бил усвоен пореден потребителски заем от Банка „***", погасяван със съвместните парични средства на страните по делото. Ответницата оспорва личното надаряване на ищеца от баща му с посочената в исковата молба сума от 9000лв., а в условия на евентуалност твърди, че предназначението на дадената от К. Н. К. парична сума от 9000 лв. била с цел финансовото общо подпомагане на семейството и децата на страните в задълженията им към Банката-ипотечен кредитодател. Р.В. твърди, че уговореното капаро по Предварителен договор за покупко-продажбата на делбения имот (страните ползвали посредническите услуги на „***" ООД с ЕИК *** за предварителното договаряне) било платено на продавача с общи бюджетни средства на съжителстващите съвместно към него момент страни. В тази връзка и Р.В. е отправила доказателственото искане съдът на осн. чл.190 ГПК да задължи ищеца да представи и приложи по делото намиращият се у него оригинал на Предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот. В случай, че исканият документ не се представи от него, въпреки санкцията на чл. 161 от ГПК, то моли съдът да приеме, че е било договорено в Предварителния договор съвместно общо плащане на договорената изкупна цена за имота, вкл.капарото, да бъде изплатена от купувачите-страни по настоящото дело.