Протокол № 1167 от 01.11.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 497/2021
- Вид
- Протокол № 1167
- Подписан
- 01.11.2021
- В сила
- 01.11.2021
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1167 гр. Пазарджик, 28.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20215220100497 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът не изпраща представител – редовно и своевременно уведомен при условията на чл. 56, ал.2 от ГПК.
Ответникът се представлява от особения представител в лицето на адв.
К..
Страната не се явява редовно и своевременно уведомена.
Вещото лице М.Л. се явява лично.
АДВ. К.: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило заключение на допуснатата съдебноикономическа експертиза, което е депозирано от вещото лице М.Л. на 04.10.2021 г., при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на допуснатата по делото съдебноикономическа експертиза.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва :
М. М. Л.: - На 45 години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.:- Представила съм писмено заключение, което поддържам. По делото е представено само едно извлечение като образец на това какво е издадено по кредита. Данните, които са посочени в заключението са по издадени месечни извлечения за периода 06.2016г.-05.2017 г. Системата на ищеца не е издавала такива месечни извлечения. За този период е представена счетоводна справка – движение на суми по кредита. В останалия период са издавани месечни извлечения. Счетоводната справка и месечните извлечения са сходни. Има основание и сума на внасянето. В месечните извлечения е посочен номерът на кредитната карта, с данните на кредитополучателя и периодът, за който е издадена. Кредитният лимит, с който е отпусната картата не съм го отразила в заключението и не мога да отговоря. В Приложение 1 втора колона са усвоените суми в брой, като общия размер е 1370 лв. Начислената такса за теглене от банкомат на тези суми е в следващата колона, като там са таксите за месечно обслужване на картата.
Тези такси се намаляват от неусвоения кредитен лимит. Неусвоеният кредитен лимит се намалява Застраховката е отразена в колона 5 – за нея е аналогично същото. Кредитния лимит се намалява докато постъпи вноска.
АДВ. К.: - Да се приеме заключението, не възразявам. Нямам въпроси.
Съдът счита, че ще следва да се приеме заключението на СИЕ като обосновано и изчерпателно, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата депозирано от вещото лице М.Л. на 04.10.2021 г. експертиза,
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице М.Л. в размер на 260 лева, платими от внесения от ищеца депозит.
АДВ. К.: – Да се приключи делото. Нямам искания.
Тъй като с настоящото заседание приключва разглеждането на делото на първа инстанция следва да се изплати на особения представител определеното от съда възнаграждение.
По изложените съображения
ОПРЕДЕЛИ:
На адв. В.К. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300,00 лева, определено от съда с разпореждане № 2
2124 /20.04.2021 г.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова О П РЕ ДЕ ЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: – Уважаеми господин председател, да ще си позволя да ви предложа проект на бъдещо решение, както го виждам. От фактическа страна, доколкото претенцията е упражнена по реда на заповедната производство е изведена от договор за кредит, от значение е какво всъщност са договорили страните към приложения към исковата молба договор от 17.06.2015 година.
При внимателен прочит на договора се разбира, че кредиторът се е задължил да представи кредит в размер на 10 000 лева, а последният да го върне при определени условия – тази част не е предмет на спора. Предмет на спора е друг вид договор, на който е посветена част от договора от чл. 12 до чл. 22. В него е предвидено буквално че кредиторът може да отпусне и револвиращ кредит, чрез карта с уговорката, че ако той би бил отпуснат при условия, които кредиторът едностранно ще уточни в по-късен момент, включително размера на лимита, сроковете и всички други условия за задължаването и една интересна уговорка, че поне според кредитора ако ответникът активира кредитната карта, то ще се счита, че между тях са възникнали отношения по потребителски револвиращ кредит. Т.е. иначе казано предвидено е договорът в условията на този бъдещ потребителски кредит т.е. фактическия състав на този бъдещ кредит да се осъществи и чрез конклудентни действия – евентуалното задействане на картата и което би трябвало да е знак на съгласие с предложените условия. Какви права и задължения са възникнали от процесния договор и как се вписват в исковата претенция? От това което успях да проверя в ТР е, че към момента на сключване на договора кредиторът е бил „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК 130697606 и е било регистрирано българско юридическо лице, имало статут на финансова институция по ЗКИ – не е имал статут на банка. Ако не се лъжа от 01.02.2018 г. това дружество е преобразувано и се е вляло в „БНП Париба Пъсънъл Файненсинг клон България“ с ЕИК 204915054 и евентуално в този по-късен момент е придобило статут на банка. Какво следва от това? Този процесния договор не може да се третира като договор за банков кредит, защото сключилата го страна не е банка. Другият въпрос, който стои дали 3 действително договорът, който ищецът е квалифицирал като договор за потребителски кредит е такъв. Действително процесния договор както е сключен не представлява договор за потребителски кредит Защо мисля така?
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е /цитира/ Законодателят използва глаголно време сегашно „предоставя“ или се задължава да предостави. Договорът от 2015 година нито се е задължил да предостави, нито е предоставил със сключването на договора. Какъвто и да е този договор той не отговаря на изискването за договор за потребителски кредит. Ако приемете моето тълкуване - от значение е кога са получени сумите. В нашия случай са получени две години по-късно. Този договор не е договор по смисъла на ЗПК. Отношенията между страните не са като страни по потребителски договор и искът следва и трябва да се отхвърли изцяло, тъй като не е доказан по своето основание. Изрично подчертавам че договорът за потребителски кредит има различен състав. Тъй като договорът за обикновен заем по ЗЗД и договорът за потребителски кредит са различни, то не може искът, който е само на основание по ЗПК и не е въведено основание като при обикновен заем. Такъв договор няма между страните. Евентуално ако приемете, че е договор за потребителски кредит, договорен предварително, че ще бъде изпълнен и чрез конклудентни действия в бъдеще от страна на потребителя, то Вие следва да се произнесете и по съответствието на този договор с правилата предвидени в ЗПК и ние уточнихме в миналото заседание. Дори и да са преклудирани с оглед срока на изявленията, то съдът дължи и служебно произнасяне. Вие няма как да пропуснете как договорът противоречи на всички законови изисквания, които сме формулирали в минатото заседание. В този случай се налага да приемете, че този договор, ако е договор за потребителски кредит, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не е договорен размерът на кредита нито лихвите нито процента на разходите. Понеже е недействителен съдът трябва да приложи чл. 23 и се дължи само чистата сума на кредита, сиреч на главницата. От заключението на вещото лице се установява, че чистата сума на кредита е в размер на 1370 лева, които са усвоени в брой. От данните на заключението е видно, че моят клиент е върнал 750 лева или чистата сума която евентуално трябва да признаете че се дължи е 620 лева. Това е така, защото с оглед недействителността на договора за потребителски кредит не се дължат лихви или други тежести. В останалата част не трябва да признавате претенцията.
4
Ако не приемете тези мои тези – нито едната, нито другата и решите, че се касае за действителен договор за потребителски кредит не можете да приемете дължимостта изцяло защото от заключението се вижда че задълженията за главница са формирани чрез застраховки, такси, каквито ищецът не е въвел в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Има скрити суми към главницата, които не се дължат и той трябва да се намали със застраховките и таксите.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт в установения в закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________
5