Решение № 14452 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14452 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110110366 по описа за 2026 година

Предявен e иск с правно основание чл.411 КЗ.

Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу ЗК „БУЛ ИНС“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300,00 евро, частичен иск от сумата от общо 790,35 евро, представляваща остатък от регресно вземане по щета № 470424242476820, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.12.2024 г. в гр.Раковски, на ул.“Иван Вазов“, било реализирано ПТП между МПС марка „Нисан“, модел „Кашкай с рег. № *********** и МПС марка „Киа“, модел „К5“ с рег. № ***********, по вина на водача на първия автомобил, който не съобразил поведението си с наличието на знак „Стоп“, като отнел предимството на правомерно движещия се по ул. „Иван Вазов“ лек автомобил марка „Киа“, поради което станал причина за настъпването на пътнотранспортно произшествие между двата автомобила. Сочи се, че към датата на ПТП-то л.а. „Киа“, модел „К5“ с рег. № *********** имал валидна застраховка „Каско Стандарт“ в ищцовото дружество, а л.а. „Нисан“ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. За настъпилото произшествие бил съставен двустранен констативен протокол, поради липса на спор между водачите по отношение на механизма на настъпване на ПТП и вината. Ищецът поддържа, че за причинените от ПТП-то вреди била образувана щета № 470424242476820, в ходя на която бил извършен оглед на увредения автомобил и опис на щетите, като за възстановяване на последните на автосервиза, извършил ремонта на увредения 1 автомобил, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6 108,87 лева, с преводно нареждане от 11.09.2025 г. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът се суброгирал в правата на застрахования, поради което на ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на сума в общ размер на 3 136,42 евро /6 133,87 лева/, представляваща платеното обезщетение с вкл. 13,00 евро ликвидационни разноски за обработка на щетата, в резултат на която била заплатена само сумата от 2 346,07 евро. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск. Претендира и сторените по производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на описания в исковата молба л.а. марка „Киа“, както и механизма на процесното ПТП, вината за настъпването му и причинени вреди. Оспорва единствено размера на вредите, като се излагат доводи, че с изплатеното вече обезщетение, разходите за възстановяване на увредения автомобил са покрити. Изразява се становище, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Застрахователят по гражданска отговорност е задължен да изплати действителния размер на вредите, което ответникът е направил, като е изплатил сумата от 2346.37 € на ищеца. Изразява се становище, че заплащане на друго обезщетение, освен определеното, би било недължимо и би довело до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Оспорва се твърдението, че действителният размер на вредите, настъпили по лек автомобил марка/модел „Киа К5” с рег. № *********** при процесното произшествие надвишава сумата от 2346.07 €. Твърди се, че не всички посочени от ищеца увреждания по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, поради което ответното дружество не носи отговорност и не дължи застрахователно обезщетение за щети по детайлите, които не са вследствие от процесното ПТП. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

С определение, обективирано в протокол от проведеното на 07.07.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на предявения иск за главница като същият се счита предявен за сумата от 790,35 евро.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на 2 увреденото МПС, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, извършеното от ищеца плащане на определеното обезщетение, както и заплатената от ответника в полза на ищеца сума в размер на 2346.07 евро.

Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства

– застрахователна полица

№

4704240200040790/04.09.2024 г. за застраховка Каско Стандарт, справка от страницата на Гаранционен фонд в интернет, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, доклад по щета, фактура, преводно нареждане, покана по регресна претенция.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 20.12.2024 г., в 12:02, в гр.Раковски, на ул.“Иван Вазов“, между превозно средство А - „Нисан“, модел „Кашкай с рег. № *********** и превозно средство Б - „Киа“, модел „К5“ с рег. № ***********, е настъпило ПТП, поради неспазване на предимство от страна на водача на първия автомобил. В прокола е обективирана скица на ПТП-то, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, без забележки.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че вещото лице е възприело вида и степените на описаните вреди от застрахователя по образуваната преписка по щета. Вещото лице е посочило още, че към датата на настъпване на застрахователното събитие, процесният автомобил е бил в експлоатация 12 години, 2 месеца и 25 дни, считано от датата на първоначалната регистрация. С оглед предходното вещото лице е стигнало до извод, че стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Киа К 5“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то е 7790,26 лева или 3983,09 евро. Въз основа на обективираната в двустранния протокол за ПТП скица за механизма на настъпване на ПТП, вещото лице е посочило, че щетите по л.а. „Киа К 5“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.12.2024 г. произшествие в гр.Раковски. В заключението и при изслушването му в открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че за увредения автомобил не се предлагат алтернативни детайли, като стойността за възстановяването му, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП, възлиза на 5430,28 лева или 2776,46 евро.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно 3 към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.

Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, извършеното от ищеца плащане на определеното обезщетение, както и заплатената от ответника в полза на ищеца сума в размер на 2346.07 евро.

Спорът между страните се концентрира единствено относно размера на дължимото обезщетение.

Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е. обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната застрахователна стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.

№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение 4 съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.

Видно от заключението на автотехническата експериза е, че щетите по увреденият към датата на настъпване на ПТП-то автомобил, при средни пазарни условия възлизат на 7790,26 лева или 3983,09 евро. Настоящият съд приема, че дължимото обезщетение следва да се определи иманно на база средни пазарни цени към настъпването на ПТП-то, тъй като изчислението на необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди. Това е така, тъй като определената по този начин стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка автомобил и алтернативни доставчици, респективно определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

С оглед предходното, съдът приема, че предявения иск за главница следва да бъде уважен в увеличения по реда на чл.214, ал.1 ГПК размер, а именно – 790,35 евро.