Решение № 21 от 26.03.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Асеновград, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200048 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0239-001807/09.02.2023 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на А. П. В., ЕГН: **********, адрес: *** са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и 2.На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. В. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника си – адв. Д. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно. Отрича се факта на нарушението, като се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно приложение на материалния закон. Моли за пълната отмяна на НП.

Въззиваемата страна Началникът на РУ – Асеновград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е 1

ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но само по отношение на второто описано нарушение.

С акт за установяване на административно нарушение е било констатирано, че на 11.09.2022 г. около 16.40 ч, на път Трети клас № ІV-80052 в отсечката с.

Катуница – с. Караджово, жалбоподателят А. В. е управлявал л.а. „Опел Вектра “ с рег . № ***, чужда собственост, който не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията на същия е била служебно прекратена на 09.08.2018 г. на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Освен това при проверката водачът не представил КТ към СУМПС. За така констатираното нарушение, на водача А. В. в негово присъствие бил съставен АУАН,който му бил предявен и който той подписал без възражения. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Срещу него била образувана прокурорска преписка № 512/2023 г., за престъпление по чл. 345 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Същата приключила с Постановление за отказ да се образува ДП, поради приложението на чл. 9 ал.2 от НК – малозначителност на деянието, както и с указания за административно санкциониране. Въз основа на съставеният АУАН и постановлението за отказ било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на жалбоподателя са наложени съответните административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и глоба в размер на 10 лева.

Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на които са наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.

По отношение на първото описаното в НП нарушение, съдът намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл.

189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията като свидетел на актосъставителя Х. П., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.

Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото към съответстващата му санкционна разпоредба. Административно-наказателната разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Видно от структурата на санкционната разпоредба субект на това нарушение е винаги само водачът на МПС, без значение дали той е и собственик или само ползвател на автомобила. Затова и 2 без значение за състава на нарушението е кой е собственикът на автомобила.

Достатъчно условие, за да е реализиран обективния състав е автомобилът да е без надлежна регистрация към момента на управлението му. Тъй като водачът носи отговорност при нарушаване на горното правило, същият е длъжен още преди управлението на автомобила да е наясно с неговия статут относно неговата регистрация, както и да има съответното свидетелство за регистрацията на автомобила. В конкретния случай на 11.09.2022 г. жалбоподателят В. е управлявал горното МПС, което е имало именно такъв статут на нерегистрирано МПС от повече от четири години, тъй като дерегистрацията е била извършена още на 09.08.2018 г., и съгласно нормата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП е нямал право да го управлява по пътищата отворени за обществено ползване. Като е сторил това на 11.09.2022 г., същият безспорно е реализирал състава на нарушението.

При оразмеряване на административните наказания съдът намира, че са приложени прецизно критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. И двете кумулативно предвидени наказания са определени в минималния размер на предвидения в закона диапазон, което съответства на сравнително невисоката тежест на нарушението, поради което е и безпредметно да се обсъжда въпроса за тяхната допълнителна редукция.

Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението, което по своята същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност. За коректност следва да се посочи, че същото деяние със същите обективни и субективни характеристики по принцип реализира и състав на престъпление по чл. 345 ал.2 от НК и именно поради неговата по–ниска степен на обществена опасност същото е квалифицирано като административно нарушение. В този смисъл тежестта на деянието, както и останалите обуславящи квалификацията като административно нарушение и отговорността обстоятелства, каквито са степента на обществена опасност на нарушителя и данните за неговото здравословно, семейно и материално положение вече са взети в предвид, като му са наложени административни наказания в минималния възможен размер.

Липсват обаче основания в горния контекст да се приеме, че нарушението се отнася към хипотезата на маловажен случай, поради което и възражението в тази насока е неоснователно.

По отношение на нарушението по т.2 от НК, касаещо неносенето на КТ към СУМП, съдът намира, че в тази му част НП следва да бъде отменено. Нормата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП е изменена с ДВ бр. 67 от 2023 г. и е отпаднало задължението за носене на КТ. Т.е. последвала е нова нормативна уредба , която е по–благоприятна за дееца, тъй като е довела до деквалифициране на деянието по чл. 183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП като административно нарушение.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и отхвърляне на оспорването, такива се дължат само на въззиваемата страна. Такива обаче не се претендират и не се доказват по размер от въззиваемата страна, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

3

Мотивиран от горното и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0239-001807/09.02.2023 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, в частта по т.1, с която на А. П. В., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и

ОТМЕНЯ на основание чл. 3 ал.2 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0239-001807/09.02.2023 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, в частта по т.2, с която на А. П. В., ЕГН:

**********, адрес: *** на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради последвала по-благоприятна нормативна уредба за жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4