Решение № 478 от 27.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Стара Загора, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530202682 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното

Обжалвано е наказателно постановление № 509 от 12.08.2025 година на Заместник Кмета на община Стара Загора /Упълномощен със заповед № 10-002268/14.11.2023 година/, с което на Д. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.6, ал.1 от същата Наредба.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител взема становище, че жалба е неоснователна, като моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 01.05.2025 година на жалбоподателя Д. В. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че на 01.05.2025 година около 00.25 часа в град Стара Загора на адрес квартал „*“, улица „*“ № 23, бистро „*“, Д. Г. нарушава нощната тишина с високо пусната музика от озвучителна колона, поставена в обекта, с което си действие нарушава спокойствието на живущите в близост граждани. Това нарушение актосъставителят Г. Г. е възприел като нарушение на чл. 6, ал.1 от Наредбата за обществения 1 ред в Община Стара Загора.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществени ред в Община Стара Загора е наложено административно наказание – „глоба” в размер от 400 лева. В хода на съдебното следствие, за изясняване на някои обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата за спазване на обществения ред в Община Стара Загора, се забранява викането, пеенето и шумния говор, както и използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на открито или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, смущаващи обществения ред или спокойствието на обитателите на околните жилищни сгради за времето на цялото денонощие. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на чл.29, ал.1 от същата Наредба е предвидено административно наказание – „глоба” в размер до 5000 лева.

На първо място съдът намира, че е безспорно установен субекта на нарушението. От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че търговски обект – бистро „*“, находящо се на адрес град Стара Загора, квартал „*“, улица „*“ №23 се стопанисва от търговско дружество „БоГеДра“ ЕООД. От приложената справка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към агенция по вписванията се установява, че съдружник и управител на това дружество е жалбоподателя Д. В. Г.. По същество тези обстоятелства не са спорни по делото. От събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установи, че именно Г. е осъществявал управленски функции в търговския обект на датата на извършеното нарушение. Вярно е, че понятията „управител на търговско дружество“ и „управител на търговски обект“ не са еднозначни, но също така е вярно, че в конкретния случай от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН се установява, че именно жалбоподателят е бил на място в обекта, в качеството си на ръководител на дейността на последния. Ето защо съдът намира, че цялата дейност на заведението е била под прекия и непосредствен надзор на Д. Г. и всички дейности в обекта са се извършвали в изпълнение на негови разпореждания, в т.ч. и пускането на музика, чрез използване на озвучителна система в границите на заведението. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят лично е използвал озвучителната система или е разпоредил ползването, тъй като и в двата случая настъпилите последици от което и да е от тези действия са били резултат именно от волята на жалбоподателя, т. е. отговорността на същия е лична, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 ЗАНН.

По същество не се оспорва осъщественото изпълнително деяние, което се 2 установява и от цялата доказателствена съвкупност по делото. Еднозначно и безпротиворечиво свидетелите сочат, че в момента на извършената проверка, на мястото се е използвала озвучителна система. Следва да се отбележи, че фактическият състав на чл. 6 от Наредбата за обществения ред не съдържа в себе си като противоправен резултат надвишаване на определени еквивалентни нива на шум. От свидетелските показания се установява още, че служителите при ОД на МВР са извършили проверка на търговския обект, вследствие на подаден сигнал до ОДЧ. Това обстоятелство доказва и настъпването на противоправния резултат – нарушаване на спокойствието на обитателите на околните жилищни сгради. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че търговският обект не граничел пряко със жилищни сгради, поради което и настъпването на противоправния резултат на това нарушение бил невъзможен. Следва да се приеме за общоизвестен факт, че заведението се намира в близост до жилищни кооперации, които макар и да не представляват съседи по смисъла на чл. 60, т.4 ЗКИР, същите се намират в непосредствена близост до заведението, така щото да бъде нарушено спокойствието на живущите в тези сгради предвид часът на нарушението /00.25 часа, който период попада и в забраната на чл. 5 ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора за извършване на дейности от стопански и битов характер, предизвикващи шум, за почивни и празнични дни/. Не се установява изключението, въведено с разпоредбата на чл. 6, ал.2 от Наредбата за обществения ред, касаещо обществена проява, извършена с разрешение от Кмета на Община Стара Загора.

Нарушението е извършено при форма и вид на вината – евентуален умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните му последици, предвид мястото на заведението, осъзнавайки, че в близост има жилищни сгради и е допускал настъпването на тези последици – проявил е безразличие към настъпването им.

Предвид на това съдът намира, че в разглеждания случай безспорно и несъмнено се доказа по делото описаното по-горе административно нарушение.

Доказателства за противното не се събраха. По аналогични казуси се е произнасял и Административен съд Стара Загора /Решение №3329/01.11.2024 година по к.а.н.дело №710/2024 година; Решение № 4456/11.11.2025 година по к.а.н.дело № 863/2025 година и други/.

При изготвяне на административно-наказателната преписка не са допуснати процесуални нарушения. Актът за установяване на административното нарушение е съобразен с изискванията на закона и е съставено в присъствието на нарушителя, които е разбрал в какво е обвинен. В последствие правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е издал и обжалваното наказателно постановление.

Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е допуснато нарушение по чл.6, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора. В тези случаи по реда на чл.29, ал.1 от същата наредба е предвидено административно наказание – глоба в размер до 5000 лева. Съобразявайки се с тежестта на 3 нарушението, степента на виновност на нарушителя, неговата обществена опасност, както и всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, административно-наказващия орган, законосъобразно е наложил наказание към предвидения в наредбата минимум, а именно „глоба” в размер от 400 лева.

С оглед на гореизложеното Старозагорският районен съд намира, че обжалваното наказателно постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въпреки изхода на спора, на въззиваемия не се следват разноски. Искането за присъждане на разноски в случая е направено едва с писмено становище, представено след приключване на съдебните прения. Съгласно т.11 от ТР № 6/06.11.2013 година по ТД №6/2012 година ОСГТК на ВКС Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В мотивите на това тълкувателно решение се приема, че пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението.След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Поради изложеното и не следва да бъде осъждан жалбоподателя да заплаща на въззиваемия разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 509 от 12.08.2025 година на Заместник Кмета на община Стара Загора /Упълномощен със заповед № 10-002268/14.11.2023 година/, с което на Д. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.6, ал.1 от същата Наредба, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4