Решение № 651 от 30.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 651

30.06.2020г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На 10.06.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Петя Цонкова като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 611 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 4572/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1805 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, както следва:

Ответникът А.И.М. ***, чрез особения представител адв.А.К., обжалва решението в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дължи на „ПРОФИ

КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, сумата от 1336.77 лв., представляваща невърнат остатък от чистата стойност на кредита, предоставен по Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016 г. ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се е снабдило със Заповед № 10191/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16800 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по съразмерност. Счита, че решението е неправилно , тъй като задължението не е доказано по раззмер. Моли за отхвърляне на иска в уважената му част.

В срока по чл. 263 ГПК, ищецът и въззиваема страна по тази жалба ,е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България”

ЕООД също обжалва решението в частта за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 1458,73 лв.

В жалбата се излага, че решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за действителност на процесния договор и съответствието му с изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК. Оспорват се изводите на съда за нарушаването на посочените законови изисквания. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска до пълния размер.

В срока по чл. 263 ГПК, ответникът е депозирал отговор , в който поддържа становището си, изложено във въззивната си жалба.

Страните претендират разноски за въззивното производство.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за съществуване на вземане- главница- по Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016 г., ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се е снабдило със Заповед № 10191/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16800 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2017 г.

Не се формира спор между страните относно сключения между тях договор, като този факт се установява и от представения писмен Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 1500. 00 лв., срещу задължението му да я върне на 24 месечни вноски в размер на 92,73 лева, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент от 41. 17%, при годишен процент на разходите от 49. 89%.

Относно недействителността на договора, въззивният съд намира следното:

Договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи изискванията на чл. 11, ал. 1, на чл. 19 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал.

1, т. 1-9 и т.11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26.

Настоящият състав на ПОС не споделя доводите на ответника, възприети и от първоинстанционния съд, за противоречие на процесния договор с изискванието на чл.11, т.10 от ЗПК поради неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК , респ. Приложение № 1 към ЗПК.

Другите възражения за недействителност на отделни клаузи от договора, неведени в отговора на исковата молба, касаят вземания за възнаградителна лихва и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, които не са предмет на спора.

Изложеното обуславя извод, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.11 ЗПК и не е недействителен на специалното основание по чл.22 ЗПК. При това положение ответникът дължи сумата, съставляваща неплатена главница в пълния претендиран размер от 1458,73 лв. , която , видно от обстоятелствената част на исковата молба, е формирана след отчитане на извършените от длъжника плащания до завеждане на делото. Т.е., последните не следва да се приспадат повторно от исковата сума.

Казаното налага да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над сумата от 1336, 77 лв. до пълния му размер от 1458, 73 лв. и искът в тази част бъде уважен.

В останалата си част решението е правилно, поради което ще се потвърди.

При такъв изход на спора въпросът за отговорността за разноски по производствата подлежи на цялостно преразглеждане. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът е носител на вземане за направените по заповедното и исковото (пред двете съдебни инстанции) разноски, възлизащо общо на сумата 563,10 лв., от които 25 лв. ДТ за заповедното производство, сумата от 513,10 лв. за първоинстанционното исково производство / 33,35 лв. довнесена ДТ и 479,75 лв. разноски за особен представител и сумата от 25 лв. разноски във въззивното производство за платена ДТ. С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определи съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер, възлизащ на общо 250 лв., за осъществената защита по заповедното и пред две съдебни инстанции в исковото производство.

На особения представител на жалбоподателя- ответник- адв.А.К. *** следва да се присъди възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция съобразно обжалвания интерес, възлизащо на 322 лв. на осн.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение подлежи на заплащане винаги от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а и предвид трайната съдебна практика – напр. Определение № 882 от 13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 783 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 594 от 16.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т. о., ТК и др. С оглед изхода на спора тези разноски ще се възстановят на въззиваемата страна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 4572 от 29.11.2019 г. по гр. дело

№ 1805/2018 г. на Пловдивския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен по ред ан ачл.422 ГПК да се признае за установено, че А.И.М. с ЕГН **********,*** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” сумата над 1336, 77 лв. до пълния претендиран размер от 1458, 73 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 16800/2017 г. на ПРС, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.М. с ЕГН **********,*** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” сумата над 1336, 77 лв. до пълния претендиран размер от 1458, 73 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за револвиращ заем № **********/14.09.2016 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 16800/2017 г. на ПРС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4572 от 29.11.2019 г. по гр. дело

№ 1805/2018 г. на Пловдивския районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, А.И.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” сумата

563,10 лв. деловодни разноски, от които 25 лв. за заповедното производство и 538,10 лв. за исковото производство за двете инстанции, както и сумата 250 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита по заповедното и по исковото производство пред първоинстанционния и въззивния съд.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” да заплати на особения представител адвокат А.К. *** сумата от 322 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А.И.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” сумата от 322 лв. разноски за особен представител пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.