Решение № 914 от 22.07.2020, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2292/2019
- Вид
- Решение № 914
- Подписан
- 22.07.2020
- В сила
- 26.02.2021
- Състав
- ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 ал.1 - 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114 ал.1 - 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.145 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 84 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 102 ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67 ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 62 ал. 5 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 914 / 22.07.2020 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 2292/2019 година.
Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Дивна козметикс“ ЕООД – П. с ЕИК ***и адрес – ***, представлявано от управителя В.**Андонова, против ревизионен акт (РА) № Р – 02000219000574 – 091 – 001/01.07.2019 година на органи по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 157/29.08.2019 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП (лист 34 – 38 и 10 - 13).
С потвърдения РА на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за следните данъчни периоди: за юни 2018 година – 1087,47 лева главница и 106,33 лева лихва; за юли 2018 година – 3 156,40 лева главница и 281,46 лева лихва; за август 2018 година - 5 875,01 лева главница и 473,30 лева лихва и за септември 2018 година – 951,19 лева главница и 68,70 лева лихва.
В жалбата и в съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя оспорва изцяло задълженията, установени с РА.
Заявява, че не са били налице предпоставките за начисляване на ДДС, защото дружеството не е имало изискващия се облагаем оборот за регистрация, а органите по приходите незаконосъобразно не са отчели издадени касови бележки за сторно - операции. Поддържа, че в РА липса конкретика, прави анализ на приложимото материално право, сочи липсата на достатъчно опит в наетия персонал като причина за издаването на сторно – бележките, изтъква, че задължението за начисляване на данъка възниква като резултат от реално извършени облагаеми доставки, а такива не са доказани от органите по приходите.
Иска се отмяна на целия РА. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК. Тя отговаря на изискванията по чл.149 във връзка с чл.145 от ДОПК. По изложените съображения, съдът приема, че жалбата е допустима.
Относно формата на РА.
РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.
Относно компетентността.
В жалбата не се оспорва компетентността на издателите на РА.
В съответствие с предписанието на чл. 160 ал. 2 от ДОПК, което задължава съда да извърши проверка на компетентността, настоящият състав счита, че РА е издаден от компетентни органи.
Началото на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р – 02000219000574 – 020 - 001/29.01.2019 година, връчена по надлежния ред на ревизираното дружество на 08.02.2019 година.
Тази заповед е изменена (единствено в частта относно срока за извършване на ревизията) с последваща ЗИЗВР № Р – 02000219000574 – 020 - 002/05.04.2019 година, връчена на ревизираното лице на 06.04.2019 година. Общият срок за извършване на ревизията е в рамките на законоустановената продължителност (лист 143 – 146 и 103 - 106).
В последната по време ЗВР ревизията е възложена от В.Х.Р.- началник сектор „Ревизии“ при ТД - Бургас на НАП, като за ръководител е била определена Р.Л.В.- главен инспектор по приходите. Процесният РА е издаден, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК (в актуалната му редакция), от В.Х.Р.и от Росица Вичева. От своя страна, Василка Радева е оправомощена да възлага извършването на ревизии, съгласно заповед № РД – 3/02.01.2019 година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 16 - 17).
По изложените съображения съдът приема, че РА е издаден от компетентни органи.
По процесуалната законосъобразност на РА.
В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения.
В първоначалната ЗВР е определен срок за извършването ѝ – два месеца от датата на връчването на ревизираното лице. Дружеството е уведомено за започване на ревизионното производство на 08.02.2019 година.
Тази заповед е изменена със ЗИЗВР, с която срокът на ревизията е удължен до 08.05.2019 година. Съгласно чл. 114 ал.1 – 2 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл.
143м, ал. 1, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз. Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.
Процесната ревизия е продължила 3 (три) месеца, в съответствие със сроковете, посочени в цитираните разпоредби на кодекса.
РД е бил издаден в срока по чл. 117 ал.1 от ДОПК, като е бил връчен по електронен път на ревизираното дружество. Съответно, РА е издаден на 01.07.2019 година, при съобразяване със сроковете по чл. 117 ал.5 и чл. 119 ал.2 от ДОПК. Той съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на 02.07.2019 година.
При административното обжалване решаващият орган е извършил пълен анализ на данните, събрани от ревизионния екип, като е счел, че РА е законосъобразен.
По материалната законосъобразност на акта.
След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Ревизираното лице „Дивна
Козметикс" ЕООД е било регистрирано в ТР през 2013 година. В ревизираните периоди то е осъществявало единствено търговия на дребно с козметични продукти в два обекта, разположени в *** и на ***. И двата обекта са работили сезонно - само през летните месеци на годината. С акт за регистрация по ЗДДС № 020421802621475/21.12.2018 година дружеството е регистрирано като задължено лице по смисъла на закона. Основанието за регистрация е било, че за периода 01.09.2016 – 31.08.2017 година „Дивна козметикс" ЕООД е реализирало облагаем оборот в размер на 54 087,75 лева (лист 157 - 161).
В хода на ревизията ревизионният екип е извършил съпоставка на данните, съдържащи се в три книги за дневните финансови отчети, предоставени от ревизираното лице: 1. книга за дневни финансови отчети от 15.06.2018 година за фискално устройство (ФУ) № ZK081007 и фискален принтер (ФП) № 50107486 и 6 (шест) кочана със сторно бележки; 2. книга за дневни финансови отчети от 29.07.2018 година за ФУ № DT727921 и ФП № 02727921, ведно с 8 (осем) кочана със сторно бележки; 3. книга за дневни финансови отчети от 06.06.2017 година за ФУ № ZK081007, ФП № 50107486 и 10 (десет) кочана със сторно бележки (лист 57 - 93).
При прегледа на книгите е констатирано, че за периода от 01.01.2017 година до 31.08.2018 година „Дивна козметкс“ ЕООД е реализирало оборот в общ размер на 117091,45 лева, а само за периода юни – август 2017 година търговецът е достигнал оборот 51 558,75 лева (надхвърляйки прага за задължителна регистрация по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС).
Установено е, че за периода
01.01.2017 – 31.08.2018 година дружеството е извършило общо 1 146 (хиляда сто четиридесет и шест) сторно операции с касови бележки.
За сезон юни – септември 2017 година са били сторнирани 491 продажби на обща стойност 14 331,07 лева, а в сторно бележките, като причина за сторно операциите е било посочвано „грешно маркирана/въведена сума". В по-голямата част от бележките е било описано общо наименованието на стоката („козметика") и съответното количество, в някои от тях количеството и единичната цена на артикулите не са били посочени. Ревизорите са установили, че в бележките липсват и данни за клиента, във връзка с чиято покупка е извършвано сторнирането. Отделно, при проверката е било установено, че кочаните не са прошнуровани от ревизираното лице и че не са вписани в книгата за дневни финансови отчети за календарната година 2017 година, водена за ФУ № ZK081007 и ФП № 50107486 в търговския обект в ***.
Съответно, за сезон 2018 година
(лятото на 2018 година) е било констатирано сторнирането на 655 продажби на общата стойност 16 784,32 лева.
В хода на ревизията, за установяване на причините и основателността за извършването на значителния брой сторнировъчни операции, от „Дивна козметикс" ЕООД е изискано обяснение какво е наложило извършването им. Управителят на дружеството е заявил, че основната причина за извършените сторно операции са били допуснати технически грешки от наетия персонал, предвид сезонния характер на дейността и трудностите при наемане на обучени и грамотни кадри. Поддържал е, че тези грешки са в резултат на неправилно въведени суми в касовото устройство, като най-честата от тях е неправилно въведена десетична запетая В обяснението е било заявено, че левовата равностойност на 90% от продаваните стоки варира в интервала 0,30 - 10,00 лева, което е ясен показател, че „касови бележки на стойност от 100, 200, 300 или 1000 лв. няма как да бъдат реални“. Като друга причина за сторнирането са били посочени неправилен сбор при остойностяване на продажбите, както и върнати стоки, от които клиентът се е отказал (лист 99 стр. 2).
Инспекторите, извършващи ревизията, са съпоставили получените обяснения и събраните факти с нормите на чл. 31 ал. 1 и чл. 35 ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18). Те са приели, че операциите по сторниране не съответстват на изискванията на Наредба № Н-18, защото представените кочани с касови (сторно) бележки не са били прошнуровани и прономеровани, а също така не са били вписани в съответните книги за дневни финансови отчети. Отделно са установили, че сумите, които са били сторнирани, не са с номинал 100, 200, 300 или 1000 лева, каквито твърдения е изложил управителят на дружеството.
Органите по приходите са приели, че на всички сторно бележки е положен един и същ подпис, но не е посочено име на конкретно лице и не може да се установи от кого и в качеството на какъв са били съставени тези документи. При преглед на касови бележки за сторниране на обороти и от двата ЕКАФП не е било установено да е посочено основание „върнати стоки от клиент“, нито са били посочени данни на клиента, върнал стоката, както се твърдяло в обяснението. Там където е било посочено основание за извършване на сторно операция то е било „грешно въведена сума" или „грешно маркирана сума". На ревизионният екип е направил впечатление и факта, че броят на издадените сторно бележки е сравнително постоянен през всички месеци на сезона, в които ревизираното дружество е извършвало дейност, като техният брой е относително голям спрямо общия брой на всички издадени фискални бележки - в някои дни той е достигал до 30 броя, което обстоятелство е било възприето като противоречащо на нормалната търговска практика.
Предвид установеното, ревизионният екип е приел, че сторно операциите са били извършвани с цел да се поддържа облагаем оборот под прага за задължителна регистрация по ЗДДС, а издадените многобройни касови бележки за сторниране на обороти не отговарят на чл. 31 и чл. 35 от Наредба № Н-18. Така, за целите на регистрация по ЗДДС, оборотът на „Дивна козметикс“ ЕООД не е бил не е намален с размера на сумите по издадените касови бележки за сторно операции. Ревизорите са приложими нормата на чл. 67 ал. 3 от ЗДДС при изчисляване на дължимия данък от общия размер на реализирания оборот и на основание чл. 102 ал. 3 от ЗДДС са определили данъка помесечно.
В съдебното производство са разпитани двама свидетели.
Свидетелят К.В.Т.заявява, че е работила като продавач за ревизираното лице в интервала от края на юли 2018 година до 30.09.2018 година в търговския обект, разположен на улица „Иглика“ в град П., като преди това никога не е работила като продавач - консултант. Тя потвърждава извършването на сторно операции в магазина чрез издаването на касови бележки и назовава причините за това – „връщане на стока“, „грешно маркирана сума заради десетичната запетайка“ и отказ в случаи, когато клиентите „искаха да плащат… с карта“ (вероятно поради липса на ПОС – терминал в магазина). Т. отрича някой да ѝ е давал указания как да попълва бележките., отрича да са извършвани продажби на юридически лица. Като причина за големия брой сторно операции в обекта сочи, че клиентите, направили покупката, са се връщали обратно в магазина, защото са виждали същия продукт на по – ниска цена в други магазини със сходни козметични стоки в П., според нея – „стотици магазини, един до друг по няколко в П.“. Т. заявява, че не е работила сама в магазина, че между нея и другата продавачка (Р.) не е имало разпределение на функциите (всяка е можела да извършва сторниране), не си спомня по колко пъти дневно или седмично се е налагало да сторнира продажби, но ясно си спомня, че е имало дни, в които не е извършвала сторниране. Според нея, всички случаи на сторниране на продажби са били за стоки, продадени само в рамките на същия ден. В края на разпита Т. заявява, че единствено тя е извършвала сторно операциите (лист 216 - 217).