Решение № 3356 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3356 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100501449 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №7680/07.07.2022г., постановено по гр.д. №64982/2021г. по описа на СРС, 180 състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че М. В. З. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД сумите, както следва:

183,91 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. до м.04.2018г. за обект с аб.№311273, представляващ ап.72, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.07.2021г., до окончателното плащане на сумата, 131,28 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 19.07.2021г., 24,91 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.06.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.07.2021г., до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №44858/2021г. по описа на СРС, 180 състав, като е отхвърлен искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,12 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 1

19.07.2021г. върху дяловото разпределение като неоснователен. Осъдена е М.

В. З. да заплати на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД разноски, с оглед уважената част от исковете в размер на 687,62 лева. Осъдена е „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на М. В. З. разноски с оглед отхвърлената част от исковете в размер на 6,17 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Подадена е въззивна жалба от ответника М. В. З., чрез пълномощника адв. М. И., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалното право и процесуалния закон. Във въззивната жалба се поддържа, че ответницата е представила доказателства в първоинстанционното производство, че с платежно нареждане от 10.10.2019г. е заплатила всички дължими суми за аб. №311273, като са посочени и номерата на фактурите, за които се отнася извършеното плащане. Процесният период от м.10.2017г. до м.04.2018г. се обхващал от издадената фактура №0096812599/31.07.2018г., която била заплатена с горепосоченото платежно нареждане. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите за лихви по платените фактури.

Поради изложеното моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори по жалбата от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД и от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

С молба от 12.04.2024г. въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Н.П., оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. В. З. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №44858/2021г. на СРС 180 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че към процесния период ответницата е била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№311273, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ап.72.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните 3 отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Спорно между страните по делото е дали вземанията на ищцовото дружество за процесния период са погасени чрез плащане, като ответницата твърди, че е платила претендираното в настоящото производство задължение за доставената топлинна енергия с платежно нареждане от 10.10.2019г. Видно от приетия като доказателство по делото заверен от страната препис от 4 посоченото платежно нареждане по сметка на ищцовото дружество е преведена сума в общ размер на 2584,80 лева с посочено основание – по фактура №**********/2017, №96812599/2018г., №106617913/2019г., аб.

№311273. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с така направеното плащане са погасени задължения по фактура №0082045631/2017г. в общ размер на 1019,77 лева, от които 842,40 лева – главница и 177,37 лева – лихва; по фактура №0106617913/2019г. в общ размер на 846,96 лева - 840,40 лева – главница и 6,54 лева – лихва; както и задължение по фактура №0096812599/2018г. в общ размер на 718,09 лева – главница, като общо платените задължения по трите фактури са в размер на 2584,80 лева, от които 2400,89 лева – главница и 183,91 лева – лихви.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има няколко еднородни задължения към едно и също лице, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките може да заяви кои от тях погасява, а ако не го е направил, то се погасява най-обременителното от тях, при няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото, а ако са възникнали едновременно – те се погасяват съразмерно. Според разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихви, разноски и главница, то се погасява най-напред разноските, след това лихвите и найнакрая – главницата.

Двете разпоредби на чл. 76 от ЗЗД уреждат различни хипотези, като те намират приложение тогава, когато страните не са уговорили реда за погасяване на задълженията. Точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на лихвите, определените по договора (възнаградителни, обезщетителни) или начислените след изпадането в забава законни лихви за забава. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането, принципът по чл. 66 от ЗЗД обосновават извод, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора и така последна се погасява главницата, която е лихвоносна, а преди това се погасяват по-малко обременителните задължения, които са скрепени и с по-кратка погасителна давност. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е 5 обвързващ за кредитора. Кредиторът има избор – може да приеме така предложеното изпълнение; може да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане; може да извърши погасяването по реда на чл.

76, ал. 2 ЗЗД. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД . Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло найстарото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал.