Решение № 97 от 09.12.2025, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 251/2025
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 09.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 301, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 53, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 191 · Наказателен кодекс
- чл. 191, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78А · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Семеен кодекс
МОТИВИ към решение № 97/09.12.2025 г. по а.н.д. № 251/2025 г., по описа на Районен съд Велинград.
Производството е образувано по внесено от Районна прокуратура Велинград постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А НК, с което Н.С.К., роден на 02.04.2002 г., в гр. Велинград, българин, български гражданин, живущ в гр. ************, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е обвинен в това, че от м.ноември 2022 г. до 12.06.2023 г. в гр.Ракитово, като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст М.А.К., родена на 12.06.2007 г., с което от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл. 191 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Счита, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички признаци от неговия състав. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба, на осн. чл. 78А НК в минимален размер, с оглед чистото му съдебно минало, признанията му и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание обвиняемият Н.С.К. не отрича изложените факти в обстоятелствената част на постановлението и се признава за виновен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следното от фактическа страна:
Досъдебното производство е образувано и водено срещу Н.С.К. от гр.
Ракитово, за това, че от м.ноември 2022 г. до 12.06.2023 г. в гр.Ракитово, като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст М.А.К., родена на ............г., с което от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.
191 НК.
От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 28.06.2024. в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП Ракитово, е подадено от непълнолетната М.А.К. заявление за месечни помощи, след което в отдела е регистриран сигнал и било предприето социално проучване.
Установява се, че през м. ноември 2022 г. М.А.К. е заживяла на семейни начала с обвиняемия Н.С.К., в дома на неговите родители. М.А.К. е родена на .............. г.. Двамата с подсъдимия се запознавали през 2020 г. чрез приложението Инстаграм и започнали връзка. През м. Ноември 2022 г. заживели заедно на съпружески начала, със съгласието на техните родители.
Направили и женитба по техен обичай. Тогава К. нямала навършени 16 години, за което обвиняемият знаел. Обвиняемият Н.С.К. и пострадалата М.А.К. не са сключвал граждански брак. От съжителството им, което продължава и понастоящем, се родило детето С.Н.К., която към днешна дата е 1 припозната от биологичния баща. За съжителството на двамата била уведомена РП Пазарджик ТО Велинград. Възложена била предварителна проверка, на която се установило, че обвиняемият и пострадалата започнали съпружеското си съжителство, когато Марина била на 15 години.
Обвиняемият не отрича, че съжителството му с пострадалата Марина датира от ноември 2022г..
В подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалата, на нейните родители А.М.К. и Ж.Д.П., майката на обвиняемия Р.Р.Р. и на социалния работник Л.П.Т..
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от обясненията на обвиняемия и от показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство и пред съда, се установи по несъмнен начин участието на обв. К. в изпълнителната деятелност от обективна и субективна страна, авторството на деянието и виновното поведение, както и обстоятелствата, при които то е било осъществено.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, досежно главния факт от предмета на доказването за съставомерността на деянието- че обв. К. е заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило 16годишна възраст.
От показанията на социалния работник Т. на досъдебното производство и пред съда, които съдът кредитира, като обективни, безпристрастни, дадени от позицията на незаинтересовано от изхода на делото лице и като последица от прякото изпълнение на служебните му задължения, се установяват обективните признаци от състава на престъплението. За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с тяхната убедителност, която е последица от последователността и обективността на тези доказателства. В съответствие с показанията на социалния работник са показанията на останалите свидетели и обясненията на обвиняемия. Гласните доказателства не се опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото досежно обстоятелството, че обв. К. е заживял на съпружески начала без брак с лице от женски пол ненавършило 16-годишна възраст. Събраните по делото доказателства непротиворечиво установяват обективната и субективната страна на престъплението.
Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна и доказателствата в тази насока са категорични и последователни. От представените доказателства се установи и субективното отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното от него деяние и към обществено опасните последици. Деецът е знаел фактическите обстоятелства от състава на престъплението, а именно че пострадалата не е навършила шестнадесет години по време, когато е заживял с нея. С поведението си по установяване на съвместното съжителство с К., Н. К.
2 съзнателно е осъществил деянието, като то е било негова непосредствена цел.
Това говори за наличието на пряк умисъл при извършване престъпление по чл.
191, ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът намира, че обв. Н.С.К. от град Ракитово от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
191, ал. 1 НК, а именно: от м.ноември 2022 г. до 12.06.2023 г. в гр.Ракитово, като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст М.А.К., родена на ................... г., поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото, събрани по предвидения в НПК ред в съвкупност, от фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на деянието, участието в деятелността на обв. К., виновното поведение и обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна квалификация.
Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй като обв. К. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като К. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е стремял към настъпването на обществено опасните последици, т. е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
Извършеното от дееца не е малозначително деяние. Законодателят поставил минимална възрастова граница от 16 години, при която е приел, че едно момиче е достатъчно физически, емоционално и социално зряло, за да създаде семейство. Това е възрастта, на която, съгласно чл. 301, ал. 1 КТ едно лице придобива трудова дееспособност. Това е възрастта, до която, съгласно чл. 53, ал. 1 от Конституцията на Република България, училищното образование е задължително. Възрастта 16-години е минималната възраст, при която може да се сключи граждански брак, съгласно чл. 6, ал. 2 СК, и то по изключение след разрешение на съдия. Отчитайки важната роля на жената за семейството, която не се изчерпва само с биологичното възпроизводство на рода, с чл. 191, ал. 1 НК е криминализирано заживяване съпружески на пълнолетно лице от мъжки пол с лице от женски пол, ненавършило шестнадесетгодишна възраст, за да се предотврати въвличането в ранно съжителство на момичета, които, поради своята най-вече социална незрялост не са готови пълноценно да изпълняват ролята си на съпрузи и родители.
Затова правноирелевантни са и не заличават престъпния характер на деянието съгласието на пострадалата или на нейните родители, традициите в общността, към която принадлежат, техните и на дееца възгледи и убеждения за брака и семейството.
Съдът счете, че в случая обв. Н.С.К. следва да бъде освободен от 3 наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. Това е така, тъй като са налице предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е длъжен приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от обв. К. умишлено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Спрямо него не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК г л о б а платима в полза на държавата следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, признание, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на социалните работници. Съдът счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1 000 лева.
По горните съображения бе постановено настоящото решение.
Да се съобщи на страните, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
4