Определение № 782 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. София, 29.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: К. Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901695 по описа за 2023 годИ.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“ АД срещу решение №357/08.06.23г. по т.д.№273/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №58/11.01.23г. по т.д.№2095/21г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл.411 вр. чл.412 КЗ застрахователното дружество е осъдено да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД сумата 158 799 лв., представляваща платено от това дружество на „БДЖ Пътнически превози“ЕООД застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него в резултат на настъпило на 05.08.2020г. на гара Синдел ПТП между влакова композиция и пътно-транспортна машИ. /багер/, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху част от тази сума - 26 000 лв. за периода от 28.10.2021г. до окончателното й изплащане и върху останалата част до увеличения размер на иска – 158 799 лв. – от 12.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1141,12 лв. лихва за забава върху сумата 26 000 лв. за периода от 10.05.2021г. – 14.10.2021г. и направените по делото разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост.

1

Касаторът изразява несъгласие с решаващия за уважаването на исковете срещу него извод на въззивната инстанция, че съществува вземане на ищеца срещу застрахователното дружество-ответник. Счита същия за направен в пълно противоречие със събраните по делото доказателства, според които застрахованият няма вИ. за настъпилото ПТП, а то е резултат изцяло от неизпълнение на задълженията на обслужващия персонал на гарата и машиниста да спазват инструкциите и да организират движението съобразно извършваните в близост строителни работи, за които същите са били запознати. Претендира се отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за всички инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа,че с обжалваното решение въззивният съд „се е произнесъл неправилно по следните материално-правни въпроси, които са от значение за правилността на постановения съдебен акт, съответно за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради очевидна неправилност на постановения съдебен акт, като е налице и постановен съдебен акт на апелативен съд, в който съдът се е произнесъл по материално-правен въпрос в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 и т.3, вр. ал.2 пр.3 ГПК“ : 1. Следва ли съдът да съобрази конкретните обективно съществуващи факти по делото, които да разгледа в контекста на цялостното увреждане, както и последиците от това увреждане, причинени от конкретния субект, като формира мотиви по отношение на тяхната съвкупност? ; 2. При липса на конкретно посочено извършено правонарушение по сключен застрахователен договор следва ли дружеството да бъде осъдено да заплати обезщетение?;

3. При доказана липса на факт на нарушение на нормите на ЗДвП с влязло в сила постановление/присъда/решение на наказателен съд,не следва ли съдът да съобрази решението си с влезлия в сила акт, като обуславящ поведението?; 4.Следва ли да се изплаща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случай, че събраните съвкупно налични доказателства относно механизма на събитието категорично сочат, че инцидент е настъпил от използването на машИ., която има възможност да се самопридвижва, но в момента на настъпване не се използва като 2 транспортно средство?; 5. Следва ли съдът да присъжда обезщетение за настъпил пътнотранспортен риск по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който не е документиран като пътен инцидент и е надлежно установено,че не е извършено престъпление по транспорта?; 6. Следва ли да се присъжда обезщетение по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при инцидент, който не представлява пътнотранспортно произшествие, не е управляван автомобил, няма водач на автомобил, задвижено е съоръжение,което не се придвижва на колела, не се придвижва на път и не се използва за превоз на пътници и/или товари?; 7. Следва ли съдът да присъжда обезщетение по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при настъпване на инцидент, за който не е необходимо операторът, в случая на машИ., част от МПС, да е правоспособен водач на МПС и не притежава съответната категория, но е с правоспособност за оператор на съответната машИ.?; 8.

При налични правоизключващи и противоречиви обстоятелства следва ли съдът да изследва и прецени, както и да мотивира решението си и в частта по отношение на правоизключващите обстоятелства?; 9. Приравняват ли се нарушения при извършвана правнорегламентирана дейност с нарушения, извършени по настъпил риск по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в конкретния случай следва ли съдът да съобрази извършеното при конкретиката на състоялото се събитие? Според изложеното от касатора, отговорите на тези въпроси „са от значение за точното прилагане на материалния закон, както и за развитието на правото, тъй като целят въвеждане на правна яснота по въпроси, по които ВКС не се е произнасял, както и постановяване на правилен съдебен акт в конкретиката на казуса и съобразен с практиката на Съда на Европейския съюз“.

Ответникът по жалбата ЗАД„ОЗК Застраховане“АД е оспорил наличието на основания за допускането й до касационен контрол, а по същество поддържа твърдения за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след осъществяване на предварителна проверка, намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

3

При извършване на преценката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на апелативния съд е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства, че между ищцовото застрахователно дружество и „БДЖ Пътнически превози“ЕООД е сключен валиден договор за имуществена застраховка, по която на застрахованото лице е изплатено обезщетение в размер на 158 784 лв., представляващи фактурна стойност на извършени ремонтни дейности по пътнически вагон; че между ответното застрахователно дружество и трето юридическо лице е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на самоходна машИ. – верижен багер; че на 05.08.2020г. е настъпило ПТП, за което е съставен акт от главен инспектор РЖИ-Горна Оряховица и констативен протокол от комисия от служители на „БДЖ Пътнически превози“ЕООД, от които е видно,че на посочената дата в гара Синдел – разпределителна, по време на работа в близост до железния път застрахованият водач при извършвани от него строителни дейности с управлявания от него багер в близост до жп линията е нарушил строителния габарит на железопътната инфраструктура, в резултат на което е настъпил удар с премИ.ващия в този момент влак. Съдът е съобразил обстоятелствата,че липсват данни въз основа на издадения АУАН да е ангажирана окончателно административно-наказателната отговорност на водача на багера с влязло в сила наказателно постановление, както и това,че констативният протокол не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, но е посочил,че установените в последния факти относно механизма на удара и причинната връзка с настъпилите вследствие това увреждания по пътническия вагон се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на неоспорената и приета по делото техническа експертиза.

Изцяло са кредитирани в тази връзка като точни, ясни и непротиворечиви вътрешно и в съотношение към останалия доказателствен материал показанията на свидетелите П. и П. /първият в качеството му на помощник машинист от влаковата композиция, участвала в инцидента,а вторият – в качеството му на началник отдел РЖИ Горна Оряховица към ИА „Железопътна администрация“ при Министерство на транспорта/. Приел е за 4 установено с тях принципното положение,че при извършването на строителни работи в близост до жп линията се създава специална организация, при която се съобразява движението на влаковете и се определят габаритите на извършваните строителни дейности, както и че в случая такава организация е била създадена; че при навлизането в гарата на влаковата композиция, движеща се по линията Варна-София преди входния светофар влакът е подал звуков сигнал, като се е движел под допустимата скорост от 25 км/ч; че при видимост в разстояние на 250 м, от локомотива е подаван многократно звуков сигнал, поради наличието на много машини, разположени в близост, включително забелязания на около 2-3м от жп релсите багер, но на 20-30 м от мястото на удара помощник –машинистът забелязал ,че багерът започнал да извършва движения с кофата по траектория,пресичаща се с пътя на композицията; че въпреки опитите на машиниста да спре влака при така възникналата опасност от сблъсък, кофата ударила локомотива странично, след което багерът се завъртял и ударил с кофата първия пътнически вагон, който се издигнал във въздуха с първите две колела и дерайлирал. Във връзка с така установения механизъм на произшествието, потвърден и от заключението на техническата експертиза, съдът се е позовал на последното, приемайки за доказано и,че настъпилите, описани от вещото лице, вреди по вагона точно отговарят на този механизъм и съответстват на посочените такива в съставения констативен протокол. От това е заключил,че е налице и причинна връзка между произшествието и вредите.

За да мотивира извода си за виновно поведение на застрахования водач на багера, съдът приел, че действията му са в нарушение на нормите на чл.98 ал.1 т.4 предл.2 и предл.3 ЗДвП и чл.51 ЗДвП, установяващи забрана за престой и паркиране върху жп линии и в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства /ако няма други указания, да са спрели на разстояние не по-малко от 2 метра от първата релса/, както и на тази на чл.20 ал.1 ЗДвП, според която водачът е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.

Посочил е, че багеристът, при полагането на дължимата грижа с отчитане на разписанието на влаковете на гарата, където е участвал в строителноремонтни дейности и при подаден звуков сигнал от влаковата композиция, е следвало да отдалечи управляваната от него машИ. на достатъчно разстояние от жп релсите или най-малкото – да не задвижва стрелата с кофата спрямо 5 коридора на приближаващия се влак. Доколкото предприетите от водача на багера действия са в нарушение на посочените забрани и задължения, съдът е намерил поведението му за противоправно и водещо пряко и непосредствено до настъпилите увреждания на имуществото, застраховано при ищеца; установената в закона презумпция за вИ. – за неопровергана от носещия тежестта за това – ответника по делото, а възражението му за наличие на съпричиняване от страна на машиниста на влака – за недоказано.

В тази връзка е отказал да кредитира показанията на водача на багера, разпитан като свидетел, в частта им, с която сочи,че машинистът не е бил подал звуков сигнал /в останалата им част същите единствено потвърждават механизма на произшествието/. Отказът е мотивиран от състава с констатацията,че в тази им част показанията му не кореспондират с нито едно от останалите доказателства, както и с липсата на отбелязано от него възражение в този смисъл в АУАН. По тези съображения съдът е направил извод,че единствено вИ. за настъпилото ПТП има водачът на застрахованата при ответника самоходна машИ., а извършването на строителни дейности с нея не следва да се третира като изключение от правилото на чл.98 ал.1 т.4 ЗДвП. Тъй като по делото е установено по неоспорим начин плащането от страна на застрахователя по имуществената застраховка на претендираната в производството сума на обезщетение, съдът е заключил,че на основание чл.411 КЗ той има правото да я получи от застрахователя по гражданската отговорност на виновния причинител на деликта.