Определение № 733 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. София, 17.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500320 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата М. Б. М., поставена под пълно запрещение и действаща чрез упълномощен представител на настойника си, срещу протоколно определение от 04.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 7733/2019 г., на ІІІ В с-в СГС, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 с-в, ГО.

В частна жалба се сочи, че неправилно СРС е приел, че са налице предпоставки за спиране на исковото производство до приключване на посоченото в определението дело за собственост на сградите с влязъл сила акт, тъй като не е налице връзка на обусловеност между двете дела. Погрешно съдът е приел, че предмета на това дело е от значение за определяне на прилежащите площи от имота, които не подлежат на ревандикиране.

Поддържа, че площта около сградите, която може да ползва собственика на земята по смисъла на чл. 64 ЗС, няма отношение към спора за собствеността на недвижимия имот, върху който сградите са построени. За процесният спор е ирелевантно колко и какви постройки има в имота, чия собственост са и каква е прилежащата площ към тях за ползване на сградите. Счита, че суперфициара не притежава право на владение върху земята, включително за така наречената прилежаща част към сградите. Върху нея той има само право на ползване на съответно отстояние от стените на сградите, в която собственикът на земята няма право да извършва действия или да пречи на суперфициара, но това право не нарушава правото на владение на собственика. Освен това по делото се иска предаване на владението на 786/1176 ид. части от имота, за които ищцата е призната за собственик, а не на целия имот. Отделно от изложеното, производството по гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 св, ГО, по което правото на ищцата на собственост върху сградите се основава на чл. 92 ЗС, вече е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на настоящото дело с влязъл в сила акт. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на СГС за продължаване на действията по спора. Претендира разноски.

Ответната страна по жалбата Ц. Я. М., чрез представителя си, оспорва жалбата като недопустима, а по същество и като неоснователна. Счита, че представителят на ищцата, която е поставена под пълно запрещение, няма правомощия да оспорва определението. По същество поддържа, че определението на СГС, с което делото е спряно, е законосъобразно и 1 обосновано и следва да се потвърди.

Другият ответник Н. Й. М., чрез представителя си, също оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че определението за спиране е законосъобразно и обосновано, като са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото. В случая не е без значение дали върху имота има сгради, и чия собственост са те, доколкото те попадат в обхвата на частта от имота, която иска да ревандикира ищцата. Счита, че не е без значение обстоятелството, че производството по гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 с-в, ГО също е спряно до приключване на настоящото дело, което е от значение за проверка законосъобразността на атакувания акт. Моли да се потвърди определението.

Софийски градски съд, като се запозна с представените по делото доказателства, приема следното :

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез упълномощения от настойника на ищцата представител и е процесуално допустима.

Производството е образувано по две въззивни жалби, подадени от ищцата М. Б. М., поставена под пълно запрещение и действаща чрез упълномощен представител на настойника си и от ответника Н. Й. М., чрез представителя му, срещу решение № 66126/15.03.2019 г. на СРС, 162 с - в, по гр. д. № 68108/2018 г., с което е уважен в установителната част иск с правно основание чл. 108 ЗС относно собствеността на 786/1176 ид. части от УПИ І - 933, кв. 8, по плана на гр. София, м.***, като е отхвърлен иска за предаване владението на тази част от имота в полза на ищцата – т. е. решението се оспорва изцяло.

С оспореното протоколно определение от 04.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 7733/2019 г., на ІІІ В с-в СГС, производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК - до приключване с влязъл в сила акт на гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 с-в, ГО.

Предмет на производството по гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 с-в, ГО и иск по чл.

108 ЗС, предявен от М. Б. М., поставена под пълно запрещение и действаща чрез упълномощен представител срещу настоящите ответници Н. Й. М. и Ц. Я. М., за установяване собственост и предаване владението върху сградите, построени в имота, основан на твърдения за приложението на чл. 92 ЗС по отношение на сградите в полза на собствениците на земята, които са двете страни по спора, при съответните им идеални части.

От справка от системата на СГС се установява също, че с определение от 14.06.2019 г., производството по гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 с-в, ГО също е спряно по чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК - до приключване на гр. д. № 68106/2018 г. на СРС, 162 с-в, решението по което е именно предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти, настоящата инстанция намери следното от правна страна :

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.

№ 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Тази зависимост е обяснена в мотивната част на т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо 2 на решението по преюдициалното правоотношение. (така в ТР № 1 от 09.07.2019 Г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС).

Следователно основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК може да се приложи когато има висящ процес относно друг спор, по който, със сила на пресъдено нещо, ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В случая настоящият състав намира, че спорът между същите страни за собствеността върху сградите, построени в имота, който е предмет на гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 с-в, ГО, няма преюдициално значение за настоящия спор за собственост по чл. 108 ЗС относно 786/1176 ид. части от УПИ І - 933, кв. 8, по плана на гр. София, м.*** в посочения по - горе смисъл. За да бъде уважен предявения иск по чл. 108 ЗС ищцата следва да установи, че е собственик на имота и че ответниците упражняват фактическата власт върху него без правно основание, доколкото решението на СРС се оспорва и от двете страни. Съдът споделя възраженията в частната жалба, че за процесният спор за собственост на земята (на част от УПИ) е ирелевантно колко и какви постройки има в имота, чия собственост са и каква е прилежащата площ към тях за ползване на сградите. Обстоятелството каква част от имота около сградите се ползва от собственика на сградата (суперфициара), не е от значение за установяване на собствеността върху идеалната част от земята в полза на ищцата в настоящото производство. Поради това установяването на собствеността върху сградата няма преюдициално значение за установяване собствеността върху земята и не е налице обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено.

Отделно от изложеното, производството по гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1-2 с - в, ГО, по което правото на ищцата на собственост върху сградите се основава на чл. 92 ЗС, вече е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на настоящото дело с влязъл в сила акт. При спиране и на двете дела не би могъл да се реши нито спорът за собственост на земята, нито този за собственост на сградите.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 7733/2019 г., на ІІІ В с - в СГС, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване с влязъл в сила акт на гр. д. № 4131/2019 г. на СГС, 1 - 2 с-в, ГО и ВРЪЩА делото на СГС, ІІІ В с-в, ВО, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4