Решение № 835 от 24.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. Пазарджик, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100907 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба на А. М. К., ЕГН **********, с адрес: с. Щ., ул. „Ч.“ № 29, чрез адвокат С. М. от АК Пазарджик, против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.

„М.а долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И.

В., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, вземания в размер на 10756,59 лева, от които сумата в размер на 10192,02 лева, представляваща главница на задължението, сумата в размер на 549,20 лева, представляваща договорна лихва и сумата в размер на 15,37 лева, представляваща наказателна лихва за задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит и законна лихва върху главницата, считано от 24.09.2010 г. до изплащане на вземането, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 773,29 лева или всичко в общ размер на 11529,88 лева, всичките по изпълнителен лист на РС Пазарджик от 27.09.2010 г. по ч.гр.д.

№ 3865/2010 г., издаден въз основа на Заповед № 2465 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 283 от 2016 г. при ЧСИ Г. З. с peг. № 888, поради погасяването им поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, PC Пазарджик е образувал ч.гр.д.

№ 3865/2010 г. и е издал Заповед № 2465 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати сумата в размер на 10756,59 лева, от които сумата в размер на 10192,02 лева, представляваща главница на задължението, сумата в размер на 549,20 лева, представляваща договорна лихва и сумата в размер на 15,37 1 лева, представляваща наказателна лихва за задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит и законна лихва върху главницата, считано от 24.09.2010 г. до изплащане на вземането, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 773,29 лева или всичко в общ размер на 11529,88 лева. Сочи, че изпълнителния лист е бил издаден в полза на „ОББ“ АД.

Въз основа на изпълнителния лист на 16.12.2010 г. било образувано изпълнително дело № 20108210402105 срещу ищеца при ЧСИ П. И., с peг. № 821, с район на действие Окръжен съд Пловдив с взискател „ОББ“ АД. По изпълнителното дело имало връчена покана за доброволно изпълнение на А. М. К.. На 28.07.2011 г. бил наложен запор върху банковите му сметки. В последствие изпълнителното дело № 20108210402105 при ЧСИ П.

И. било прекратено.

Твърди, че на 22.04.2016 г. въз основа изпълнителния лист от 27.09.2010 г. било образувано ново изпълнително дело № 20168880400283 срещу ищеца при ЧСИ Г. З., с per. № 888, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, отново с взискател „ОББ“ АД. По изпълнителното дело от 07.02.2017 г. имало подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца. В следствие на молбата на 18.04.2017 г. бил наложен запор върху банковата му сметка при самия взискател „ОББ“ и при Банка „Юробанк“. И от двете банки било върнато съобщение, че вече имало наложен запор върху банковите сметки на длъжника по същия изпълнителен лист. На 04.01.2018 г. от 10:00 ч. имало съобщение за извършване на опис на движими вещи, който не се осъществил.

Посочва, че на 23.01.2019 г. по изпълнителното дело имало подадена молба от ответника за извършено прехвърляне на вземането по изпълнителното дело /цесия/ от „ОББ“ АД. С постановление от 19.02.2019 г. ЧСИ Г. З. прекратил производството по изпълнителното дело № 283 от 2016 г. по отношение па досегашния взискател и конституирал като взискател по делото настоящия ответник. На 11.07.2019 г. по изпълнителното дело била подадена молба от ответника за извършване на изпълнителни действия по делото. В следствие на молбата на взискателя изпълнителни действия спрямо А.

М. К. не били предприети. На 16.07.2021 г. ответникът отново подал молба за извършване на изпълнителни действия по делото. На 28.07.2021 г. ЧСИ Г. З. изпратил запорно съобщение до "ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ - КЛОН СОФИЯ" КЧТ с искане за налагане на запор върху банковата сметка на ищеца, като било върнато съобщение, че ищецът нямал открита банкова сметка там и отказали извършването на изпълнителното действие. На 04.04.2023 г. ответникът отново подал молба за извършване на изпълнителни действия, с която поискал справка за банкови сметки на ищеца и налагане на запор върху тях. В последствие от 03.05.2023 г., 14.06.2023 г. и 19.12.2023 г. имало подадени еднотипни молби отново за извършване на изпълнителни действия. На 29.05.2023 г. бил наложен запор върху сметката на ищеца в „Изипей“ АД, както и на трудовото му възнаграждение в ЕТ „Й.-М.

Т.“. На 03.01.2024 г. бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение при „АСЕНКО04“ ЕООД. Към момента на подаване на исковата молба, изпълнителното дело все още било висящо и действащо.

2

Смята, че от 18.04.2017 г. когато е наложен запор върху банковите сметки на А. М. К. в Банка „ОББ” и при Банка „Юробанк” по изпълнително дело № 283 от 2016 г. при ЧСИ Г.

З. до последващото валидно изпълнително действие на 29.05.2023 г., когато е наложен запор върху сметката на ищеца в „Изипей“ АД, както и на трудовото му възнаграждение в ЕТ „Й.М. Т.” са минали повече от 5 години. Предвид това бил изминал период повече от 5 г., през който не са предприемани никакви действия, които на основание чл.116 ЗЗД да прекъснат започналата да тече от 18.04.2017 г. погасителна давност. Счита, че молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Цитира съдебния решения в подкрепа на доводите си.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и адвокат М. от АК Пазарджик, като молят съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба.

Излага твърдения за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Смята, че изложените твърдения на ищеца са неправилни.

Счита, че давността по изпълнителното дело № 2105/2010 г. по описа на ЧСИ П. И. не е текла до 26.06.2015 г., като цитира задължителна съдебна практика.

Твърди, че след посочена дата са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Смята, че действия, които са прекъсвали давността са следните: на дата 11.10.2017 г. по делото била депозирана молба от тогавашният взискател „ОББ“ АД, с която е поискано насрочване на опис на движими вещи на адрес на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Въз основа на постъпилата молба на взискателя, на 18.10.2017 г. с разпореждане на ЧСИ била насрочена дата за опис на движими вещи на адрес на длъжника.

На 18.06.2018 г. и 23.01.2019 г. били депозирани молби по делото от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на които същият се е конституирал като нов взискател по делото, на основание сключен Договор за цесия с „ОББ“ АД от 31.01.2018 г. На дата 16.07.2019 г. по делото била депозирана молба от взискателя за извършване на ново изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „ДСК“ ЕАД. На дата 18.11.2020 г. с разпореждане на ЧСИ е насрочена дата за опис на движими вещи. На дата 28.07.2021 г. била подадена друга молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като на 28.07.2021 г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Те Дже Зираат Банкасъ - клон София“. Последващи изпълнителни действия били предприети и на дата 29.05.2023 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано при ЕТ „Й.-М. Т.“, както и на 12.01.2024 г. с налагане на запор върху вземане от трудово възнаграждение при работодател - „Т.“ ЕООД.

3

Посочва, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /цитира съдебни решения/. Смята, че в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Изложеното се подкрепяло и в практиката на ВКС, където се приемало, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. Цитира решения на ВКС в подкрепа на тезата си.

Твърди, че давността също така била спряна на 13.03.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр.

44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03 2020 г. и започнала да тече от 21.05.2020 г..

По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника / Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК/.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита.

В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (в този смисъл ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищеца по 4 искане на първоначалния кредитор и в последствие от ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на първоначалния кредитор, който е цедирал вземането си ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 3865/2010 г. по описа на РС Пазарджик, с който ищецът е осъден да заплати на кредитора – „ОББ“ АД сумата в размер на 10 756,59 лева, от които сумата в размер на 10 192,02 лева, представляваща главница на задължението, сумата в размер на 549,20 лева, представляваща договорна лихва и сумата в размер на 15,37 лева, представляваща наказателна лихва за задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит и законна лихва върху главницата, считано от 24.09.2010 г. до изплащане на вземането, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 773,29 лева.