Решение № 14126 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14126 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110114457 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от А. Г. А. срещу „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 2874561 и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за паричен заем № 2874561, под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за паричен заем № 2874561 и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за паричен заем № 2874561, кумулативно съединен с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за паричен заем № 2874561 и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за паричен заем № 2874561, под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за паричен заем № 2874561, под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за паричен заем № 2874561, кумулативно съединен с главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди Ай Тръст ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 57,70 лв., като дадена без основание въз основа на нищожен Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за паричен заем № 2874561.

В исковата молба се твърди, че на 24.11.2023 г. между ищеца и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 е сключен Договор за паричен заем № 2874561, по силата на който страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 300,00 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и посочен ГПР в размер на 49,41%. В чл. 4 от посочения Договор, било уговорено, че 1 страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант –поръчител – одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице или банкова гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Твърди се, че поради това ищецът е сключил с втория ответник Ай Тръст ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2023 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 57,70 лв. Твърди, че изцяло е погасил сумите по договора. Аргументира, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са включени всички разходи по кредита. Обосновава, че това е заблуждаваща търговска практика. Релевира доводи за нищожност на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от всеки от ответниците с идентично съдържание, с който оспорват исковете като неоснвоателни.

Излагат подробни съображения за действителност на процесните договори. Сочат, че размерът на ГПР е посочен ясно, че е фиксиран, както и че не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Развиват подробни съображения в насока, че клаузата е валидно уговорена. Признават факта, че кредитът е изцяло погасен. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 24.11.2023 г. между ищеца и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 е сключен Договор за паричен заем № 2874561, по силата на който страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 300,00 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и посочен ГПР в размер на 49,41%. В чл. 4 от посочения Договор, било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант –поръчител – одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице или банкова гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Ищецът е сключил с втория ответник Ай Тръст ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2023 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 57,70 лв. Договорът за кредит е изцяло погасен от ищеца, включително е заплатено на Ай Тръст ЕООД възнаграждение за поръчителство в размер на 57,70 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на твърдените пороци в 2 процесните договори и заплащане на процесната сума въз основа на нищожен договор.

Страните не спорят и настоящият съдебен състав приема, че между „Кредисимо” ЕАД и ищецът е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който „Кредисимо” ЕАД предоставило на ишецакредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 300 лв.

Не се спори също така, че между ищеца и „АйТръст” ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на ответницата, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 57,70 лв.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в ЗПК – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в пар. 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, 3 кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления (както се твърди в частност) се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на 4 обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 868/2012 г., IV г. о., ГК).

В случая страните признават, че между тях е бил сключен договор за кредит за предоставяне на сумата от 300 лв. и договор за поръчителство.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да 5 противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл.288 ТЗ) – в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава трета ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 чл. 11 ЗПК.