Решение № 1336 от 31.10.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1982/2021
- Вид
- Решение № 1336
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 51,ал.1 · Закон за наследството
- чл. 60 · Закон за наследството
- чл. 61,ал.2 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1336 гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110101982 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД, чл. 79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл. 60 от ЗН
Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, чрез пълномощник адв. И. от САК сочи, че на 16.04.2018 г. между банката и ** В. бил сключен договор за кредитна карта на физическо лице, по силата на който бил предоставен кредитен лимит от 2000 лева. Срокът на действие на договора бил до 30.04.2020 г. Излага, че към 24.08.2019 г. кредитополучателят изпаднал в забава и че плащанията не били достатъчни, за да покрият пълния размер на изразходвания кредит. Твърди, че кредитополучателят е починал, поради което и на основание чл. 60 от ЗН предявил иск срещу М. В. М. в качеството му на законен наследник, отговарящ за изпълнение на поетите задължения до размер на припадащата му се част от наследството. В хода на производството било установено, че М. се е отказал от наследството на починалата си майка , поради което насочва иска си срещу другия законен наследник – дъщерята на починалата кредитополучателка. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 924,50 лева главница; сумата от 45,24 лева лихва върху редовна главница; сумата от 270,83 лева лихва за просрочена главница; сумата от 72 лева разходи по договора за кредит и законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното 1 изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника си поддържа исковата претенция.
Ответникът А. В. М., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си и законен представител В. М. В. не е депозирала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска. В съдебно заседание , редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.04.2018 г. между банката и ** В. е сключен договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-620-00255-2018, по силата на който банката е предоставила разрешен кредитен лимит от 2000 лева при договорен лихвен процент върху усвоената сума в размер на 1,35% за всеки отделен месец през срока на действие на договора и минимална погасителна вноска за периода на клиентски плащания от 60 лева, при срок на погасяване от 1-во до 15-то число на текущия месец, следващ ПКП / период на клиентски плащания/.
Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 30.04.2020 г. Срокът на действие на договора е до 30.04.2020 г. Приета е информация за сметка за периода от 10.04.2018 г. до 21.06.2021 г. Видно от представените по делото справка от НБД „ Население“ и удостоверение за наследници, издадено от Община В.Търново, кредитополучателят ** В. е починала на 28.03.2019 г. , за което е съставен акт за смърт № 0287/28.03.2019 г. на Община В.Търново.
След смъртта и нейни законни наследници са синът и М. В. М., който се е отказал от наследството според удостоверение, издадено по ч.гр.д.№ 1030/2019 г. по описа на ВТРС и дъщеря и А. В. М.. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по процесния договор за кредитна карта на физически лица CCIR-620-002552018 на името на картодържателя е издадена карта с персонален идентификационен номер и е открита картова сметка. Усвоената част от кредитния лимит за периода 24.04.2018 г. - 18.06.2019 г. е в общ размер от 1695,93 лева, от които 786,48 лева направени покупки-ПОС, начислена лихва от 159,45 лева и изтеглени суми в брой на АТМ-750 лева. В счетоводството на банката по картовата сметка на картодържателя са отразени извършените 2 плащания от кредитния лимит по кредитната карта за периода 24.04.2018 г.18.06.2019 г. в общ размер от 1695,93 лева, като за този период са направени погасявания по кредита от 771,43 лева. Задължението към банката възлиза на сума в общ размер от 1312,57 лева, от които 924,50 лева главница; 45,24 лева лихва върху редовна главница за периода 18.06.2019 г.- 24.08.2019 г.;
270,83 лева лихва върху просрочена главница за периода 24.08.2019 г.29.06.2021 г. , както и дължими разходи по договора за кредит от 72 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.60 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис отговаря само до размера на получените наследство. Ищецът основава претенцията си на наличието на облигационно правоотношение между него в качеството му на кредитор и ** В., в качеството и на кредитополучател по договор за кредитна карта на физически лица CCIR-620-00255-2018/16.04.2018 г. Тъй като кредитополучателката е починала на 28.03.2019 г., насочва иска си първоначално срещу законния наследник М. В. М., но след установяване на вписан под № 45/4.04.2019 г. в книгата по чл. 49 от ЗН, водена при ВТРС отказ от наследство, прави отказ от иска срещу него и по делото като ответник е конституирана дъщерята на починалата- непълнолетната А. *** М., действаща със съгласието на баща си и законен представител В. М. В..
Съгласно разпоредбата на чл. 61,ал.2 от ЗН недеспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Това е наложително, за да се определи наследственото имущество, с което тези лица ще отговарят пред кредиторите. Непълнолетната ответница е легитимирана страна по предявения иск, но при липса на вписано приемане по опис на наследството на починалата и майка съдът, съобразявайки цитираната по-горе разпоредба, както и трайната практика на ВКС / вж.Определение № 87182016 г. на трето г.о. на ВКС , Определение № 380/4.10.2016 г. по ч. гр.д.№ 3225/2016 г. на трето г.о. на ВКС, Решение № 5526/2016 г. на първо г.о. на ВКС /след конституирането на непълнолетната като страна по делото е определил срок, в който тя да заяви предприемането на действия за приемането на наследството по опис по реда на чл. 51,ал.1 от ЗН, вр. с чл.
3
61,ал.2 от ЗН, а ако е предприела такива- да представи писмени доказателства. Това е станало с определението на съда по чл. 140 от ГПК от 15.05.2023 г., като е даден срок до деня на съдебното заседание- 22.06.2023 г.
При липса на каквото и да е становище от страна на ответника на 22.06.2023 г. е даден нов срок- до 29.09.2023 г., но отговор отново не е последвал.
Бездействието на ответницата и законния и представител относно приемането на наследството по опис нямат за последица лишаването и от наследствени права, или от възможността да приеме наследството по предвидения за това ред, тъй като опис може да се състави и допълнително, включително и по време на принудителното изпълнение. / вж. Определение № 380/4.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 3235/2016 г. на ВКС/ , но пропускането на дадения от съда срок да предприеме такива действия води до лишаването и от защитното действие на чл. 61,ал.2 от ЗН именно, да ограничи отговорността на непълнолетната за задълженията на нейната наследодателка до размера на полученото по опис наследство. Релевантните по делото доказателства установяват, че между ищеца и наследодателката на непълнолетната ответница е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна карта на физически лица CCIR-620-00255-2018/16.04.2018 г., по който има непогасени задължения. От заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се доказва , че размерът на задълженията към банката възлиза на общо 1312,57 лева, от които 924,50 лева главница; лихва върху редовна главница за периода от 18.06.2019 г. до 24.08.2019 г. в размер на 45,24 лева; лихва върху просрочена главница от 270,83 лева за периода 24.08.2019 г.- 29.06.2021 г. и дължими разходи по договора за кредит от 72 лева. С оглед горното съдът приема, че ищецът доказа пълно и главно изправността си по договора, основанието и размера на претенциите си, а ответницата от своя страна не доказа, че е извършено плащане , или че не дължи на друго основание. Иска е основателен и доказан и следва да се уважи , като се осъди непълнолетната ответница, действаща със съгласието на баща си и законен представител да заплати на ищеца сумата от общо 1312,57 лева, от които 924,50 лева главница; лихва върху редовна главница за периода от 18.06.2019 г. до 24.08.2019 г. в размер на 45,24 лева; лихва върху просрочена главница от 270,83 лева за периода 24.08.2019 г.29.06.2021 г., дължими разходи по договора за кредит от 72 лева. Следва да 4 се присъди законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба срещу ответницата- 6.02.2023 г. до окончателното изплащане.
По претенцията за разноски: ищецът претендира да му бъде заплатена сумата от 1480,22 лева направени по делото разноски съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК, включващи заплатена държавна такса, ДТ за съдебни удостоверения, за депозити за вещо лице и депозит за особен представител, както и за призоваване чрез ДВ. Претенцията на ищеца включва направените разноски по делото, заведено както срещу първоначалния ответник, така и срещу ответницата М.. Съдът счита, че след като е направен отказ от иска от страна на ищеца спрямо първоначално конституирания ответник М. В. М. на ищеца не се дължат разноските, направени в производството, водено срещу него и същите следва да останат за негова сметка. Нещо повече, ако ищецът бе положил усилията да провери дали законният наследник е направил отказ от наследство на починалата си наследодателка , което щеше да установи при справка в книгата по чл. 49 от ЗН водена при ВТРС, до която всеки заинтересован има достъп, нямаше да заведе делото срещу отказалия се от наследство законен наследник и нямаше да стори тези разходи. По тези съображения съдът намира, че на ищеца на основание чл. 78,ал.1 от ГПК следва да се присъдят разноски за внесената ДТ за производството, развило се срещу ответницата в размер на 200 лева; за съдебни удостоверения в размер на 12 лева, за депозит за ССчЕ от 120 лева и заплатено адвокатско възнаграждение от 386,22 лева, или общо в размер на 718,22 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на баща си и законен представител В. М. В. с ЕГН **********, двамата от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от общо 1312,57 / хиляда триста и дванадесет лева и 57 ст./, представляваща неплатени задължения по договор за кредитна карта на физически лица CCIR-620-00255-2018/16.04.2018 г.,сключен между банката и 5 починалата наследодателка ** В. , от които 924,50 / деветстотин двадесет и четири лева и 50 ст./ главница; лихва върху редовна главница за периода от 18.06.2019 г. до 24.08.2019 г. в размер на 45,24 / четиридесет и пет лева и 24 ст./ ; лихва върху просрочена главница от 270,83 / двеста и седемдесет лева и 83 ст./ за периода 24.08.2019 г.- 29.06.2021 г., дължими разходи по договора за кредит от 72 / седемдесет и два/ лева , ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 6.02.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на баща си и законен представител В. М. В. с ЕГН **********, двамата от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919536 , със седалище и адрес на управление гр. София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от 718,22 / седемстотин и осемнадесет лева и 22 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Разпечатката съдържа 26 от 27 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cec65d61-4236-4d05-ab8c-7aad8e8665b7