Решение № 35 от 16.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Смолян, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500316 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 180/30.03.2023 г. по гр. д. № 75/2022 г. Смолянски районен съд е осъдил Община – С. да заплати на Х. С. К. и Р. С. Б. парична сума в размер на 15 000 лева, като частичен иск от общо 67 398 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за имот – нива от 1, 064 дка в м. „У.“, землище на гр. С., имот с идентификатор ******* от помощния кадастрален план; ответникът е осъден да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 900 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът Община – С., чрез старши юрисконсулт З. К., с опла квания, че е порочно, неправилно, недопустимо и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че така предявения иск е недопустим, тъй като ищците не представят доказателства, с които да се легитимират като собственици на процесния имот; касае се за имот с проектен идентификатор *******, „който имот е само проектно предложение и същият липсва и не съществува като самостоятелен имот с обособени трайни граници“; имотът не съществува като самостоятелен и не може да бъде обект на обезщетение.

Твърди се, че след като ищците са обработвали имота до 2016 г. и същият не е внасян в ТКЗС, то той не подлежи и на възстановяване или 1 обезщетение по реда на ЗСПЗЗ. Сочи се, че е заявен за възстановяване имот с площ от 0, 2 дка, а се претендира за имот с площ от 1 064 кв.м.

На следващо място с въззивната жалба се въвеждат твърдения за допуснати от районния съд процесуални нарушения: В доклада на съда липсват посочените в чл. 146 ал. 1 т. 1 – 5 от ГПК реквизити; съдът не е предоставил възможност на страните да изложат становището си по доклада и да предприемат съответните процесуални действия във връзка със събирането на доказателства; съдът е лишил ответната страна от възможност да ангажира гласни доказателства – свидетелски показания, като се твърди, че за единственото открито съдебно заседание свидетелите на ответната страна са били възпрепятствани да се явят.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено единствено на база твърденията на ищцовата страна и на установеното от съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, като съдът не е посочил защо не възприема възраженията на ответната страна.

Твърди се, че съдът не е дал никаква възможност на ответника да ангажира гласни доказателства, както и да представи доказателства в подкрепа на направения отговор на исковата молба; след уточнението какви обстоятелства ще установяват свидетелите, съдът е приключил съдебното дирене; съдът не е дал възможност ответникът да представи преписката по ЗСПЗЗ за имотите на наследодателката на ищците Й. И. М..

Твърди се, че с исковата молба са предявени два иска – по чл. 45 от ЗЗД и по чл. 49 от ЗЗД, като от мотивите на районния съд не е ясно който от двата иска съдът е уважил, поради което жалбоподателят е затруднен в посочване на пороците на решението.

По-нататък във въззивната жалба се излагат аргументи срещу съдебно-техническата експертиза, като се сочи, че вещото лице не е изготвила скица по т. 3 на поставените въпроси и не е проследен процесния имот по различните планове; ако е било уважено искането на ответната страна за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза според жалбоподателя би се установило, че част от процесния имот не е собственост на общината, а на Държавата. Твърди се, че частта, която е определена за озеленяване и записана на Община – С., не е пречка да бъде възстановена на ищците, тъй като озеленяването не е застрояване по смисъла на закона. Излагат се доводи за необоснованост и завишеност на оценката на имота, дадена от експерта.

Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил възражението на ответника в отговора на исковата молба – процесният имот с една част попада в главна пътна комуникация Път ІІ-86 и собственик на тази част е Държавата в лицето на АПИ, като тази част представлява ПИ с идентификатор **** – изключителна държавна собственост, поради което районният съд недопустимо е възложил изцяло Община – С. да обезщети ищците за имот, който не е собственост на Община – С., а на Държавата. Твърди се, че е неизяснено обстоятелството каква част от имота с площ от 1, 063 дка в м.

2

„У.“ с идентификатор ******* попада в Републиканска пътна мрежа, собственост на Държавата, и каква част попада в имот, отреден за озеленяване, собственост на Община – С., което обстоятелство е от значение каква част от обезщетението за имота на ищците се дължи от Община – С. и каква част от обезщетението се дължи от Държавата.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи относно характера на разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, като в тази връзка се твърди, че с реализирането на мероприятие едва през 2016 г. на пътната връзка по никакъв начин ищците не са били възпрепятствани да искат и да им бъде възстановена собствеността върху процесния имот; Община – С. не е органът, който се произнася относно възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят твърди, че за реализиране на пътната връзка са провеждани мероприятия по отчуждаването на съответните имоти и заплащане на обезщетения собствениците, при което ищците, възползвайки се от факта, че в посочената местност имат друг имот, който имот вече им е възстановен в местността „У.“ по съдебен ред, те предприемат действия и се домогват да докажат, че имат и друг имот в същата местност, който не бил отбелязан в съответните карти. Сочи се, че с Протокол № 8/11.08.2017 г. по реда на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ е приет помощен кадастрален план с проектен № 926.459, представляващ част от ПИ с идентификатор *****, по който е постъпило възражение на името на наследници на И. Т. М, които твърдят, че не им е известно в ПИ с идентификатор **** да е имало собственик Й. И. М. и нейни наследници, там винаги са виждали път.

Сочи се също, че въпреки направеното от ответника възражение за придобиване на имота по силата на давностно владение, районният съд не се е произнесъл по това възражение.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи, че иска по чл.

45 от ЗЗД е недопустим, тъй като отговорност по този иск могат да носят само физически лица. По отношение втория иск – по чл. 59 от ЗЗД – се излагат доводи, че процесния имот не е минавал в патримониума на ищеца, поради което няма как да има обедняване на същия, поради което исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят. Сочи се, че Общинска служба „Земеделие“ – С. е отказала възстановяване собствеността върху процесния имот, което решение е потвърдено от Смолянски административен съд. Сочи се, че органът, който определя обезщетения по ЗСПЗЗ е Общинска служба „Земеделие“, а не Община – С..

С въззивната жалба се прави искане да бъде обезсилено първоинстанционното решение като делото бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд или първоинстанционното решение да бъде отменено; алтернативно - ако делото не бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с оглед допуснатите процесуални нарушения се иска въззивният съд да даде указания до страните и възможност да предприемат процесуални действия по посочване и събиране на относимите за делото 3 доказателства.

В срок е депозиран писмен отговор от ищците Х. С. и Р. С. Б., чрез пълномощник адв. Б. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, а твърдението за допуснати процесуални нарушения като необосновани.

Излагат се доводи за изготвен до клад по делото в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Твърди се, че не е допуснато процесуално нарушение с оглед отказаната тройна съдебно-техническа експертиза – във възраженията на ответната страна не са посочени обстоятелства по чл. 201 от ГПК, касаещи непълнота или неяснота на заключението, както и необоснованост, водеща до съмнение за неговата правилност.

Твърди се, че с въззивната жалба се въвеждат нови възражения, които не се съдържат в отговора на исковата молба – че част от имота се обхваща от републиканска пътна мрежа и материалноправно е легитимирана държавата да отговаря по такъв иск. Твърди се, че това възражение не само е преклудирано, но е и невярно – строителството на пътя и отчужденията на имотите изцяло са извършени в полза на Община – С..

Твърди се в отговора, че неправилно в жалбата се атакуват изводите на районния съд относно процедурата по реституцията на имота, в която самата община участва, като се сочи, че повече от пет години общинската администрация препятства получаването на документите по чл.

11 и следващите от ППЗСПЗЗ, за да бъде завършена процедурата по реституирането на имота; за всяко действие на общината се стигало неколкократно до налагане на глоби на кмета, за да бъдат издадени документи; било е открито и производство по Закона за защита от дискиминация. Твърди се, че оспорванията в жалбата касаят изключително процедурите и актовете, които самата общинска администрация е издала, включително становището, че не са налице условия за реституция на имота, а в жалбата се сочи, че можело да бъде възстановен имота, при наличие на влезли в сила административни актове, обвързващи държавните и общински органи.

Твърди се в отговора, че от доказателствата се установява, че ищците са провели процедура за реституиране на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, като по предвидения от закона ред е установено правото им на възстановяване собствеността на имота, но поради застрояване на имота в периода след влизане в сила на ЗСПЗЗ реалното възстановяване на имота се е оказало невъзможно; с оглед на извършеното застрояване на улица, която преминава в собственост на общината като публична общинска собственост е налице разместване на имущество, което от патримониума на ищците е преминало в собственост на Община С..

Сочи се в отговора, че се поддържат доводи във връзка с приетото в Решение № 4/11.03.1998 г. по конст. д. № 16/1997 г. на КС на РБ, че по 4

ЗСПЗЗ се възстановяват права на собственици върху земеделски земи, за които собствеността никога не е изгубвана, така че съществува в полза на собствениците си; реституцията по ЗСПЗЗ представлява само възстановяване права на собственика, които той никога не е губил. Сочи се, че на тази база е исковата претенция за обезщетение на собствениците поради това, че те не могат реално да получат имота си и той е преминал в патримониума на Община С..

По-нататък в отговора се твърди, че границите и действителната площ на имота са установени и доказани чрез изготвяне и одобряване на помощен кадастрален план с участието на съседите на имота и приет от служителите на общинската администрация. Сочи се, че в случаите, когато няма данни за границите на имота от предходни планове, както е в случая, се прилагат разпоредбите на чл. 11 и следващите от ППЗСПЗЗ, което е изпълнено. Твърди се, че общинската администрация и ОбСЗ са приели за установени границите и площите на имота, като и принадлежността на правото за възстановяване на имота и единствената пречка за реституция на имота се оказва извършеното строителство и промяната в статута му като публична общинска собственост. Твърди се, че при тези условия възни ква основание ищците да бъдат обезщетени за това, че общината е придобила техния имот, а те са загубили възможността реално да си го получат.

С отговора се прави искане да бъде уважена исковата претенция.

С Решение № 224/09.05.2023 г. районният съд е допълнил Решение № 180/30.03.2023 г. по гр. д. № 1075/2022 г. на РС – Смолян, като е постановил отхвърляне предявения иск от Х. С. К. и Р. С. Б., срещу Община – С. за заплащане на парична сума в размер на 15 000 лева, като частичен иск от общо 67 398 лева, представляваща обезщетение за вреди поради застрояването на имот – нива от 1. 064 дка в м. „У.“, землище на гр. С., имот с идентификатор ******* от помощния кадастрален план. Със същото решение отхвърлено искането на Община – С. за допълване на Решение № 180/30.03.2023 г. по гр. д. № 1075/2022 г. на РС – Смолян с присъждане на съдебни разноски по делото в размер на 350 лева.