Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 894 от 06.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2055/2023
Вид
Решение № 894
Подписан
06.07.2026
Състав
Анелия Стефанова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 290, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100902055 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 12 ЗЗД.

Ищецът „ДЖЕЙ СИ ДЕКО ИМИДЖ“ АД твърди, че едноличен собственик на капитала на ответника „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД била Столична община. На 14.03.2022 г. по реда на чл. 40 от Наредба за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала /Наредбата/ бил обявен конкурс за отдаване под наем за срок от 3 години на рекламни позиции за монтаж на РИЕ /рекламноинформационни елементи/ в метростанциите на Софийското метро. На 01.04.2022 г. – в определения срок, ищецът подал необходимите документи за участие в конкурса, като предложил и найвисоката цена. Вместо да бъде сключен договор за наем, ответникът прекратил конкурса – с решение на съвета на директорите по протокол № 6/05.04.2022 г. Ищецът поддържа, че не били налице предпоставките за прекратяване на конкурса, предвидени в т. 14.5.2 от указанията в конкурсната документация или в Наредбата. Счита, че ответникът действал недобросъвестно. Вследствие прекратяването на конкурсната процедура ищецът претърпял вреди, изразяващи се в пропусната печалба от преотдаването на рекламните информационни елементи на рекламодатели, която за целия срок на договора възлизала на 315 275,08 лева. Начинът на определяне на печалбата е посочен в уточнителна молба от 27.12.2024 г.

Съобразно формулирания в същата петитум ищецът претендира сумата 25 213, 90 лева /12 891,66 евро/, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в за пропусната печалба от отдаването на рекламните площи на рекламодатели за периода 01.07.2022 г.-25.09.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска при твърдения, че конкурсът бил прекратен поради обективи причини, както и че обемът на преддоговорната отговорност на включвал пропусната полза. Оспорва наличието на твърдените вреди.

1

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 290, ал. 1 ТЗ каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях. от съдържанието на текста следва, че поканата следва да съдържа всички съществени елементи на договора – предмет и цена. Противно на доводите на ищеца, конкурсът по реда на чл. 40 от Наредбата не може да приравни на публична покана. Макар да е обявен чрез съобщение в средства за масово осведомяване, то липсва отправяне на предложение за сключване на договор при ясно посочените съществени условия /каквито се предполага да са описаните в тарифи, ценоразписи и пр./. Обявяването на конкурс е покана за участие в нормативно установена състезателна процедура, при минимално определена /а не предварително обявена/ цена, както и с поставени допълнителни изисквания към участниците.

Ето защо правната квалификация на иска е по чл. 12 ЗЗД. Според посочения текст при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение. В чл. 12 ЗЗД /за разлика от чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 82, ал. 1 ЗЗД/ не е посочено кои вреди от неоснователно прекратените преговори подлежат на обезщетяване. Несъмнено това са разходите, сторени от преговарящия във връзка с предстоящото сключване на договора /претърпяната загуба/.

Предвид обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, следва да се отговори на въпроса подлежат ли на обезщетяване пропуснатите от несключване на договора ползи – трябва ли прекратилият преговорите да заплати на другата преговаряща страна печалбата, която последната би реализирала, ако договорът беше сключен. В съдебната практика на този въпрос безпротиворечиво се дава отрицателен отговор /така решение № 307 от 20.02.1998 г. по гр. д. № 792/97 г., 4 ГО; определение № 770/25.10.2012 г. по т. д. № 969/2011 г. на ВКС; решение № 51/22.03.1994 г. по гр. д. № 585/1993 г., 4 ГО; решение № 679/06.07.2006 г. по гр. д. № 49/2005 г., ВКС, 2 ГО и др./ В посочените актове се приема, че уредената в чл. 12 ЗЗД преддоговорна отговорност обхваща единствено претърпяната загуба, не и пропуснатата полза. В същия смисъл въпросът е разрешен и от част от правната теория /виж Стойчев Кр., Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност, Сиби, 2007 г./ Според посочения автор: „…свеждането на предцоговорната отговорност до плащане на обезщетение за негативни вреди е нещо, което произтича от самата й природа. Макар и това да не е посочено изрично в чл. 12 ЗЗД, логиката и основанието на предцоговорната отговорност предопределя подобно решение. Ето защо възприетата в съдебната ни прак‐ тика постановка, че при предцоговорната отговорност по чл. 12 ЗЗД страната не може да претендира положителните си вреди, изглежда приемлива и заслужава подкрепа (307-98-V, Сб. 104; 51-94-1V, Сб. 88. Вж. така и 18-60-АС БТПП, Арбитражна практика на ВТАК, 1954-1966, с. 37).“ Настоящият състав на съда споделя така даденото разрешение, основано на схващането, че не може да бъде поставен знак на равенство между интереса кредитора на едно съществуващо вземане, възникнало на 2 договорно основание, и интереса на евентуалния/потенциалния кредитор на тако в а . Предвид изложеното и с оглед характера на вредите, чието обезщетяване се иска, претенцията е неоснователна само по твърдения.

Поради това следва да бъде изцяло отхвърлена, като съдът не намира за нужно да излага мотиви относно наличието на останалите факти от фактическия състав на предявеното вземане /вкл. и относно наличието на хипотезата на чл. 17, ал. 2 ГПК – характер на решението за прекратяване на процедурата, възможността за оспорването му и поледиците от липсата на такова/.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. Внесеният депозит за експертиза не е изплащан на вещо лице, поради което същият подлежи на връщане и не следва да се възлага в тежест на ищеца. Ответникът претендира разноски за адвокат от 24 960 лева с ДДС. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК /в действащата към момента на приключван е на устите състезания редакция/ е основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществените от адвоката процесуални действия, съдът намира, че същото следва да бъде намалено до 7 500 евро без ДДС или 9 000 евро с ДДС /като съдът отчита както факта, че искът е неоснователен вкл. и по твърдения, с оглед на което не са събирани доказателства, така и необходимостта от вземане на становище от ответника относно всички факти от фактическия състав на предявеното вземане и направените във връзка с оспорването им доказателствени искания/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Джей Си Деко Имидж“ АД, ЕИК

204826560 срещу „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, ЕИК 000632256 по чл. 12 ЗЗД за сумата 12 891,66 евро /25 213, 90 лева/, представляваща обезщетение вреди за периода 01.07.2022 г.-25.09.2022 г., претърпени от несключен договор за наем на рекламноинформационни елементи в метростанциите на Софийското метро, за сключване на който е бил обявен конкурс, прекратен с решение на съвета на директорите на ответника по протокол № 6/05.04.2022 г., изразяващи се в нереализирана печалба от отдаването на рекламните площи на рекламодатели.

ОСЪЖДА „Джей Си Деко Имидж“ АД , ЕИК 204826560 да заплати н а „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, ЕИК 000632256 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 9 000 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3