Решение № 4893 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4893 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100502403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20052752/11.08.2022 г. по гр. д. № 63741/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, е отхвърлен предявеният от М. Ф. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща незаконосъобразно събрана и разпределена сума по образувано изпълнително дело № 201691904001046 по описа на ЧСИ С.А. в изпълнение на запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, а М. Ф. С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е обжалвано от М. Ф. С., чрез адв. Р. Р.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на районния съд, че съдебният изпълнител не е насочил изпълнение върху несеквестируеми доходи на ищцата в хода на изпълнителното производство. Излагат се съображения, че в случая взискателят следва да отговаря за действията на съдебния изпълнител, още повече че го е овластил по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Излагат се съображения, че при нарушаване на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните в гражданските производства, ГПК предвижда отговорност за вреди, която предвижда специален състав на непозволеното увреждане. Доколкото по делото се е установило, че незаконосъобразно събраният от съдебния изпълнител несеквестируем доход е бил разпределен на взискателя, въззивницата счита, че той е материално легитимиран да отговаря по предявения иск и принципното наличие на дълг не му дава възможност да задържи сумите, събрани вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение.

Излагат се съображения, че „Топлофикация София“ ЕАД следва да отговаря по реда 1 на чл. 49 ЗЗД за действията на съдебния изпълнител. Въззивницата се позовава и на ТР № 30/30.12.1985 г. на ОСГК на ВС, според което неоснователното обогатяване е нетърпимо от закона състояние, независимо от какъв фактически състав е възникнало, като то е недопустимо и при неправилно прилагане на нормативни актове, какъвто е и случаят, с оглед неправилното приложение на чл. 446 и 446а ГПК. В тази връзка се сочи, че възможността на ищеца да се защити с иск срещу друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването. Сочи се, че районният съд е сумирал общия доход на длъжника в изпълнителното производство, без да съобрази получаваното трудово възнаграждение и сумата от 52,38 лв. – застрахователно обезщетение, представляващо добавка към трудовото възнаграждение. Като такава, тази сума се счита също за несеквестируем доход, доколкото общият размер на трудовото възнаграждение е под размера на минималната работна заплата за страната. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че длъжникът е следвало да търси защита на правата си в изпълнителното производство. По тези съображения се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. С.Й., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

С разпореждане № 20111668/22.12.2023 г., имащо характера на определение, постановено по гр. д. № 63741/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, е оставена без уважение молба на М. Ф. С. за изменение на решение № 20052752/11.08.2022 г. в частта за разноските.

Срещу постановеното определение е депозирана частна жалба от М. Ф. С., с доводи за неговата неправилност. Оспорват се изводите на районния съд, че в полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение между долната и горната граница на размера по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и че в случая делото се отличава с обем на доказателствения материал, оправдаващ определяне на възнаграждение в по-висок размер от минималния.

Поддържа се, че не се установява процесуалният представител на ответника да се е запознал с материалите по изпълнителното дело, нито да е изразил становище във връзка с тях.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД, със становище за нейната неоснователност. Сочи се, че ищецът не е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Поддържа, че съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и обема на извършената дейност, като в случая определеният с оглед на разпоредбата на чл.

25, ал. 1 ЗПП размер на възнаграждението от 200 лв. е справедлив и съответства на извършената от процесуалния представител на ответника работа.

С обжалваното решение съдът е приел, че банката е съобразила разпоредбата на чл. 446а, ал. 4 ГПК, като е превела на ЧСИ само сумата над размера на минималната работна заплата към онзи момент и е отправила искане към ЧСИ на основание чл.

446а, ал. 5 ЧСИ да уведоми банката за частта от сумата, която следва да превежда, каквото указание е било дадено впоследствие. Районният съд приема за неоснователни твърденията на ищцата, че сумата е била изцяло несеквестируема, тъй като при определяне на месечното възнаграждение по смисъла на чл. 446 ГПК се взема предвид сборът от всички суми получавани възнаграждения за труд и пенсии, след което се 2 определя секвестируемата част, а несеквестируемата част не се определя за всяко трудово възнаграждение и пенсия поотделно. Въз основа на данните по изисканото изпълнително дело съдът е приел, че ЧСИ не е насочил изпълнението върху несеквестируеми доходи на длъжника по изпълнителното дело. Освен това е посочено, че дори изпълнението да е било насочено върху несеквестируеми вещи, редът за защита на длъжника е по реда на чл. 74 ЗЧСИ, доколкото взискателят не отговоря за незаконосъобразните действия на ЧСИ, а получените вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение суми не са получени без основание.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допусимо.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Видно от съдържанието на исковата молба, процесното вземане в първоинстанционното производство се е претендирало от ищцата като надължимо събрано в изпълнително производство в хипотеза на неоснователно обогатяване на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като получено от ответника без основание. В исковата молба са изложени твърдения, че по изп. д. № 1046/2016 г, по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, й е бил наложен запор на банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, от която в периода 15.03.2017 г. - 03.06.2020 г. е удържан без правно основание несеквестируем доход, който не се е следвал на взискателя и подлежи на връщане.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД включва следните елементи: даване, съответно получаване, на вещ или пари от ищеца на ответника; начална (към даването) липса на основание за това. При предявен иск за връщане на даденото при начална липса на основание в тежест на ищеца е да докаже даването на ответника на вещта или на паричната сума, а в тежест на ответника е да докаже заявеното от него основание за получаването й. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Разглежданата хипотеза е налице и при изпълнение на съществуващо задължение, но с превишаване на действителния му размер.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество – „Топлофикация София“ ЕАД, разполага с титул – изпълнителен лист от 27.07.2016 г., издаден по гр. д. № 23578/2012 г. по описа на СРС, 86 състав, въз основа на който е било образувано изп. д. № 1046/2016 г., по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ. С посочения изпълнителен лист ищцата М. Ф. С. и Б.Ц.С. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3110,08 лв. – стойност на топлинна енергия за битови нужди за периода м. 10.2009 г. - м. 04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 443,58 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2009 г. – 05.11.2012 г.

С оглед на това „Топлофикация София“ ЕАД има право на принудително изпълнение за сумите по изпълнителния лист срещу длъжника. Това му дава право да получава суми по принудителен ред. Изпълнителната сила на основанието може да бъде оспорена и погасена при осъществяване на определени правоизключващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството. Като такива факти въззивникът е посочил получаване на престация въз основа на незаконосъобразно принудително изпълнение върху сума, представляваща част от несеквестируемия доход на лицето.

От приложеното по делото удостоверение изх. № 1618/09.02.2022 г., издадено от ЧСИ А. по изп. д. № 1046/2016 г. се установява, че за погасяване на задълженията на М. Ф. С. по изпълнителното дело са постъпили суми от наложен запор върху банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД в общ размер на 862,96 лв., от които 677,23 лв. са разпределени на взискателя, 42,64 лв. са удържани като такси и разноски към ЧСИ, а 143,09 лв. са с установен произход застраховка „Живот“, поради което са несеквестируеми, по отношение на тях не е извършвано разпределение и подлежат на възстановяване на длъжника. Данните от цитираното удостоверение кореспондират с данните по приобщеното копие от изпълнителното дело.

С оглед на това въззивният съд намира, че вземането, предмет на изпълнението, е установено по размер с влязъл в сила съдебен акт, като не се установява съдебният изпълнител да е събрал, респективно да разпределил в полза на взискателя сума, надвишаваща задължението по изпълнителния лист, поради което не може да се приеме, че удържаните от запора на банковата сметка на ищцата суми са събрани без основание.

Относно твърденията за извършени удръжки на несеквестируем доход:

В конкретния случай се установява, че на 24.02.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на М. Ф. С. в „Банка ДСК“ ЕАД, като в отговор на запорното съобщение банката е уведомила съдебния изпълнител, че по запорираната сметка на длъжника постъпва пенсия/трудово възнаграждение над установения размер на минималната работна заплата и е направено искане за даване на указания следва ли запорът да се изпълнява със суми от трудовото възнаграждение/пенсия, както и в какъв размер, като до получаване на уточнението на титуляря на сметката ще бъде предоставяна сума в размер до МРЗ. Посочено е, че при липса на уточнение в противен смисъл, с оглед ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, оставените на разпореждане на длъжника средства, които са придобили характера на спестявания, също ще бъдат превеждани в изпълнение на наложения запор.

4

Във връзка с изпълнение на запора по сметка на ЧСИ от третото задължено лице е била преведена сума в размер на 367,51 лв. на 15.03.2017 г.

С молба от 29.03.2017 г. ищцата е направила искане за вдигане на запора върху банковата й сметка, по която постъпва заплата под минималния размер и пенсия по болест. В разпореждане № 6696/29.03.2017 г. молбата е частично уважена и запорът е вдигнат до размера на получавания доход от пенсия и трудово възнаграждение в размер на МРЗ.