Решение № 4686 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4686 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110208523 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 8523 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Т. С. Г. чрез адв. С. Г. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-010397 от 10.06.2022 г., издадено от ГВБ – Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Т. С. Г. на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата от Т. С. Г. депозирана чрез адв. С. Г. от САК се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и наказателното постановление.

В тази насока и в жалбата се подържа, че в описанието на нарушението не е посочено лице за свидетел при спазване на изискванията за три имена, адрес и дата на раждане, както и без да е отбелязано на кое действие е свидетел - очевидец - при установяване на нарушението или при съставянето на акта, което е нарушение на 1 императивната норма на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, което в случая е наложително с оглед безспорното установяване на нарушението.

На следващо място в жалбата от Т. Г. се сочи, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговоря на действителното положение като се оспорва и компетентността на лицето издало наказателното постановление.

С оглед на изложеното и се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Т. С. Г., редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощеният представител на същия адв. С. Г. от САК.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взима становище по същество на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 27.05.2022 г. свид. С. М. Ц. на длъжност „командир на отделение“ при 03 РУ - СДВР, в присъствието на С. А.М. също служител на 03 РУ - СДВР, съставил против жалбоподателя Т. С. Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, №.

№ 654114 от 27.05.2022 г. за това, че на същата дата в 03:20 часа, в гр.

София, по ул. „Пиротска“, с посока на движение от ул. "Зайчар" към бул.

"К. Величков" управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ******* СХ, собственост на Ц С.а Г.а, като при извършената му проверка на ул.

„Пиротска“ пред № 138 било установено, че жалбоподателят Г. не бил поставил обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът и не представил контролен талон към СУМПС. Посочените фактически констатации са квалифицирани в АУАН като нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, от С. А.М. и свидетел на отказа на жалбоподателя Т. Г. да подпише АУАН, а именно Станислав Петров Недински, като на жалбоподателя било връчено копие от акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта били подадени писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и при идентичност на описанието на нарушенията, ГВБ – Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала обжалваното Наказателно постановление № 22-4332010397 от 10.06.2022 г., с което на жалбоподателя Т. С. Г. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в 2 размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Препис от НП бил връчен на жалбоподателя Т. Г. на 16.05.2023 г., като впоследствие на 02.06.2023 г. е депозирана жалбата срещу наказателното постановление.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С. М. Ц., Заповеди на Министъра на вътрешните работни относно компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, справка картон на водача на Т. С. Г. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. С. М. Ц., който заявява, че не си спомня за конкретния случай, като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него АУАН серия GA, № 654114 от 27.05.2022 г. сочи, че актът е съставен и подписан от него, като допълва, че няма какво повече да добави поради липса на спомени предвид изминалия дълъг период от време.

Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали актосъставителят и АНО, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, като тези констатации /в АУАН и НП/ подлежат на доказване с всички допустими 3 гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до положение, при което обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 6, пар. 2 от ЕКЗПЧОС.

Настоящият съдебен състав счита, че приетите в АУАН и НП фактически положения относно вменените на жалбоподателя Т. С. Г. нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не са доказани. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелят С. М. Ц. не си спомня за конкретния случай, като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на АУАН серия GA, № 654114 от 27.05.2022 г., заявява единствено, че същият е съставен и подписан от него. Същевременно, този свидетел не изяснява датата и времето на извършване на проверката и обстоятелствата около същата.

Показанията на актосъставителя Ц., а и останалите доказателствени материали, не съдържат данни касателно нарушенията на чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т. С. Г.. С оглед на изложеното се налага изводът, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява несъмнено фактическата обстановка, изложена в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. При това положение административното обвинение остана недоказано, като следва да се посочи, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже фактическите констатации, изложени в АУАН и НП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход от делото правото на присъждане на разноски се поражда в полза на жалбоподателя Т. С. Г., но от същия не е направено искане за присъждане на такива, нито по делото са налице данни да са направени разноски от страна на жалбоподателя, поради което и съдът не намира за необходимо да се произнася в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-010397 от 10.06.2022 г., издадено от ГВБ – Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Т. С. Г. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5