Определение № 69 от 19.05.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. гр. София , 19.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галя И. Георгиева

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600186 по описа за 2021 година Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал.

1, т.3, т.6 от НПК по повод депозиран частен протест от прокурор от СПСофия срещу определение по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК от 08.04.2021 г. по НОХД 369/2021 г. на СНС , с което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3, т.6 от НПК, съдът е приел, че на досъдебното произовдство не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, поради което е постановил разглеждане на делото по общия ред. В хода на разпоредителното заседание СНС е изменил мярката за неотклонение на подс.

Б. Н. К. от мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 40000 лв. в мярка за неотклонение „гаранзия“ в размер на 10000лв. и е отменил мярката за процесуалня принуда по чл. 68 от НПК „Забрана за напускане пределите на Република България“ спрямо подс. Б. Н. К..

В депозирания частен протест се излагат съображения за това, че не са налице нови обстоятелства от датата на определяне на гаранцията до момента, които могат да мотивират съда да намали размера на гаранцията определен от Апелативния специализиран наказателен съд при произнасянето с определение по ВНЧД № 576/2020 г. Според прокурора няма сведения, данни и доказателства за влошено здравословно състояние или промяна в семейния статус на подс. К., които да обосноват намаляване размера на гаранцията. Наред с това, според прокурора, Апелативният специализиран съд при определяне на този размер е взел предвид всички 1 обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на мярката.

Същите са налични и на настоящия етап от наказателното производство.

Гаранцията не е внесена от под с. К., а от друго лице - Н.Н.П., поради което тази гаранция не обременява имущество на подсъдимия, а имущество на друго лице. В депозирания частен протест, прокурорът излага съображения и за това, че не са отпаднали опасностите от укриване и извършване на престъпление за отмяна на мярката за процесуалня принуда по чл. 68 от НПК „Забрана за напускане пределите на Република България“. В тази връзка държавното обвинение счита, че оценката на характера и тежестта на конкретните обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 6 от НК и по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. „б“, вр. с чл. 301, ал. 3, вр. с ал. 1, във вр. с чл.26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК - тежки умишлени престъпления - сочат изключително висока степен на обществена опасност на деянията и дееца, поради което обосновават наличие на опасност подсъдимият да се укрие в чужбина.

Подсъдимият не страда от тежко заболяване, налагащо лечение в чужбина и не са представини доказателства за такава или друга основателна причина, налагаща отмяна на забраната по чл. 68 от НПК. Освен това, според прокурора при наличие на основателна причина подсъдимият да пътува извън пределите на Р България има възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 68, ал. 7 вр. с ал. 1 от НПК, съдът да разреши такова. Т.е. налице е правна възможност и без пълна отмяна на наложената забрана, под съдимият да осъществи пътуване зад граница, ако действително му е необходимо.

Прокурорът прави искане до въззивния съд за отмяна на определението на СНС в частта по чл. 248, ал. 1,т.6 от НПК.

Въззивната проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е предизвикана с частна жалба от Адв. Е.Н. от САК , защитник на подс.Ж.Д.П. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 08.04.2021 г на СНС 16 състав по НОХД №369/2021 г., с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защитата на подсъдимия Ж.П.

Според защитата определението на

СНС е неправилно, незаконосъобразно, тъй като обвинетелния акт не отговаря на разпоредбите на чл. 246 от НПК, поради следните съображения:

1.На страница четвърта от обвинителния акт Прокуратурата излага три случая как са действали обвиняемите К. и П., а именно :

„Обвиняемите предоставяли изпреварваща информация на престъпния контингент за предстоящи полицейски операции, които могат да ги засегнат.

За втория случай обвиняемите съботирали разследването по провежданите от 2 тях доседбни производства, като не събирали доказателства за престъпната дейност на обвиниями лица.

В третия случай обвиняемите се облагодетелствали при връщанена веществени доказателства.

Според защитата Прокуратурата в обстоятелствената част посочва престъпления, извършени от обвиняемите, без същите да кореспондират по никакъв начин с диспозитива на обвинителния акт или ако за третия случай има повдигнати обвинения за подкуп, за първите два случая няма такива обвинения и в този контекс не е ясно с тези твърдения за извършени престъпления следва ли да се защитават, или не, след като не се съдържат такива данни в диспозитива и няма повдигнати такива обвинени.

2. В обстоятелствената част на обивинителния акт на страница пета е посочено, че поради избухването на пандемията до средата на месец май 2020 г. били обективно възпрепятствани да извършват престъпна дейност по вземане на подкупи.

Според защитата, ако за началото на пандемията се счита 13 март 2020 г до средата на май същата година, самата прокуратура твърди, че не са извършвани престъпления, то трудно е да се разбере дали през това време е съществувало сдружението по чл. 321, ал.6 от НК .

3.Не става ясно защо е приета датата 29.5.2020 г за прекратяване на сговора при положение, че двамата обвиняемине не са задържани тогава, а седмица по-късно и експлотацията на СРС е прекратена едва на 04.06.2020 г.

4.Специализираният съд не се е съобразил с възражението на защитата, че при всички постановления за привличане в качеството на обвиняем на П., не са изписани правата му съгласно измененията на НПК в ал.2 на чл.54 приети с Държавен вестник бр.7. от 2019 г. Не запознаването на обвиняем с пълните му по обем права изрично предвидени в процесуалния закон, под които той се подписва, че се е запознал абсолютно винаги водят до съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита.

Приетата разпоредба на НПК от 2019 г. не изписана в нито едно постановление на следователят или резпективно Прокурорът при привличането на П.

5.Според защитата Област София е твърде голям ареал, а времето на извършване на престъпление от неустановена дата през 2019 г до 29.05.2020 г. е твърде голям период от време , за да съществуват такива неопределености и да се приеме, че обвинението е ясно формулирано. В РЕШЕНИЕ № 78 от 06.08.2020г. по н.д. № 28/2020 г., Н. К., II н. о. на ВКС, изрично изискване към обстоятелствената част на обвинителния акт е в нея да са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, към които се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението. Непосочването на всички факти от тази категория при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите 3 страни в съдебното производство. Престъплението по чл. 321. ал. 6 от НК е довършено с постигането на съгласие между две или повече лица да вършат предвидените в тази разпоредба престъпления. С оглед на това, макар определянето на точния момент на постигане на съгласието да не е абсолютна предпоставка за повдигане на надлежно обвинение, то посочване на изключително голям времеви период като време на извършване на престъплението, неминуемо изправя защитата пред сериозни затруднения.

Още по-големи са тези затруднения по отношение изясняване мястото на извършването му.

6 . Защитата счита, че описаното помагачество в диспозитива по отношение на подс. П. по пункт 1 и пункт 2 по отношение на изпълнителното деяние "поиска" извършено от извършителя според обвинителния акт не са в никаква логическа връзка, тъй като няма как П. да е дал обещание за прикриване на получаването на подкупа и да се е съгласил да бъде извършено в неговия кабинет, при положение, че същият не е даден, както е според обвинението, а само поискан. Не става ясно дали подпомагането по друг начин чрез колко деяния е извършено-чрез -общание за прикриване на получения подкуп и чрез съгласие за ползване на кабинета. Според защитата не става ясно това две отделни деяния ли са, или е едно такова. Във формулирането на помагаческите действия на П. по отношение на деянията, чрез които той подпомага извършителя, няма посочване на време и място на извършването им. Ако за помагачеството „чрез разяснения към свидетеля Т. е ясно къде и кога са извършени според обвинението, то за съгласието за ползването на кабинета, за съгласието за прикриване на получаването на подкуп не се посочва нито кога нито къде са/е станало това. Непосочване на време и място на извършването пряко засяга правото на защита на подсъдимия П. за да се защитава.

7.Защитата не споделя становището на съда, че при повдигането на обвинението по т.2 на чл.302 не следва да бъде изписано в диспозитива по какъв начин се осъществява това изнудване, а указва, че на страница от 8 до 13 в обстоятелствената част са посочени твърдения, които прокуратурата счита, че представляват изнудване. Прокуратурата е длъжна да укаже, точно с кои действия счита, че е осъществено това изнудване, кои факти приема за установени, за да може защитата да се защитава срещу твърденията и фактическите положения. Така защитата е в невъзможност да прецени, кое от действията или думите на подсъдимите според прокуратурата осъществяват състава на твърдяното престъпление.

В обобщение, адв. Е.Н. от САК , защитник на подс.Ж.Д.П. посочва, че при изготвяне на обвинителния акт от страна на прокуратурата са извършени съществени отстраними процесулни нарушения пряко нарушаващи правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и как да организира защитата си. В обстоятелствената част на обвинителния акт са 4 посочени престъпления, за които няма повдигнати обвинения и на се посочени в диспозитива на същия. Налице са неясноти по отношение на броя на деянията, с които П. е подпомогнал К., както и кога и къде са извършени тези деяния. Не е посочено точното място на извършване на престпълението по отношение на обвинението по чл.321,ал.6 от НК. Не става ясно защо се смята, че същото е приключило на съответната дата, въпреки продължаването на експлотацията на СРС седмица след това. От съдържанието на обвинителния акт не става ясно дали е продължило по време на извънредната епидемична обстановка, както самата прокуратура твърди или не и може ли да съществува такова сдружение при положение, че не могат да се извършват деянията, за които е създадена. Самият решаващ съд е костатирал, че има извършени процесулни нарушения, но същите са несъществени, което според защитата е неправилно. Всяко едно процесулно нарушения при формулирането на обвинителния акт води винаги до съществено нарушение на процесулните правила, което пряко влияе на правото на защитата на подсъдимите, до тяхната възможност да разберат точно в какво са обвинени и да организират защитата си.

Защитата прави искане до въззивната инстанция за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Въззивното производство е образувано и по повод депозирана жалба срещу първоинстанционното определение от адв. К. М. от САК, защитник на подс. Б. Н. К., с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защитата на подсъдимия К.. Според защитата определението на СНС е неправилно, незаконосъобразно, тъй като обвинетелния акт не отговаря на разпоредбите на чл. 246 от НПК, поради следните съображения: