Решение № 1227 от 19.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20205330117000 по описа за 2020 година

Производството по делото е образуване въз основа на искова молба от Н. П. ХР., ЕГН:

**********, *** против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73 Г, с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл.4, ал.2 от договора за кредит, като противоречаща на добрите прави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките по чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит по Договор за кредит от 03.05.2017 г..

Ищецът сочи, че на 03.05.2017 г. е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който кредиторът са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40, 34 % и годишен процент на разходите – 49,39 %.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора за кредит, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер на 206,10 лева ,която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Счита, че тя е нищожна ,като неравноправна.Посочва, че опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на 1 договора за заем или обикновена заявка без такса. Оттук извеждат, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Сочи се, че тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер- 206,10 лева. Твърди се, че липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което считат, че клаузата им неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора за заем, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител, което да отговаря на конкретни изисквания ,посочени подробно в исковата молба, или банкова гаранция.

Изразява се становище, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищецът дължи неустойка на кредитора в размер на 206,10 лева, която той следва да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за неустойка и падежното вземане нараства значително. Ищецът не спори, че е усвоил заемния ресурс, но не е дължал плащания за такса експресно разглеждане и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен на подробно изложените в исковата молба основания.

Ищецът счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,34 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради по – високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите (доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му), но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията по чл.11, т. 10 ЗПК и чл. 5 ЗПК.

Твърди се, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,34 %, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка и такса за експресно разглеждане, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Цитира съдебна практика, като сочи, че в нея се приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, 2 надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В случая се сочи, че възнаградителната лихва не само, че е в поголям размер, но и не отговаря на действителните параметри на договора, тъй като в нея се кумулира уговорената в договора неустойка. Оспорва се и клаузата за неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Посочва, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението ма договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция се сочи, че е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Така се твърди, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ат. 4 от ЗПК.

Изразява се становище, че кредиторът не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закопа за потребителския кредит.

Цитира съдебна практика в подкрепа на изложените доводи, както и разпоредби на Директива 2008/48 и практика на СЕС.

Сочи, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции.

Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва па търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба 3 към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване иа различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по чл. 5, ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. На плоскостта на настоящият казус, се сочи, че не е извършено отнапред разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем и представения стандартен европейски формуляр поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите са изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР.

Счита че поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Посочва, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Твърди се, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договорът да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор,само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите.Твърди, че е неприложима е и втората хипотеза па чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, тъй като той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия 4 кредит. Поради това се формира изводът, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожността на делия договор. Аргумент за недействителност на договора на това основание посочва, че може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по- пълната защита, дадена па потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал. 1, чл.

11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал, 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

На основание подробно изложените съображения се моли да бъдат призовани на съд, да се прогласи нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 от договора , предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и нищожност на клаузата на чл.4, ал.2 ,предвиждаща заплащане на неустойка от договор за кредит от 03.05.2017 г.