Определение № 5461 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5461 гр. Варна, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502534 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е образувано по две жалби, както следва:

1. Въззивна жалба Вх.№ 2907 от 04.04.2025 година на П. П. П., чрез адв. Н., против Разпореждане, с което е било допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 683 от 18.11.2024 година и издаден ИЛ № 579 от 18.11.2024 година.

Съобразно тази жалба издаването на атакуваното разпореждане се явява незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че П. е престанала на бъде служител на Общината и че новия Кмет е положил клетва на 16.11.2023 година. Сочи се още, че финансовата инспекция е продължила след напускането на общинската администрация от страна на П. и че акта за начет и писмените доказателства е било редно да се предоставят на проверяваното лице. Отделно от горното се сочи, че П. е имала право и на възражение.

Приема се, че се касае за грубо нарушение и че не е било налице основанието за издаване на процесното разпореждане.

2. Втората жалба е с Вх.№ 3797 от 08.05.2025 година на П. П. П., чрез адв.

Н. против Определение № 255 от 15.04.2025 година, с което е отказано искането на П. за спиране изпълнението на Заповед № 683 от 18.11.2024 година.

В тази жалба са изложени множество основания – на първо място се сочи липсата на изискуемост на задължението. Съображенията са в посока, че е било ограничено правото на защита на молителката и това не й е дало възможност да депозира писмени обяснения в хода на проверката. Отделно от горното се сочи и липса на конкретен размер на вредата и липса на доказателства въобще за настъпила такава. Визират се и съществени нарушения в съдо производствената дейност на решаващия съд.

Отговор по жалбите не е постъпил.

1

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

Пред ДРС на 17.07.2025 година е постъпило заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по отношение на П. П. П. за сумата от 13 070 лева и лихва в размер на 2 092.33 лева, както и против лицето Д. С.

Т., които солидарно с П. отговаря за сумата от 200 лева.

Молещата страна – Община Вълчи дол се е позовала на нормата на чл.417 ал.1 т.9 ГПК а именно наличието на Акт за начет № 1104-6 от 14.02.2024 година. Прави впечатление, че преди да се произнесе решаващия съд е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания, касаещи наличието на заверени копия от двустранен протокол по чл.46 ППЗДФИ за връчване акта на длъжника; заверени копия от акта на финансовия инспектор и документ, удостоверяващ съобщаване на длъжника на заключението. Изпълнението на всички указания на съда е дало основание на същия да издаде атакуваното разпореждане, което по късно с Разпореждане № 744 от 07.10.2025 година е поправено по реда на ОФГ.

Виждането на съда е следното:

Според константната съдебна практика, Актът за начет следва да е съставен от компетентен орган при извършването на финансова инспекция в Община на бюджетна издръжка и при спазена процедурата по глава трета на ЗДФИ. Т.к. в случая тези изисквания са били спазени на основание чл. 22, ал. 5 ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. При тези съображения, ВОС приема, че са нарушени конкретни задължения от ръководителите на Общината към него момент, при осъществяване на финансовото управление и контрол при разходване на публични средства (чл. 3, ал. 1 ЗФУКПС ), което се доказва и от заключението на финансовите инспектори по направеното възражение на лицата, причинили вреди, за което те следва да носят пълна имуществена отговорност. Тези изводи са в съответствие със съдебната практика на ВКС по гр. д. № 7417/2014 г. на ІV г. о и гр. д. № 1146/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 69 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 516/2011 г. на ІV г. о., според което вредата е само имуществена и от вида на претърпяната загуба, когато тя е причинена умишлено, като законодателят в чл. 21 ЗДФИ не поставя ограничение за формата на умисъла.

Според настоящия съд, актът за начет е издаден при извършена финансова инспекция, а съдържанието му отговаря на изискванията по чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, поради което не е отпаднала неговата материална доказателствена сила. Вредата е причинена умишлено в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, т. е. действията на молителката са противоправни, 2 осъзнавайки или допускайки настъпването на вредни последица за самата Община. За да издаде процесното разпореждане ДРС се е ръководил именно от тези мотиви и те са съответни изцяло на практиката на ВКС- в решение № 267/09.12.2014 г. по гр. д. № 7254/2013 г. на ІV г. о. и разясненията в ППВС № 7/17.06.1981 г., т. 2, в което се приема, че с оглед характера на отговорността в акта за начет следва да се изложат фактически констатации, подкрепени с надлежни доказателства за предаденото по установения ред имущество на отчетника, за отчетеното и за неотчетеното от него. Дадените указания на решаващия съд са изцяло съобразени със законодателството и по тази причина оборването на тези фактически констатации може да стане от ответника само при условията на пълно доказване/ решение № 158 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, т. 12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г. /. Видно е, че молителката е заявила своето възражение и по тази причина е поставила началото на процес по реда на чл.422 от ГПК.

Ето защо с оглед на горното, въззивния съд намира, че Разпореждане № 3287 от 18.11.2025 година, поправено с Разпореждане № 744 от 07.10.2025 година е правилно издадено и съответно на закона.

По частната жалба против Определение № 255 от 15.04.2025 година:

С тази жалба се настоява ВОС да отмени, като незаконосъобразно соченото по – горе определение, като излага многобройни доводи, касаещи процедурата по издаване на Акта за начет и отсъствието на защита по отношение на молителката.

В съответствие с нормата на чл.420 от ГПК съдът, които е постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

1. вземането не се дължи;

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Видно е от материалите по делото, че в случая не е налице нито една от тези предпоставки. Дали вземането се дължи или не е въпрос, които следва да 3 бъде разрешен със сила на пресъдено нещо в отделен процес, по реда на чл.422 от ГПК, но е и в този. Отсъствието на посочените по – горе предпоставки за спиране на процеса правят определението на ДРС законосъобразно. Спорен е и въпроса дали предявеното от страна на П. възражение (вж.л.155) е било депозирано в срок.

В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК съдържа необходимите реквизити, установяващи вземането. Съгласно константната практика на ВКС, задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представения Акт за начет представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане.

С оглед изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3287 от 18.11.2025 година, поправено с Разпореждане № 744 от 07.10.2025 година, постановено по гр.дело № 686/2024 година, по описа на ДРС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 255 от 15.04.2025 година, постановено по гр.дело № 686/2024 година, по описа на ДРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4