Решение № 322 от 14.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500365 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 11 от 09.01.2026 г., постановено по гр. д. № 784/2025 г. по описа на РС – Костинброд, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на В. К. Б. следните суми: сумата от 2056.64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – щети на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № СА6418МР, собственост на В. К. Б. и управляван от него, причинени при настъпило на 03.07.2025 г. ПТП между лекия автомобил „Форд Мондео“ и лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № СВ8877РВ, управляван от Б. И. С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 28.07.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета № 212064523/08.07.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 28.07.2025 г. до окончателното изплащане. С решението е отхвърлена претенцията на ищеца в частта за сумата от 410.72 лв., претендирана като необходима за заплащане на наем на заместващ автомобил за срок от 7 дни /липсва произнасяне в решението с формирани мотиви и надлежен отхвърлителен диспозитив и по отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава досежно сумата от 410.72 лв., за която претенцията е отхвърлена, но искане за допълване на решението в тази част не е правено, съответно този порок на решението не е 1 предмет на настоящата въззивна проверка/. Присъдени са с решението и разноски на страните с оглед изхода на делото.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в осъдителната му част с оплаквания за неправилност в същата част, като се иска отмяната му в тази част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство, в който въззивната жалба е оспорена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че исковете са допустими с оглед депозираната преди предявяване на исковете претенция пред застрахователя, производството по която е приключило и са основателни до уважения размер предвид отказа на застрахователя да изплати претендираното обезщетение, установения от двустранния констативен протокол и показанията на свид. Г. С. механизъм на ПТП, в причина връзка с настъпването на което са настъпили щети по автомобила на ищеца, стойността на ремонта за отстраняване на които възлиза на претендираната сума, установените разходи за възнаграждение на адвокат за изготвяне на възражение срещу отказа на застрахователя да удовлетвори претенцията и безспорния факт относно наличието към датата на ПТП на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по договор за застраховка, сключен между ответника и делинквента.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, направени са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и се споделят от въззивния съд. С оглед изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

По главните искове:

Относно претендираната сума за ремонт на автомобила:

Неоснователно е оплакването, че не е доказано по делото противоправното поведение на застрахования водач и причинната връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Факт е, че за установяване механизма на ПТП е ангажиран двустранен констативен протокол. Същият представлява частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Двустранният протокол, обаче, както следва и от наименованието му, се съставя, когато между участниците в ПТП не е налице спор относно обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП. В случая протоколът е подписан от двамата водачи, т. е. между тях е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП, поради което този протокол е годен да установи механизма на ПТП. По делото не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод, че описаното в двустранния протокол не отговаря на 2 действителността, същевременно показанията на свидетеля Г. С. подкрепят изложените в протокола факти. Самият застраховател първоначално не е изразил съмнение относно описаните в протокола факти, но впоследствие е постановил отказ, приемайки, че механизмът на ПТП не е описаният в протокола, изхождайки единствено от факта, че че щетите по автомобила на виновния водач не отговарят на този механизъм и са предшестващи настъпването на ПТП, описани от застрахователя в друга заведена от него щета. Този факт сам по себе си не може да доведе до извод, че описаният в протокола механизъм на ПТП не се е осъществил именно по описания начин.

Предходни ПТП, в които е участвал виновният водач, довели до щети по автомобила му, не изключват настъпването на ПТП при описания механизъм, в резултат на което да е увреден автомобила на ищеца. В случай на претенция на виновния водач за тези щети /при наличие на съответна застраховка/, основана на твърдение, че са причинени при процесното ПТП, този въпрос би бил такъв на преценка във вътрешните отношения между застрахован и застраховател. В случая обаче се претендират вреди, причинени на друг автомобил, същевременно в протокола не се описва поведение на водача на увредения автомобил, установяващо негово виновно и противоправно поведение, целящо да обоснове и оправдае причиняването на старите щети по автомобила на виновния водач, за да се разколебае доказателствената сила на протокола.

Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По делото не са ангажирани никакви доказателства от ответника /в чиято доказателствена тежест е установяването на твърдените конкретни релевантни факти/ за това, че ищецът е управлявал автомобила в нарушение на правилата за движение - с несъобразена скорост и без да отдава нужното при шофиране внимание, което негово поведение е станало причина да не успее да предотврати настъпването на ПТП. Изложените от ответника хипотетични доводи в тази връзка не могат да обосноват различен извод при липса на ангажирани доказателства, установяващи конкретни факти.

Неоснователно е и възражението относно размера на претендираното обезщетение. Стойността на ремонта на автомобила е определена от специализиран за конкретната марка сервиз, при това въз онова на представения от застрахователя опис на щетите, които са и заснети фотографски. При възражение на застрахователя в насока, че при определяне стойността на ремонта не е взета предвид амортизацията на автомобила той е следвало да ангажира доказателства за това по делото, но не го е сторил.

Относно претендираната сума от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета:

Неоснователно е оплакването за недължимост на тази сума от страна на застрахователя поради това, че тези разноски не са в пряка причинноследствена връзка с ПТП и не се покриват от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

3

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.

В случая наемането на адвокат с цел изготвяне на възражение срещу отказа на застрахователя да удовлетвори претенцията е напълно оправдано, тъй като с него се цели извънсъдебно уреждане на спора, при което биха се избегнали по-големи разноски в тежест на застрахователя. Същевременно платеното на адвоката възнаграждение от 200 лв. не е прекомерно. В този смисъл сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета представляват разумно направени разходи във връзка с предявяването на претенцията по смисъла на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ.

По акцесорните искове:

С оглед основателността на главните искове за горните суми, основателни са и акцесорните искове за обезщетение за забава по отношение заплащането на тези суми.

Относно началния момент, от който се дължи това обезщетение, обаче, изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоистанционния /и в този смисъл въззивната жалба на ответника, доколкото с нея решението е обжалвано в цялата осъдителна част, е частично основателна/.

Обезщетението за забава не е дължимо от претендираната дата. В случая допълнителни доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ не са изисквани /искането автомобилът да бъде представен пред застрахователя за оглед и заснемане не е такова за представяне на допълнителни доказателства/, а изтичането на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1 КЗ е началния момент, от който се дължи обезщетение за забава, когато липсва произнасяне от страна на застрахователя по претенцията. В случая произнасяне е налице – отказът също е произнасяне, като това произнасяне е в рамките на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ и именно от датата на окончателното произнасяне /извършено на 12.08.2025 г. след депозирането и преценката на възражението от страна на лицето, претендиращо обезщетение/ е дължимо обезщетението за забава. Следва да се отбележи, че по отношение на сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета, обезщетение за забава и на самостоятелно основание не следва да се присъжда от датата 28.07.2025 г., предвид, че тези разноски са сторени на 05.08.2025 г.

С оглед всичко гореизложено решението следва да бъде отменено в частта, в която акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава са уважени за периода от 28.07.2025 г. до 11.08.2025 г. /вкл./ и вместо него следва да се постанови друго решение, с което акцесорните искове бъдат отхвърлени за този период. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

4

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

С оглед изхода на делото на въззиваемия се дължат разноски за въззивното производство, такива са сторени в размер на 700 €, съответно същите следва да бъдат присъдени /частичната отмяна на решението в частта относно периода на дължимост на обезщетението за забава не се отразява на размера на разноските, сторени от въззиваемия/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11 от 09.01.2026 г., постановено по гр. д. № 784/2025 г. по описа на РС – Костинброд, в частта, в която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030268049 е осъдено да заплати на В. К. Б. с ЕГН ********** обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените суми на главниците от 2056.64 лв. и 200 лв. за периода от 28.07.2025 г. до 11.08.2025 г. /вкл./ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. Б. с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030268049 акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените суми на главниците от 2056.64 лв. и 200 лв. за периода от 28.07.2025 г. до 11.08.2025 г. /вкл./.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 09.01.2026 г., постановено по гр. д.

№ 784/2025 г. по описа на РС – Костинброд в останалата обжалвана част, в която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030268049 е осъдено да заплати на В. К. Б. с ЕГН ********** следните суми: сумата от 2056.64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – щети на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № СА6418МР, собственост на В. К. Б. и управляван от него, причинени при настъпило на 03.07.2025 г. ПТП между лекия автомобил „Форд Мондео“ и лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № СВ8877РВ, управляван от Б. И. С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета № 212064523/08.07.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 790.26 лв., представляваща направени в първоинстанционното производство по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.