Определение № 279 от 30.12.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Сливен, 30.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Частно наказателно дело № 20212200200449 по описа за 2021 година

Депозирана е жалба от Х.И.С.., родител на пострадалата М.Д.С.. от гр.

Котел против постановление за прекратяване на наказателното производство пр.пр. № 226/2020г. от 05.10.2021г. по ДП № 2/2020г. по описа на НСлС, с което е прекратено досъдебното производство поради изтекла относителна давност.

В жалбата се посочва, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно и неправилно. По делото не била изяснена цялата фактическа обстановка, поради което прокурорът не можел да прецени дали не е приложима някоя от по - тежките хипотези на чл.123 от НК, поради което неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 3 от НК. Страната счита, че за престъпленията по чл. 123, ал.1 от НК абсолютната давност настъпва 15 години след довършване на деянието. В случая не били изтекли 15 години, поради което обжалваното постановление следвало да бъде отменено.

Обжалваното постановление е било съобщено на жалбоподателката на 15.10.2021г. жалбата е депозирана на 22.10.2021г. ( п.к.) в рамките на законоустановения в чл.243, ал.4 от НПК седемдневен срок.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Досъдебното производство е било образувано на 26.09.2011г. с постановление на Окръжна прокуратура – Сливен срещу неизвестен извършител за това, че в периода 10.03.2011г. – 16.03.2011г., в гр. Котел и в 1 гр. Сливен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на М.Д.С.. от гр. Котел – престъпление по чл.123, ал. 1 от НК. В хода на производството били извършени множество следствени действия.

Производството по делото било прекратявано многократно от ОП – Сливен.

Постановления за прекратяване са били постановявани на 10.05.2012г., 19.10.2012г.,

20.09.2013г.,

28.03.2014г.,

22.12.2014г.,

26.06.2015г.,

17.12.2015г., 26.09.2017г. от ОП – Сливен и на 19.01.2021г. от СГП (постановление на Главния прокурор от 13.01.2020г. делото е било възложено на следовател при НСлС). Всички постановления са били отменяни и делото е било връщано за продължаване на съдопроизводствените действия за установяване на виновното лице за смъртта на детето М.. През цялото производство, до постановяване на настоящото постановление за прекратяване разследването е било водено срещу неизвестен извършител. Никога не е било повдигано обвинение за извършеното престъпление на конкретно лице.

От събраните по делото доказателства, съдът формира следните правни изводи:

Депозираната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок от лице ( наследник на пострадалия) имащо право да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Основната хипотеза на чл. 123 от НК е тази на ал.1. Според нея, к ойто причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Втората и третата алинея от чл. 123 от НК предвиждат утежнени случаи. В първия случай причинената смърт е следствие на упражняване на дейност от лице, което няма право да я упражнява и тогава наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. В последния случай е необходимо деецът да е бил в пияно състояние или да е била причинена смърт на повече от едно лице. Тогава наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Никъде по делото няма данни за това, 2 че някое от съпричастните лица е упражнявало дейност без да има право на това или да е било в пияно състояние, съответно да е била причинена смърт на повече от едно лице. Правилно квалификацията на извършеното деяние е била определена по чл. 123, ал.1 от НК. При това положение за определяне на общата давност следва да се вземе предвид, че предвиденото наказание е от една до шест години

Института на давността в наказателното производство е разгледан в разпоредбите на чл. 80, 81 от НК. Във връзка с приложението са постановени и задължителни актове на ВС – Тълкувателно решение № 28/02.03.1959г. на ОСНК и Тълкувателно решение № 96/01.11.1961г. на ОСНК.

Според чл.81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член ( чл. 80 от НК).

Според чл. 80, ал.1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за наказания наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. По този начин т.н. „абсолютна давност“ за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е 15 години.

За да бъде приложима обаче „ абсолютната давност“ е необходимо наказателното преследване да е било водено срещу определено лице. В случай, че не е било възбудено наказателно преследване срещу конкретно лице ( делото е водено срещу неизвестен извършител, както е в случая) се съблюдава т.н. „ обща давност“, която в случая е 10 години (чл. 80, ал.1, т.

3 от НК). В този смисъл е задължителната съдебна практика, според която давността може да бъде прекъсвана, само когато действието на надлежния орган за разкриване на извършеното престъпление е насочено към конкретно л и ц е (Тълкувателно решение № 28/02.03.1959г. на ОСНК) . В противен случай действията не прекъсват давността. Действия, които прекъсват давността са призоваване на обвиняемия, разпит на обвиняемия, изготвяне на обвинително заключение, внасяне на делото в съд. В настоящия случай няма извършено нито едно такова действие спрямо конкретно лице.

В заключение, съдът намира, че тъй като от момента на приключване на деянието – 16.03.2011г. до постановяване на обжалваното постановление за 3 прекратяване, наказателното производство се е водило срещу „ неизвестен извършител“, не са били извършени действия, които да прекъсват давността и са изминали повече от 10 години ( ПП е от 05.10.2021г.), то е налице основание за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на „ относителна давност“. Тъй като актът на СГП е в този смисъл, същият следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното и на основание чл.246, ал.6, т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. № 226/2020г. от 05.10.2021г. по ДП № 2/2020г. по описа на НСлС.

Определението подлежи на обжалване в 7 –мо дневен срок от съобщаването му пред Бургаския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 4