Решение № 24 от 10.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр. Добрич, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500462 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Виваком България“ ЕАД-гр.София срещу решение №336/15.04.2024 г. по гр.д.№1221/2023 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен иск на въззивника „Виваком България“ ЕАД /преди „БТК“ ЕАД/ ЕИК 831642181,със седалище и адрес на управление гр.София 1784,бул.“Цариградско шосе“ №115 И срещу Н. И. И. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** за установяване на вземания-предмет на заповед за изпълнение №1167 от 14.09.2022 г. по ч.гр.дело №2600/2022 г. по описа на РС-Добрич-за сумата от 1161,92 лв-общ размер на неустойките по договори №№1767486916102020-50197924 от 16.10.2020 г.;1767486926102020-50264712 от 26.10.2020 г.; 1767486907122020-50548998 от 07.12.2020 г. и 1767486902022021-50940820 от 02.02.2021 г.,заедно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-01.09.2022 г. до окончателното плащане.В жалбата се съдържа оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,а именно непълен доклад по делото.В доклада не било указано на ищеца-въззивник,че следва да докаже довеждане до знанието 1 на ответника свое волеизявление за едностранно прекратяване на четирите процесни договора-факт,относим към исковите претенции за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната.С горните доводи се мотивира допустимост и основателност на доказателствено искане на въззивника за приемане от въззивния съд на писмени доказателства относно посочения факт-покана за доброволно плащане и справка за връчване на поканата.Въззивникът развива тезата,че изобщо не дължи уведомяване на длъжника за прекратяване на процесните договори,тъй като според ОУ имал право да прекрати едностранно без предизвестие договорите при наличие на неплатени месечни задължения.Подробно в жалбата са изложени посочените и в исковата молба основания за начисляване на процесните неустойки за предсрочно прекратяване на договорите,като се мотивира и техният размер.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за уважаване на исковете за неустойки.Претендират се от въззивника сторените разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемия Н. И. И..В хода на въззивното производство назначеният му от съда особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата с доводи за недоказаност на факта абонатът да е бил надлежно уведомен за предсрочно прекратяване от мобилния оператор на четирите процесни договора,респ. договорите да са били предсрочно прекратени с последица дължимост на неустойка по тях,като настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждане в полза на въззиваемия на сторени от същия в настоящата инстанция разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 29.04.2024 г.,а жалбата е подадена по пощата на 09.05.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.05.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по 2 същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявени допустими установителни искове.По същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за последния извод са следните:

Гр.д.№1221/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№8911/19.05.2023 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „Виваком България“ ЕАД /с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД/,ЕИК 831642181,със седалище и адрес на управление гр.София 1784,бул.“Цариградско шосе“ №115 И срещу Н. И. И. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** за установяване,че ответникът дължи на ищеца сумите-предмет на издадената по ч.гр.д.№2600/2022 г. на ДРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1167/14.09.2022 г.,а именно:

-260,19 лв-месечни задължения /абонаментни такси и тарифирано потребление/ за ползвани услуги за периода 22.06.2021 г.-25.10.2021 г. по договори и за периоди,както следва: по договор №1767486916102020-50197924 от 16.10.2020 г.-103,34 лв.; по договор №1767486926102020-50264712 от 26.10.2020 г.-67,40 лв.; по договор №1767486907122020-50548998 от 07.12.2020 г.-32,74 лв; по договор №1767486902022021-50940820 от 02.02.2021 г.-56,71 лв, ведно със законната лихва върху горните суми,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.09.2022 г.,до окончателното им изплащане;

-1 161,92 лв-неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната,както следва: по договор №1767486916102020-50197924 от 16.10.2020 г.-72,29 лв.; по договор №1767486926102020-50264712 от 26.10.2020 г.-157,59 лв.; по договор №1767486907122020-50548998 от 07.12.2020 г.-601,52 лв; по договор №1767486902022021-50940820 от 02.02.2021 г.-330,52 лв, 3 ведно със законната лихва върху горните суми,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.09.2022 г.,до окончателното им изплащане;

-5,30 лв-лихви за забава в плащането на месечните задължения.

Предмет на въззивното производство са исковете за сума в общ размер на 1 161,92 лв,претендирани като неустойка,които са отхвърлени от районния съд.Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалата му част,с която исковете за сума в общ размер на 260,19 лвмесечни задължения /абонаментни такси и тарифирано потребление/ за ползвани услуги-са уважени,а производството по исковете за сума в общ размер на 5,30 лв лихви за забава е прекратено и е обезсилена заповедта за изпълнение в частта относно сумата от 5,30 лв.

В исковата молба детайлно е посочено колко и какви договори са били сключени между страните и е обосновано възникването на задълженията на ответника за заплащане на претендираните суми.

Писмен отговор на исковата молба не е подаден от ответника Н. И. И. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.В хода на първоинстанционното производство същият е оспорил исковете по основание и размер,като е навел и възражение /становище вх.№20393/17.11.2023 г. на лист 109 от делото на ДРС/,че не е бил надлежно уведомен за предсрочно прекратяване на договорите едностранно от мобилния оператор.Същият е възразил също,че не е бил обвързан от валидни облигационни правоотношения по четирите договора /не бил страна по тях и не ги бил подписал/,но при необжалвано от ответника и влязло в сила първоинстанционно решение в частта на уважените искове относно месечни задължения /абонаментни такси и тарифирано потребление/ за ползвани услуги по договорите по въпроса за съществуването на валидни договорни отношения между страните е налице сила на пресъдено нещо,поради което последното възражение не подлежи на обсъждане от въззивния съд в настоящото производство.Релевантният въпрос е дали процесните договори са прекратени надлежно едностранно от ищцовото дружество преди изтичане на уговорения им срок на действие и то по вина на абоната,последица от което е възникване на вземания на дружеството от потребителя за неустойки.

Предявените искове за неустойки са допустими.Налице е пълна идентичност между вземанията по заповедта за изпълнение и тези-предмет на 4 настоящото исково производство.Исковете са предявени в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК.Заявителят е уведомен за разпореждане №1750/04.04.2023 г. по ч.гр.д.№2600/2022 г. на ДРС,съдържащо указания да предяви искове относно вземанията,на 18.04.2023 г.,а исковете са предявени с искова молба вх.№8911/19.05.2023,подадена по пощата на 18.05.2023 г. според клеймото върху плика на лист 102 от ч.гр.д.№2600/2022 г. на ДРС,т.е. в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок,изтекъл на 18.05.2023 г.

Между страните са сключени четири договора,както следва:

-договор №1767486916102020-50197924 от 16.10.2020 г. за предоставяне от ищцовото дружество на ответника Н. И. И. на услуги за мобилен №*** при абонаментен план „Smart М+“ със срок на действие 24 месеца,т.е. до 16.10.2022 г.;

-договор №1767486926102020-50264712 от 26.10.2020 г. за предоставяне от ищцовото дружество на ответника Н. И. И. на услуги за мобилен №*** при абонаментен план „Smart L“ със срок на действие 24 месеца,т.е. до 26.10.2022 г.;

-договор №1767486907122020-50548998 от 07.12.2020 г. за предоставяне от ищцовото дружество на ответника Н. И. И. на интернет-услуга и телевизионна услуга със срок на действие 24 месеца,т.е. до 07.12.2022 г.;

-договор №1767486902022021-50940820 от 02.02.2021 г. за предоставяне от ищцовото дружество на ответника Н. И. И. на интернет-услуга и телевизионна услуга със срок на действие 24 месеца,т.е. до 02.02.2023 г.

С договори №1767486916102020-50197924 от 16.10.2020 г. и №1767486926102020-50264712 от 26.10.2020 г. е уговорено,че при предсрочно прекратяване на същите по вина или инициатива на абоната,вкл. при неплащане на дължими суми,последният дължи на мобилния оператор неустойка,равна на оставащите до края на срока,но не повече от трикратния им размер,месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,за които договорът се прекратява,вкл. за допълнителни услуги,по техния стандартен размер без отстъпка,като се добавя към размера на неустойката и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата /закупени или предоставени на лизинг/,съответстваща на оставащия срок на договора.Спрямо тези два договора се прилагат и Общите 5 условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ ЕАД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги,предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарти GSM,UMTS и LTE /накратко ОУ за мобилна услуга-в редакцията им при действието на договори,сключени след 15.11.2019 г./.Според клаузата на т.113 от ОУ абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми по договора в 18-дневен срок от издаване на фактурата.Съгласно т.140.1 б.“а“ операторът има право незабавно да прекрати достъпа до услуги на абонат след изтичане на срока,в който абонатът следва да извърши плащане на ползваните услуги.Клаузата на т.144.1 б.“а“ гласи,че операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор,ако в срок до 1 месец от прекратяване на достъпа до услугите абонатът не е изпълнил задълженията си.

Принципно дори и да са се осъществили в настоящата хипотеза фактите,пораждащи правото на оператора да прекрати едностранно горните договори за мобилни услуги,за да възникнат последиците от това правовземането за неустойка по двата договора,то следва да бъде надлежно упражнено.Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото договорно правоотношение.Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания,предвидени в закона.Договорите могат да се прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях,стига това да е предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между страните при сключване на договора-чл.9 от ЗЗД.При прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се правата и задълженията на страните,без обаче да се заличават тези права и задължения,които вече са били породени.Във всички случаи прекратяването на договорите има действие от деня на писменото уведомяване.На клаузите от Общите условия,регламентиращи едностранното прекратяване на индивидуален договор,на които се позовава ищецът,не е придадено автоматично действие-не е налице изрична уговорка между страните,че с настъпване на съответните предпоставки за това облигационното правоотношение се счита за автоматично прекратено.Клаузите от цитираните по-горе Общи условия регламентират предпоставките за упражняване от мобилния оператор на правото му едностранно да прекрати договора с потребител,но не предвиждат изрично форма,в която изявлението на 6 мобилния оператор за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника.Такава форма и то писмена е предвидена изрично за хипотезите на прекратяване по взаимно съгласие на страните /т.141.1 от ОУ/ и на едностранно прекратяване на договор от страна на абоната /т.142 от ОУ/.Липсата на предвиждания в договорите и Общите условия по отношение формата на уведомяване на потребителя от страна на оператора за прекратяване на договора от последния не означава,че абонатът не следва да бъде уведомяван.В случая приложимо се явява общото правило-писменият договор подлежи на прекратяване с изявление в същата форма,доколкото не е уговорено друго в договора или предвидено в Общите условия.Конклудентни действия от страна на оператора като прекратяване на достъпа до ползваните услуги,деактивация не съставляват допустим начин за преустановяване на договорна връзка.Нито в рамките на заповедното производство,нито в рамките на исковото производство е осъществено надлежно връчване на ответника И. на препис от документ,изходящ от ищцовото дружество /в частност исковата молба,която би могло да се възприеме като изявление за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги/,преди датите 16.10.2022 г. и 26.10.2022 г.-крайни срокове на първите два процесни договора,за да се приеме,че такова предсрочно прекратяване на правоотношението едностранно от оператора е осъществено.Исковата молба е подадена на 18.05.2023 г. след изтичане уговорените срокове на договорите,а заявлението по чл.410 от ГПК,подадено преди изтичане на сроковете на 01.09.2022 г.,не се връчва на длъжника.Заповедта за изпълнение е съдебен акт,а не изявление на кредитора за предсрочно прекратяване,поради което дори и при надлежното й връчване преди края на уговорения срок на действие на договора не може да се приеме,че до длъжника е достигнало писмено волеизявление на кредитора за предсрочно прекратяване на договорите.Ищцовото дружество не е доказало и твърдението си,наведено във въззивната жалба,че надлежно е връчило на ответника И. писмено уведомление за предсрочно прекратяване на договорите преди изтичане на срока им на действие.Въззивният съд възприе като основателно оплакването на въззивника за непълен доклад по делото,поради което на основание чл.266 ал.3 от ГПК допусна и прие представените от въззивника с жалбата покана за доброволно плащане и възпроизведен на хартиен носител електронен документ за връчване на поканата /на чужд език с превод на български 7 език/.Същевременно указа на въззивника „Виваком България“ ЕАД-гр.София възможността да сочи относими доказателства относно факта на надлежно уведомяване на ответника по делото Н. И. И. за предсрочно прекратяване на четирите процесни договора,като с оглед вече депозираните ведно с жалбата доказателства да представи такива,с които да удостовери начина на връчване на поканата за доброволно плащане-кой е куриерът на доставката,кога е извършена доставката,на коя дата и на кого е връчена поканата,които факти не са удостоверени с депозирания електронен документ.Въззивникът предприе доказване по реда на чл.192 от ГПК,като отправи молба да се задължи третото на спора лице „Стар Пост“ ЕООД,ЕИК 175157550,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни връх“ №73,за което се твърди да е осъществило като куриер връчването на поканата за доброволно плащане на абоната И.,да представи документи,удостоверяващи връчването на поканата и данни кога е връчено писмото,на кого е връчено и на какъв адрес.Въззивният съд удовлетвори горната молба.Съобщението за вмененото му задължение е получено от третото лице при условията на чл.50 ал.2 от ГПК,като в указания срок изисканата информация не е предоставена,а въззивникът не е отправил други доказателствени искания.Връчването на поканата за доброволно плащане №2100172179/13.09.2021 г. на абоната Н. И. И. преди изтичане срока на процесните договори не е надлежно удостоверено.Представеното извлечение от електронен документ на хартиен носител не дава яснота нито кой е авторът на документа,кой е връчителят,нито кога е връчена поканата,нито на кого е връчена.Не е представен първичният документ,удостоверяващ връчването,от който да е видно дали е получена пратката,кога,от кое лице срещу подпис.От друга страна самата покана няма съдържание на изрично волеизявление на мобилния оператор за предсрочно едностранно прекратяване на отношенията му с абоната И. по четирите процесни договора.С нея потребителят е поканен да плати просрочени задължения без изрично упоменаване на процесните четири договора като източник на задълженията,като само е предупреден,че при неплащане в 7дневен срок от получаване на поканата на посочената в нея сума операторът на мобилни услуги ще прекрати,т.е. в последващ момент,договорите за предоставените услуги.Видно от съдържанието на поканата,същата не представлява същинско изявление на оператора за предсрочно прекратяване на договорите,а е само предупреждение за предприемане на такива действия 8 при неплащане от страна на абоната.Липсват доказателства за връчване на абоната на последващо писмено изявление на оператора за прекратяване на договорите.