Определение № 2297 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2297 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110143078 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Б. М. дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД сумата от 766.94 евро (равностойност в евро на исковата сума от 1500.00 лева), представляваща неизплатена главница (заета сума) по договор за потребителски кредит № 921603/12.08.2017г., сключен между ответника В. Б. М. и „К.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 31.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението, сумата от 181.92 евро (равностойност в евро на исковата сума от 355.80 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2017г. до 30.05.2023г., както и сумата от 459.38 евро (равностойност в евро на исковата сума от 898.47 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2017г. до 30.05.2023г., които суми били изплатени в полза на „К.“ ЕАД от „А.Т. ЕООД в качеството му на поръчител на заемателя, чиито регресни вземания били прехвърлени в полза на „АПС Б.Б.“ ЕООД по силата на сключен с платилия поръчител договор за цесия от 02.03.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 29710/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между ответника и „К.“ АД бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 921603/12.08.2017г., като изяснява, че длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит, при което отразил личните си данни и данни за кореспонденция, като на посочен от него адрес на електронна поща му били изпратени стандартен европейски формуляр, договор за кредит, ведно с общи условия, приложение № 1 към него и погасителен план. Ответникът като кандидат за предоставяната финансова услуга потвърдил чрез натискане на нарочен бутон на интернет страницата на заемодателя, че се е запознал с посочените документи и че приема същите. Впоследствие договорът, общите условия, както и приложение № 1 към него и стандартният европейски формуляр били изпратени на имейл- адреса на потребителя, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора, с което по силата на нормите на ЗЕДЕУУ между „К.“ АД и В. М. бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние. В условията на евентуалност- в случай че не бъде установено надлежното сключване на договора по електронен път, се поддържа, че доколкото договорът за заем е реален, в случая правоотношението следвало да се счита учредено с предаването на сумата, предмет на съглашението, в полза на заемателя. Така, по силата на сключения договор на ответника бил 1 предоставен паричен заем в размер на 1500.00 лева, която сума, както и възнаграждението за ползването й в размер на 41.24 % годишно следвало да бъдат върнати на заемодателя на вноски в срок до 20.08.2018г. В раздел X , чл. 2 от общите условия към договора било предвидено, че в случай на неточно във времево отношение изпълнение на паричното задължение на потребителя същият дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Наред с това, на 12.08.2017г. ответникът сключил с „А.Т. ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който последното се задължило срещу възнаграждение в общ размер на 1296.12 лева, платимо на вноски в срок до 20.08.2018г., да обезпечи изпълнението на задълженията на заемополучателя по договора за кредит, сключвайки със заемодателя договор за поръчителство, какъвто бил сключен. Доколкото ответникът не заплатил в срок дължимите по договора за кредит суми, вкл. след настъпване на уговорения краен падеж по него, поръчителят бил поканен да заплати просрочените суми, което сторил на 23.02.2021г., когато уведомил и длъжника за извършеното плащане. Впоследствие, на 02.03.2021г. „А.Т. ЕООД прехвърлило регресните си вземания за заплатените от него като поръчител суми по договора за кредит, както и вземането си за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в полза на ищеца по силата на договор за цесия, за което прехвърляне ответникът бил уведомен на посочен от него адрес на електронна поща. В условията на евентуалност, в случай че връчването на уведомлението преди процеса не бъде счетено за надлежно, се поддържа, че следва да бъде съобразено връчването му като приложение към исковата молба в хода на настоящото производство. По изложените съображения ищецът претендира процесните суми, както и разноски за заповедното и за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по нея.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между „К.“ АД и ответника, чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер; 2 / реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията по договора; 4/ сключване между ответника и „А.Т. ЕООД на валиден договор за предоставяне на поръчителство, а между последния и „К.“ АД- на договор за поръчителство, със сочените в исковата молба конкретни предмет и съдържание; 5/ изпълнение от поръчителя в полза на заемодателя на паричните задължения на заемополучателя по договора за кредит, за което понастоящем не се сочат доказателства;

6/ прехвърляне на вземанията на платилия поръчител- регресните за заплатените от него суми по договора за кредит, респ. по договора за предоставяне на поръчителство, в полза на ищеца; 7/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи заплащането на процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.

На страните следва да бъде указано, че с решението по съществото на правния спор съдът ще се произнесе по действителността на процесните съглашения, на които ищецът основава претенцията си, вкл. като извърши преценка за съответствието им с изискванията на ЗПК, като в тази връзка на страните следва да бъде предоставена възможност да изразят становището си по действителността на същите, респ. да посочат доказателства.

Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет 2 на делото и необходими за изясняването му.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 29710/2023г. по описа на СРС, 54 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени с исковата молба.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 29710/2023г. по описа на СРС, 54 състав.

УКАЗВА на страните, че с решението по съществото на правния спор съдът ще се произнесе по действителността на процесните съглашения, на които ищецът основава претенцията си, вкл. като извърши преценка за съответствието им с изискванията на ЗПК, като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание могат да изразят становището си по действителността на същите, респ. да посочат доказателства за установяване на своите твърдения, възражения и доводи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026г. от 09:50 часа, за когато страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3