Определение № 311 от 16.05.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 15.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500186 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на част от ответниците в първоинстанционното производство, насочени против решение № 9/08.01.24г., поправено с решение № 10/08.01.24г., постановени по гр.д. № 345/23г. на ОС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните по предявените от В. Х. В. и Г. К. В., и двамата от гр. Белослав, срещу П. П. С., гр. Варна, Г. Ж. Г., гр. Варна, Г. П. Б. от гр. Русе, Ж. П. Г. от гр. Русе, З. П. В., от гр. Варна, О. П. Х., от гр. Варна, Л. П. Г. от гр. Варна и „ОПТИМИСТАС” ООД, гр. Варна, искове, че В. Х. В. и Г. К. В. са собственици на апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски”, № 9, ет. 5 с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на пети етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре, коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина, при граници: на същия етаж – няма, под обекта:

***, над обекта: няма, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание давностно владение, осъществено в периода от 26.07.2012г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г. /вкл./, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1.Въззивни жалби, подадени от П. П. С. и З. П. В., всеки един от тях, представляван от адв. Н. Б.а от АК-Варна. Двете въззивни жалби имат напълно идентично съдържание, в които се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, доколкото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочено е, че мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по 1 делото доказателства, което е довело до формиране на неправилни правни изводи по отношение на спорното право. Изложена е фактическата обстановка, според която с влязло в сила на 25.07.12г. решение е била допусната делбата на процесното жилище между ответниците или техни праводатели. Праводателят на ищците е бил изключен от делбата, поради което и същият не е могъл да им прехвърли валидно правото на собственост върху апартамента чрез сключения на 30.11.21г. договор за покупкопродажба. Делбата на жилището е извършено чрез постановеното на 16.06.17г. решение, поправено с решение от 12.10.17г., с което е постановено изнасянето му на публична продан. В полза на съделителя С. е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изп.д. № 1331/19г. на ЧСИ Хр. Г.ев, по което на 12.12.19г. е била вписана възбрана върху имота. На 21.08.20г. е бил извършен и опис на апартамента, при който в същия е бил заварен сина на ищците Кирил В., който е бил определен за пазач на имота. В негово присъствие на 16.09.21г. е бил проведен и оглед на апартамента. След проведената публична продан, с влязло в сила на 30.05.22г. постановление за възлагане, апартаментът е бил възложен на ответника „ОПТИМИСТАС” ООД, гр. Варна. Счита се, че по настоящото дело не са били установени елементите от фактическия състав на придобивната давност, на която ищците са се позовали като придобивен способ – упражняването на владението да е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Оспорват се изводите на съда във връзка с обсъждането и кредитирането на едната група свидетелски показания при наличието на данни за тежка съдебна обвързаност на едната свидетелка на ищците и заинтересованост на другият им свидетел. Позовават се на нарушение на нормата на чл. 172 от ГПК. Предложен е самостоятелен анализ на гласните доказателства, при което е направен изводът, че ищците още от 2001г. са били наясно, че има спор относно имота и се води дело за делба; те са били в течение за хода на цялото производство по делбата, а след това и относно изпълнителното дело, знаейки, че не са придобили надлежно имота от строителя, и че той не им се следва. Освен това се поддържа, че по делото не е установено ищците да са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, което да са манифестирали спрямо ответниците – те са ползвали имота спорадично, очаквайки момента и със съзнанието, че трябва да го освободят. След приключването на публичната продан ищецът доброволно е заявил на купувача, че ще му предаде имота. Фактическата власт от ищцитге е била упражнявана в качеството им на държатели, които по време на изпълнителното производство са осигурявали чрез назначения пазач оглед на имота и извършването на опис. Поддържа се правното становище, въз основа на цитирана съдебна практика на ВКС, че докато трае производството за съдебна делба и същото не приключи със съдебен акт във втората му фаза, трето лице не може да придобие по давност делбения имот. Поради това се излага, че евентуално придобивна давност би могла в случая да започне да тече от 20.12.17г. и поради това до датата на подаване на исковата молба не е 2 изтекъл необходимия 10-годишен период. Счита се още, че евентуална придобивна давност е била прекъсвана многократно на осн. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС с предприемането на действия за принудителното изпълнение, касаещи процесния имот – на 12.11.19г. със снабдяването с изпълнителен лист и образуване на изпълнителното дело за изпълнение на конкретен изпълнителен способ – изнасянето на имота на публична продан; на 12.12.19г. с вписването на възбрана върху имота; на 21.08.20г., когато имотът е бил описан; с изготвянето на оценителна експертиза; насрочването на публичната продан и нейното провеждане, завършило с извършената продажба и с вписано постановление за възлагане (в тази връзка въззивниците се позовават на т. 10 от ТР № 2/26.05.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС). В хода на това изпълнително производство ищците са били уведомени и не са предявили своите собственически претенции. В тази връзка се изтъква, че твърдението на ищците, че са осъществявали фактическа власт с намерение за своене чрез сина си Кирил В., се изключва от факта на назначаването му за пазач на имота от ЧСИ и същият се подписал без възражения или твърдения, че владее имота за собственика. Напротив, от този факт въззивниците правят извода, че К. В. е поел задължението да пази вещта с оглед запазване на правата на съделителите. Поради това с подписването на 21.08.20г. на протокола за опис на имота и назначаването на сина на ищците за негов пазач, държателят К. В. е удостоверил факта, че упражнява фактическата власт за другиго. Допускането от страна на ищците на техния син да пази имота за съделителите по см. на чл. 486 от ГПК, опровергава намерението им да своят имота за себе си. Допълва се, че ЧСИ е дал възможност на назначения за пазач на имота Кирил В. да направи възражения съгласно чл. 484, ал. 1, т. 5 от ГПК, но такива възражения не са били извършени, нито са били заявени права върху вещта. Сочи се, че тъй като не е имало възникнал извънсъдебен спор за собствеността на апартамента чрез явно демонстриране на собственически права от ищците (лично или чрез техния държател), то и за ответниците не е бил налице правен интерес да предявяват правата си по исков ред, тъй като за претенциите на ищците те са били известени едва с депозиране на настоящата искова молба. Скритото от действителните собственици намерение за своене на имота не е годно да направи ищците собственици, тъй като за да се приеме, че действителният собственик бездейства, той трябва да знае, че някой оспорва правото му на собственост или да е изоставил вещта, без да се интересува от нея. В случая ищците са се възползвали от възможността да използват спорадично имота, поради което са плащали и битовите сметки, а ответниците са ги оставили да го държат за тях, защото ищците по никакъв начин не са обективирали спрямо ответниците, че упражняват собственически права. Счита се, че ВОС неправилно се е позовал на разрешението, дадено от ВКС в решение № 72/09.07.19г. по гр.д. № 3589/18г., ІІ г.о., тъй като фактическата обстановка в настоящия случай е съвсем различна – на придобивната давност се позовава трето лице, а не съделител, както и че третото лице в случая не е изразило 3 явно и недвусмислено намерението си за своене на имота спрямо действителните собственици (докато в цитираното решение е било прието, че собственикът многократно е изразявал желанието си да посети имота, но владелецът го е отблъсквал и не го е допускал). Освен това в случая на ВКС делото за делба след приключването на първата му фаза е било внесено в архив, а в настоящия случай ответниците активно са поддържали висящността на делото за делба, която са приключили и са образували изпълнително дело, за да прекратят съсобствеността помежду си.

Жалбоподателите се позовават на друго решение на ВКС, което считат за относимо към настоящия казус – решение № 80/07.07.14г. по гр.д. № 6441/13г. Освен това акцентират и на правната фигура на пазача, очертана чрез съдебната практика на ВКС в решение № 1310/22.01.09г. по гр.д. № 5744/07., ІІ г.о. и направеният извод, че пазачът не държи вещта като своя, поради което установената след предаването негова фактическа власт е под формата на държане. Заключава се, че след като пазачът не може да придобива права за себе си на основание давностно владение, то на още поголямо основание той не може да упражнява и фактическа власт за друго лице, доколкото това противоречи на неговата функция – да полага грижата на добрия стопанин на вещта и да я предаде при поискване от съдебния изпълнител. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск за собственост, ведно с присъждането на разноските за двете инстанции.

В евентуалност е формулирано възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В предвидения срок е депозиран общ отговор на двете въззивни жалби, изходящ от насрещните страни В. Х. В. и Г. К. В., представлявани от общия си процесуален представител адв. Б. Ж.. Считат същите за неоснователни и поради това претендират обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждането на разноските за въззивната инстанция. Изразява се становището, че само иск за собственост, предявен от собственика срещу владелеца, е от естество, при неговото уважаване, да прекъсне давността (Решение № 45/01.04.21г. по гр.д. № 2151/20г., І г.о. на ВКС). Поради това и е налице прекъсване на давността при делбата, но само в първата й фаза, тъй като с решението се установява принадлежността на правото на собственост към момента на постановяване на решението. След влизането му в сила обаче, тече нова давност, вкл. и за третите лица, които не са участвали в делбата или са били изключени от нея – по арг. от чл. 117 от ЗЗД. Поддържа се, че предметът на принудителното изпълнение на решението по извършването на делбата чрез изнасянето на имота на публична продан, е почти идентичен на принудителното събиране на парично вземане (разликата при делбата е, че всеки от съделителите е едновременно взискател и длъжник). И поради това третото лице, заварено в продадения на публичната продан делбен имот, може да се защитава срещу купувача чрез иск за собственост, основан на придобивна давност – нещо, което е изключено по отношение на длъжника по изпълнително дело, имащо за предмет осъществяването на принудителното изпълнение на осъдително решение по иск за собственост. Поради това и 4 нито едно от извършените по принудителното изпълнение на решението от втората фаза на делбата подготвителни или изпълнителни действия не прекъсват придобивната давност, защото не прекъсват самото владение.

Извършен е анализ на гласните доказателства по делото, от които се извлича извода за наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност, текла за периода от 26.07.12г. до 10.02.23г. Допълва се, че в случая следва да вземе предвид и обстоятелството, че голяма част от съделителите не са оспорили иска, не са подали отговор на иска, а в този процес всеки следва да защитава собствените си права.