Определение № 432 от 06.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110107952 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Следва да се приложи по делото производството по ч. гр. дело № 9509/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.

Произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде отложено по реда на чл. 140, ал. 2 ГПК за насроченото открито съдебно заседание.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 11.02.2026 г. от 13.40 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 9509/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът „Й. Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т. Б.“) е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. А. И., за заплащане на сума в общ размер 299,92 лева (153.35 евро) , ведно със 1 законната лихва от 21.02.2020 г. до окончателното плащането, формирана като сбор от сумите, както следва: 47,94 лв. (24.51 евро) - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за мобилни услуги № ********** от 10.07.2018 г., с който се предоставя мобилен номер ************, начислени за периода 10.07.2018 г. - 14.08.2018 г.; 208,51 лв. (106.61 евро) - неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********** от 10.07.2018 г., с който се предоставя мобилен номер ************, по вина на потребителя; 43,47 лв. (22.23 евро) непогасени лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.07.2018 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство А. U5 В., за периода 10.07.2018 г. – 10.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 9509/2020 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълние.

Ищецът „Й. Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т. Б.“) твърди, че е сключил с ответника А. А. И. следните договори за предоставяне на услуги:

Договор за мобилни услуги № ********** и Договор за лизинг от 10.07.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ************ с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС и мобилно устройство А. U5 В.. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 78.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.

3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 35.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 1.89 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от А. А. И. мобилен номер и устройство на лизинг се прилагали следните условия: за номер ************ - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********** от 10.07.2018 г., за мобилно устройство А. US В. - условията, договорени в Договор за Лизинг от 10.07.2018 г. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2018 г. – м. октомври 2018 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, сключени между него и клиента. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Т./Й. Б.“ ЕАД и А. А. И., при условията на който е ползван процесният номер ************, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № ************/15.10.2018г., включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 208.51 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство А. U5 В. в общ размер на 39.69 лв. с вкл. ДДС. Размерът и основанието за 2 възникване на задължението за неустойка при предсрочно (преди 10.07.2020 г.) прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя били уредени от страните в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********** от 10.07.2018 г. Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Моли съда да установи вземанията, така както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът А. А. И. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че по силата на валидно сключени договори с ответника са възникнали изискуеми задължения за заплащане на месечна такса и цена на предоставени далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги, както и цена на предоставеното устройство.

П о иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че валидно са възникнали твърдените облигационни правоотношения, че е изпълнил задълженията си по сключените договори, респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна по същите/, че е била уговорена по размер неустойка в случай на прекратяване на договора поради неизпълнение на посочените задължения от ответника, че договорът е бил прекратен от ищеца, което волеизявление е достигнало до ответника, размерът на неустойката.

При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3