Решение № 260594 от 17.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13251/2020
- Вид
- Решение № 260594
- Подписан
- 17.02.2022
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.114 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ гр.София, 17.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
26-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13251 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяно увреждане. Искът е предявен за останалата част от вземането, присъдено с влязло в сила решение по гр.д.№ 15810/2016г. на СГС.
Ищцата Д.Д.Г. твърди, че на 29.11.2015г. е претърпяла ПТП в резултат на което е получила телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а.Опел Фронтера, Ж.И.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпяла неимуществени вреди, които подробно описва в исковата молба. Предявила е частичен иск срещу ответника за сумата 400 000лв., като част от 800 000лв. По този частичен иск е било образувано гр.д.№ 15810/2016г. на СГС, І ГО, 4 с-в, с решението по което частичният иск е бил изцяло уважен. С настоящия иск ищцата предявява претенцията за горницата над 400 000лв. до пълния размер от 800 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Ответникът З. „Л.и.“ АД оспорва исковете по допустимост, по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вредите. Счита претенцията за прекомерна по размер. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането на ищцата за главница и за лихва.
Третото лице помагач Ж.И.Г. , не се явява, не заявява становище по иска.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Определение от 02.11.2016 г. по
НОХД 18941/2016 г. по описа на Софийски районен съд е одобрено Споразумение, с което Ж.И.Г., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 29.11.2015г., около 03:30 часа в гр. София, кв. „Кремиковци“, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. № *******, без да притежава свидетелство за управление,*** към Горско стопанство – Кремиковци, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, в резултат на което е реализирал пътнотранспортно произшествие с крайпътно дърво и по непредпазливост причинил телесни повреди на пътничката Д.Д.Г., ЕГН **********, изразяваща се в: тежка черепно-мозъчна травма налагаща реанимационно лечение, която е причинил на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота и представляващо средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 от НК, и счупване на бедрена кост на десен крак, причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на десния долен крайник и представляващо средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 от НК – престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
С влязло в сила на 10.12.2021г. съдебно решение по гр.д.№ 15810/2016г. на СГС, водено между същите страни и на същото основание, ответникът З. „Л.и.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, сумата 400 000 лв., предявен като частичен от сумата 800 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания: „Съчетана травма - глава, гърди, среден лицев етаж, бедро. Тежка черепномозъчна травма. Мозъчна контузия.
Фрактура на средна черепна ямка. Ликворея от дясно ухо. Пневмоцефалия. Тежък травматичен субарахноидален кръвоизлив. Контузионно-хеморагично огнище теменно-тилно вляво. Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален частичен пневмоторакс. Травматична увреда на десния лицев нерв (нервус фациалис). Фрактура на дясна бедрена кост. Счупване с разместване на дясна зигоматична кост и неразместено счупване на горната челюст от първи тип вляво“ с настъпили усложнения във връзка с черепно-мозъчната травма: Посттравматичен органичен мозъчен синдром;
Органична промяна на личността; Посттравматична симптоматична епилепсия с генерализирани тонично-клонични пристъпи; Остатъчна десностранна латентна хемипареза;
Лабиринтна дисфункция и неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на слуха със слухова загуба;
Тежка пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от окото; Координационни нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни за епилептогенно огнище в лява слепоочно-теменна и челна област; настъпили усложнения във връзка с двигателните увреждания - артрозни промени в резултат на продължителното обездвижване и свръхнормното тегло; настъпили усложнения - парализата на лицевата мускулатура вдясно на лицето, която е с трайни и необратими последици, които увреждания са настъпили вследствие на ПТП, станало на 29.11.2015г. около 03.30 часа в гр.София, на ул.Руднична, на около 1150 м. след № 5 в посока Горско стопанство Кремиковци по вина на водача на лек автомобил Опел Фронтера с рег.№
******* - Ж.И.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била застрахована съгласно полица № BG/22/115001270124, със срок на валидност от 08.05.2015 г. до 07.05.2016 г. ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 29.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил вида и характера на описаните увреждания; продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания – ищцата е била в пълна кома осем дни, след излизане от коматозното състояние е претърпяла две оперативни интервенции, възстановяването от травмите на крака и от лицево – челюстните травми е продължило за срок от 6 месеца. Съдът е отчел също, че здравето на ищцата не е възстановено, както и има изключително неблагоприятни прогнози за неговото ретроградно развитие – ищцата изпитва постоянно главоболие, световъртеж, замайване, дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от дясно око, шум в ушите; има намален слух; получава епилептични припадъци с прехапване на езика, пяна на устата, тонично – клонични гърчове, медикаментозно овладени; има тремор на ръцете, координационни нарушения и затруднена самостоятелна походка, свръхнормено напълняване, парализа на лицевата мускулатура вдясно на лицето, която е с трайни и необратими последици. Съобразил е, че е налице органична промяна на личността и на емоционалното състояние на пострадалата, които не подлежат на обратно развитие – същата страда от тежък посттравматичен прихоорганичен синдром, диенцефален синдром, синдром на екстрапирамидална увреда, епилептичен синдром; налице са снижаване на енергетичния потенциал, трудности в организационното справяне, загуба на продуктивност, намален флустрационен толеранс, формалност на заниманията и интересите; ищцата е безкритична, леко неадекватна, емоционално неустойчива, склонна към афективни изблици, хипобулична и хипореактивна мисловно. Съдът е съобразил, че в период около една година пострадалата е била на легло и е имала непрекъсната нужда от чужда помощ, която продължава да е необходима с оглед установеното й общо здравословно състояние и невъзможността й за самостоятелно придвижване и грижа за ежедневното й обслужване. Отчел е, че ищцата не може да се грижи за малкото си дете. Съдът е отчел и младата възраст на ищцата, обществено – икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, размера на застрахователните лимити и съдебната практика. С оглед на тези съображения е приел, че следващото се на ищцата справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение възлиза в размер на 400 000 лв. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата за възникването на вредите.
Решението по гр.д.№ 15810/2016г. на СГС е изцяло потвърдено от въззивната инстанция и не е допуснато до касационно обжалване.
Пред настоящият състав се разглежда иска за разликата над присъденото по частичния иск до размера на цялото претендирано вземане от 800 000лв.
Видно от представеното удостоверение за раждане на л.195, ищцата е родител на малолетното дете В.М.А., роден на ***г.
С ЕР на ТЕЛК от 25.07.2016г. на ищцата е призната общо трайно намалена работоспособност 95% с чужда помощ. Посочено е, че всякакъв вид труд е противопоказен за ищцата.
Разпитаният по делото св.М.Г., майка на ищцата, споделя, че дъщеря й живее при тях, родителите си. Свидетелката основно се грижи за нея, тя е и неин личен асистент. След ПТП дъщеря й била 8 дни в кома, като дошла в съзнание не познавала близките си, но след като отокът в мозъка й спаднал след операцията, ищцата започнала да ги разпознава. Ищцата била 1 година на легло, след това я придвижвали в инвалидна количка, по-късно с патерици, но и сега не може да се грижи сама за себе си. Свидетелката посочва, че в момента ищцата е като малко дете – не се сеща да се нахрани, да си вземе лекарствата, сяда на едно място, гледа в една точка, не разбира какво й говори майка й, след това започва да се смее. Денят й преминава по следния начин – след като стане от сън, свидетелката напомня на ищцата да си измие очите и зъбите – понякога ищцата сама ги мие, понякога майка й помага, сама се облича и след това седи пред телевизора, не се движи, не излиза. На разходка излиза само с придружител, защото й се вие свят и пада.
Самостоятелно не може да излиза. Няма контакти с предишните си приятелки.
Понякога говори нормални неща, но друг път казва нещо несвързано, сама се смее.
Обикновено мълчи и не говори. Изпълнява команди, не действа самостоятелно. Взема силни лекарства за припадъците. Получава социална пенсия в размер на 340лв. Свидетелката споделя, че преди ПТП ищцата е работила в магазин /по делото има данни, че е работила като хигиенистка в магазин/. След раждането на детето ищцата се разделила с неговия биологичен баща и през 2014г. се върнала при родителите си.
Грижила се е сама за детето си, като майка й помагала в рамките на обичайното, като баба. След катастрофата ищцата не се грижела за детето си, познавала го, но се дразнела от него. Нейните родители поели изцяло грижите за детето.
Съдът изцяло възприема показанията на свидетелката. Въпреки, че е в близка роднинска връзка с ищцата и заинтересована от изхода на делото, показанията й се подкрепят от събраните писмени доказателства и не оставят съмнение досежно тяхната достоверност.
Със сила на пресъдено нещо е установено, че увреждащия лек автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП .
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ срещу същия ответник в размер на 400 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, по гр.д.№ 15810/16г. на СГС. Искът по това дело е бил предявен като частичен от цялата дължима сума от 800 000лв. и е бил изцяло уважен.
Предмет на настоящото дело е установяване размера на цялата претенция за неимуществени вреди – дали останалата част от вземането на ищцата над размера на присъдените 400 000лв. до претендираните 800
000лв. за обезщетение за вреди от застрахователя на увреждащия автомобил съществува, и ако съществува, в какъв размер.
Съгласно ТР по тълкувателно дело №3/2016 г., ОСГТК, ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Тъй като общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичния иск, не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на настоящето производство. При частично предявен иск,
Разпечатката съдържа 37 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cec2748e-35c6-473b-a2b8-289371c28649