Решение № 191 от 30.05.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. гр. Димитровград, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610101728 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д. Г. Н. срещу Община Димитровград за осъждане на ответната страна да заплати в полза на ищцата сумата от 1042,00 лева, представляваща обезщетение за направени разноски, заплатени на 17.11.2023 г., във връзка с лечение на безстопанствено куче.

В исковата молба ищцата твърди, че на 13.07.2023 г., около 21:00 часа, в с. Злато поле, общ. Димитровград, намерила безстопанствено куче в безпомощно състояние – същото не можело да се държи изправено на краката си, да се придвижва или храни, имало непрекъснати гърчове, било слабо.

Поддържа, че предвид късния час, на територията на гр. Димитровград липсвало работещо ветеринарномедицинско заведение, затова завела кучето във ветеринарна клиника „Тракия“, гр. Хасково, тъй като при липса на спешна медицинска помощ, по твърдения на ищцата, кучето щяло да умре. В продължение посочва, че след преглед в посочената клиника, на кучето били направени изследвания и тестове и било започнато лечение, като въпреки тежкото му здравословно състояние се наложило ищцата да продължи лечението на кучето в своя дом, тъй като капацитетът на клиниката за настаняване там бил запълнен и нямало как да остане на стационар за наблюдение.

Поддържа, че на 14.07.2023 г. подала сигнал за кучето в Община Димитровград и в ОДБХ – Хасково, като предоставила данни за състоянието, в което е открито, извършените манипулации, местонахождението му и връзка за контакт, като изрично поискала съдействие. Посочва, че не получила каквато и да било такова, поради което повторно подала 1 уведомление до посочените органи. Твърди, че на 24.07.2023 г. получила писмо от ответната страна, в което било посочено, че ищцата следвало да уведоми приюта за безстопанствени кучета или РУ на МВР – гр.

Димитровград, а не ответника, както и че не било възможно разходите за лечение да бъдат възстановени на ищцата, тъй като решението за извършването им било взето от нея, при липса на такава компетентност, а и следвало да предаде кучето на „контролните органи“.

Отделно от това ищцата посочва, че след депозиране на жалба в БАБХ – София, получила отговор, че на 18.07.2023 г. ОДБХ – Хасково е изпратила до ответната страна предписания за предприемане на действия по компетентност, а на 25.07.2023 г. е назначена комисия за извършване на проверка по сигнала.

Поддържа, че продължила да се грижи за животното – водела го ежедневно за извършване на манипулации и го настанила в дома си, отделяла от личното си време и енергия, направила транспортни разходи. Посочва, че нито ответната страна, нито приюта за безстопанствени животни се е свързал с нея, за да вземе кучето и да продължи лечението му. Твърди, че на 14.08.2023 г. лечението на животното приключило, като била издадена и епикриза от лекуващия лекар с поставена диагноза – състояние след преболедувана инфекция от Гана и настъпили вторични увреждания в т.ч. рахит. За лечението била издадена и проформа фактура от 11.09.2023 г., във връзка с която ищцата с молба от 19.09.2023 г. поискала от ответната страна да заплати сумата за лечението директно на клиниката, при което получила изричен отказ. Поради тази причина на 17.11.2023 г. ищцата внесла по сметка на ветеринарномедицинската клиника сумата от 1042,00 лева, представляваща дължимите за лечението на кучето парични средства.

Предвид изложените твърдения поддържа, че ответникът следва да бъде осъден да й заплати горепосочената сума, тъй като било налице водене на чужда работа без пълномощие. Позовава се на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ, съгласно която всеки следва да информира посочените в нормата органи, когато намери болно или наранено животно. В продължение поддържа, че доколкото кучето е безстопанствено и на основание чл. 16, ал. 2 и ал. 3 ЗЗЖ ответната страна след уведомяването й е следвало да осигури ветеринарномедицинска помощ и да настани кучето в подходящо заведение, респективно да предприеме мерки за последващото му лечение. В случая се поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си и това е сторено от ищцата чрез организиране на лечението му и заплащането на ползваните услуги.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответната страна да й заплати сумата от 1042,00 лева, представляваща обезщетение за направени разноски във връзка с лечение на кучето. Представя доказателства, прави искания, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, чрез процесуалния й представител – гл. юрк. Т. И.. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че възникване на 2 задължението на общината съобразно твърденията на ищцата, следва да е налице същинско водене на чужда работа без пълномощие. Не оспорва, че ответникът е сред органите, които дължат съдействие съгласно чл. 16, ал. 2 ЗЗЖ, както и че ищцата не е била натоварена по никакъв начин да изпълнява задълженията на ответника по ЗЗЖ.

В продължение посочва, че процесното куче е собственост на ищцата, като в тази връзка излага аргументи, че тя го прибрала в дома си, където продължила лечението му. Посочва още, че кучето е било безстопанствено към момента на залавянето му от ищцата, но не и след този момент, доколкото последната ясно изразила воля и дала съгласие да бъде вписана като негов собственик вечерта на 13.07.2023 г. В продължение на изложеното поддържа, че видно от профил в социалната мрежа на ищцата, последната е обявила, че предлага кучето за осиновяване, като тези нейни действия са такива на разпореждане. В тази връзка твърди, че разноските за лечение са направени в изпълнение на лични задължения на ищцовата страна по чл. 15 ЗЗЖ. Отделно от това оспорва твърденията в исковата молба, че състоянието на кучето е било животозастрашаващо.

Не оспорва обстоятелството, че на 14.07.2023 г. и последващия тази дата период, кучето е пребивавало в дома на ищцата и тя е полагала грижи и надзор над него, като посочва, че в този момент то вече не е било безстопанствено – ищцата го е прибрала в дома си по своя преценка, а не по реда на чл. 47, ал. 2 ЗЗЖ.

Излага подробни аргументи, че липсва правен интерес у доминуса от твърдяната и предприета от ищеца чужда работа, доколкото за неизпълнението на задълженията на ответника, вменени му от ЗЗЖ липсва санкция, като възможността ответната страна да носи отговорност по АПК и ЗОДОВ е открита в случаите, когато трети лица претърпят вреди от това неизпълнение.

На самостоятелно основание посочва, че ищцата реално не е изпълнила вмененото и по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ задължение за уведомяване, доколкото на 13.07.2023 г. самоволно и преди да предприеме уведомяване е завела животното в клиниката в гр. Хасково. Посочва, че е приета Наредба № 26 за организация на работа и условия на отглеждане на кучета в общински приют за безстопанствени животни в община Димитровград, която е публикувана на интернет страницата на общината, където е публикувана и информация, свързана с механизма за подаване на сигнал за безстопанствени животни, нуждаещи се от спешна ветеринарна грижа в работно и извънработно време.

В продължение посочва, че на 13.07.2023 г. общината не е уведомявана чрез обаждане на горещ телефон и в този смисъл не е имала възможност да извърши каквито и да е действия. Излага аргументи, че липсва бездействие на доминуса, а управителят не е действал в негов интерес.

Отделно от това посочва, че предприетата от гестора работа следва да е водена добре, като в случая предприетите от ищцата действия не покриват тези изисквания и работата не е водена уместно. В тази връзка твърди, че ответната страна няма сключен договор за процесната клиника.

3

Поддържа още, че самата ищца твърди в писмата си до общината, че е изпълнила свой морален дълг, което се подкрепяло от представените извадки от профил в социалната мрежа на ищцовата страна. В този смисъл посочва, че чуждата работа е водена като своя, с намерението да се изпълни едно свое задължение, респективно е налице мнима гестия.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли иска. Представя доказателства. Изрично заявява, че независимо то изхода на спора, към датата на отговора на исковата молба, ответната страна не претендира разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа иска, не оспорва фактите, че ищцата системно полага грижи и за други безстопанствени животни, че е прибрала кучето в собственото си жилище и че същото е лекувано в клиниката, посочена в исковата молба. Моли предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира разноски.

Пред съда, ответникът, чрез процесуалния си представител не оспорва факта, че БАБХ е дала предписания на ответната страна предписания за предприемане на действия по лечение на кучето. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с претенция с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 1042,00 лева, представляваща обезщетение за направени разноски във връзка с водене на чужда работа без пълномощие.

За да бъде уважен така предявеният иск е необходимо ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) че е управлявала работа на ответника в негов интерес и без натоварване от негова страна; 2) реалното извършване при полагане на грижата на добрия стопанин (уместно предприета и добре управлявана работа) на описаните в исковата молба конкретни нейни действия; 3) последиците от работата, настъпили в правната сфера на заинтересованото лице; 4) извършване на твърдените разходи, направени с цел обезпечаване на предприетото управление на чуждата работа, включително тяхната стойност;

В настоящия случай страните не спорят относно обстоятелството, че ответната страна – Община Димитровград, е сред органите по чл. 16 ЗЗЖ, които дължат съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на намерено болно или наранено животно при постъпила информация от намерилото го лице, както и относно обстоятелството, че липсва натоварване от страна на ответника ищцата да изпълни задълженията му съгласно горецитираната норма. Не спорно и че у ищцата е налице знание, че предприетата работа е чужда.

Ответникът е релевирал възражение, че след залавянето на кучето от страна на ищцата, то вече не е безстопанствено, тъй като същата го е настанила в дома си и е полагала грижи за него. Съдът намира възражението 4 на ответника за частично основателно, но поради обстоятелството, че макар и да е заявила пред община

Димитровград, че осигурявайки ветеринарномедицинска помощ на процесното куче е изпълнила задълженията, вменени на ответната страна по ЗЗЖ, от представените по делото доказателства, а именно писмо на ищцата до кмета на Община Димитровград /л. 15 от делото/, се установява, че към датата 14.08.2023 г. кучето е било осиновено т.е. ищцата се е разпоредила с него, макар и не по установения в нормативната уредба ред.

На следващо място и както вече беше посочено, за да бъде налице фактическият състав на воденето на чужда работа без пълномощие е необходимо наличие на интерес от воденето на работата. Намесата в чуждата работа следва да бъде съзнателна, като действието по управлението на работата трябва да се осъществява с намерение да се обслужи чуждия интерес. Намерението на гестора е свързано с подбудите му, като за този субективен волеви елемент от значение е външно обективираното му поведение.

В настоящия случай наличието на интерес в действителност, както е посочил и ищеца, произтича от закона – от вменените на ответника задължения за оказване на спешна ветеринарно-медицинска помощ. Според този състав на съда обаче липсва намерение за обслужване на чуждия интерес, който извод е обоснован от наличната по делото доказателствена съвкупност.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cec2106e-b5c0-493d-b3b8-bad9c0ea11ab