Решение № 182 от 19.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Бургас, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500282 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, предл.второ ГПК, вр.чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е образувано по жалбата на М. Д. И. от ***, длъжник по изп.д. № 20218030400573 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, peг.№ 803 на КЧСИ, против отказа на ЧСИ Т.Маджарова да прекрати изп.дело, обективиран в Постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело, изх.№ 506/12.01.2026 г., връчено лично на длъжника на 16.01.2026 г.

Твърди се, че обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати делото е неправилен, тъй като поради липсата на искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия за период по-дълъг от две години, е настъпила перемпция (чл.433, ал.1, т.8 от ГПК). Оспорват се като неправилни твърденията на ЧСИ, че перемпция не била настъпила, тъй като на 16.02.2023 г. по делото бил насрочен опис. Твърди се, че това не е действие, прекъсващо перемптивния срок (различен от давностния). Сочи се, че последните молби на взискателя за извършване на изпълнителни действия са от 25.08.2022 г. и от 11.11.2024 г., като независимо от насрочването на опис, делото се е перемирало на 26.08.2024 г., което не е било констатирано от съдебния изпълнител и съответно е довело до постановяването на един незаконосъобразен акт. Посочва се още, че дори и през въпросния период да са били депозирани някакви молби от страна на взискателя, те не са били годни да прекъснат течението на перемптивния срок, тъй като не са съдържали в себе си искания за извършването на изпълнителни действия.

Претендира се съдът да отмени обжалваното постановление и да постанови прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Не са ангажирани 1 нови доказателства.

Взискателят „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД), е представил писмени възражения, с които оспорва подадената жалба като неоснователна. Изложени са твърдения по фактите относно издаването на изпълнителния лист в полза на взискателя против длъжника и относно образуването на изпълнително дело по този изп.лист. Изложени са твърдения, че след образуването на изп.дело N° 573/2021 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова, по него са изискани и са предприети множество валидни изпълнителни действия, всяко от които е годно да прекъсне срока, уреден в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и не са налице основанията за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като по делото не е налице период по-дълъг от 2 години, в рамките на който да не са извършвани изпълнителни действия.

Изложени са в хронологичен ред извършените по делото от взискателя действия (заявените искания), като е посочено, че още с молбата от 17.02.2021 г. за образуване на изп.дело, взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, а именно след като извърши пълно проучване на имотното състояние на длъжника, да приложи способи за принудително изпълнение изразяващи се в налагане на запори на банкови сметки, трудово възнаграждение и вписване на възбрани като конкретни искания за предприемане на тази действия са включени в молбата за образуване на изплнителното дело, като също така е включено и искането за насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. Позовава се на мотивите на ТР от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, както и на съдебна практика, стъпваща и доразвиваща възприетото от ТР разрешение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано отвзискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Твърди се, че от образуване на делото до настоящия момент взискателят периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането си, с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение, което да се квалифицира като незаинтересованост за събирането на вземането, поради което отказът за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, основателен, правилен и напълно обоснован.

Представени са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ Т.Маджарова, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата. Изброени са поисканите от взискателя и предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по изп.дело и е изразено становище, че не е налице основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изп.дело.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата е подадена е от легитимирано лице (длъжник в изпълнителното производство), против отказа на ЧСИ да прекрати образуваното пред него изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция, т.е.насочена е против действие на съдебния изпълнител, за което законодателят е предвидил, съгласно чл.435, ал.2, т.6, предл.второ ГПК, възможност да бъде обжалвано от длъжника, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

2

С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството по изпълнително дело № 20218030400573 по описа на ЧСИ Т.Маджарова е образувано по писмената молба на „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959, въз основа на приложен Изпълнителен лист от 16.08.2012 г., издаден по ЧГД № 6531/2012 г. на P C Бургас за присъдени в полза на взискателя парични суми против длъжника М. Д. И.. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителни способи, както и е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното дело.

С молба с вх.№ 18629/25.08.2022 г. (л.18 от изп.дело) взискателят е поискал да бъде извършена справка в Електронния регистър на БНБ на името на длъжника и да бъдат наложени запори върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции.

Поискано е и да бъде насрочен опис на движими вещи.

Насрочен е опис на движими вещи за 26.04.2023 г., неизвършен поради нередовно уведомяване.

С молба с вх.№ 38219/11.11.2024 г. (л.25 от изп.дело) взискателят по делото е поискал да бъдат извършени справка в Електронния регистър на БНБ на името на длъжника и да бъдат наложени запори върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции. Поискано е и да бъде насрочен опис на движими вещи.

На 20.01.2025 г. по изп.дело е извършена електронна справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ.

На 06.01.2026 г. по делото е постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Според приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. ВКС приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В случая следва да се отбележи, че не се разглежда наличието или липсата на основания за погасяване по давност на вземанията на взискателя против длъжниците, а налице ли е период от 2 години по изпълнителното дело, в който поради бездействие на кредитора е настъпила „перемпция“ – 3 прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона - чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

На първо място настоящият състав приема, че с оглед изрично заявеното възлагане по чл.18 ЗЧСИ на правомощия за определяне от ЧСИ на начина на изпълнението, направено в молбата за образуване на изп.дело, и заплатените за това такси, извършените от ЧСИ Т.Маджарова действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, по правене на справки, набавяне на документи, книжа и други, и на изпълнителни действия, са извършени по възлагане от взискателя.

На второ място съдът приема, че с оглед констатираните по изпълнителното дело направени от взискателя искания за извършване на изпълнителни действия, няма изтекъл двугодишен срок, в който взискателят да не е правил искания за извършване на изпълнителни действия. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че по направено от взискателя искане за извършване на определено изпълнително действие, такова не е осъществено, не трябва да се тълкува в тежест на взискателя, тъй като той не би следвало да понася последиците от евентуално бездействие на съдебния изпълнител или шиканиране от страна на длъжника, или други субективни или обективни обстоятелства, препятствали изпълнението.

На последно място, дори да е налице изтекъл двугодишен срок, в който по изпълнителното дело взискателят да е бездействал и да е настъпила перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Настоящият състав напълно споделя разрешението, дадено с това съдебно решение.

При посочените по-горе съображения, съдът намира, че в настоящия случай отказът на ЧСИ Т.Маджарова да прекрати изп.дело 20218030400573, е правилен.

По изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба следва да бъдат оставена без уважение като неоснователна.

Поради така постановения резултат, на основание чл.78, ал.3 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на взискателя „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД съдебни разноски за настоящото производство в размер на 184,07 евро за юрисконсултско възнаграждение. Предвид присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че претенцията на взискателя за присъждане на разноски по чл.13, т.2 НЗПП следва да бъде оставена без 4 уважение. На първо място се касае за принципно различно правна помощ, а на второ място липсва текст, който да предвижда кумулирането на това възнаграждение с възнаграждението по чл.25, ал.1 от НЗПП.