Решение № 439 от 23.10.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 624/2026
- Вид
- Решение № 439
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 321, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Семеен кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 439 гр. Пещера, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20265240100624 по описа за 2026 година
Производството е образувано по иск за развод от Р. М. Р. срещу К. С. Р..
В съдебно заседание, проведено на 24.09.2026г., страните се явяват лично и изрично заявяват желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като излагат споразумение по чл.51 от СК.
Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с протоколно определение от 24.09.2026г. производството по делото е преобразувано в охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак – Дубликат, издадено на 26.05.2026г. от Община Стамболийски въз основа на акт за граждански брак № 26/07.06.2006г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на 07.06.2006г., като след брака съпругата е приела фамилното име Р..
Пред съда се изложи споразумеине, с което молителите уреждат въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име, като предвид липсата на непълнолетни деца - споразумението им по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото от закона съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
1
Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата, депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Изложено е и споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузитемолители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявена – веднъж писмено /чрез молбата по чл. 50 от СК/ и втори път устно пред съда в съдебно заседание. В настоящия случай са налице горепосочените условия, доколкото изложените пред съда условия на споразумението се съдържат в подписаната – искова молба и бяха лично и изрично потвърдени от всяка от страните пред съда. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е заявено и потвърдено пред съда чрез представеното в открито съдебно заседание споразумение. Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за прекратяването на брака им са ирелевантни - не са предмет на издирване от съда.
Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са уредили със споразумението последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на взаимно съгласие. Изложеното от тях в съдебно заседание урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените съображения - следва да бъде утвърдено изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че молбата на Р. М. Р. и К. С. Р. се явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал.
2 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 20,45 евро, която следва да се поеме поравно от молителите - съобразно изложеното от тях спораузмение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 07.06.2006г. в гр.
Стамболийски, граждански брак между Р. М. Р. с ЕГН ********** и К. С. Р. с ЕГН **********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
1.
Страните се споразумяват, че прекратяват по взаимно съгласие, без произнасяне по въпроса за вината, сключения между тях на 07.06.2006г. в гр. Стамболийски граждански брак;
2.
Страните се споразумяват, че семейното жилище в с. Ново село, на ул. „***“ № 6, се предоставя за ползване на Р. М. Р. с ЕГН **********;
3.
Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка един на друг.
4.
Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака К. С. Р. възстановява предбрачното си фамилно име - Яралова;
ОСЪЖДА Р. М. Р. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Пещера сума в размер на 10,23 евро, представляваща държавна такса за допускане на развода в съответната част, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране – и такса от 2,56 евро.
ОСЪЖДА К. С. Р. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Пещера сума в размер на 10,22 евро, представляваща държавна такса за допускане на развода в съответната част, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране – и такса от 2,56 евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3