Решение № 558 от 26.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Русе, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20234520106513 по описа за 2023 година

Ищецът „АСБО – АГРО” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, обл.Кюстендил, ул.”Свети Георги” № 41, представлявано от управителите Асен Ставрев Тошков и Божидар Василев Сотиров, твърди, че с ответника имали търговски взаимоотношения, по силата на които продавали на последния стоки със селскостопанско презназначение. На 01.02.2022г. сключили договор за уреждане на търговските отношения през 2022г. Съгласно чл.3.5 от договора, за всяка доставена и получена стока от ответното дружество, същото издавало запис на заповед за гарантиране на плащането. При извършване на плащане за доставена стока, записът на заповед се връщал на ответника. На 03.05.2022г., за формирано задължение от 1 770.00 лева ответното дружество издало запис на заповед в полза на „АСБО – АГРО” ООД, с дата на падежа 30.08.2022г. Записът на заповед бил авалиран за солидарно плащане от собственикът и управител на ответното дружество – В. М. И.. Поради неплащане на описаната дължима сума, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК, въз основа на издадения му запис на заповед, която му била издадена по ч.гр.дело № 4327/2023г. по описа на РРС, но ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея и му били указано да предяви иск за установяване на вземането си, които той прави по настоящото дело. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат солидарно сумата от 1 770.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417, т.10 от ГПК - 17.08.2023г. до окончателното й изплащане по запис на заповед издаден на 03.05.2022г., с падеж – 30.08.2022г., както и направените по заповедното производство разноски, по издадената 1 заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК по ч.гр.дело № 4327/2023г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск за установяване вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК – запис на заповед.

Ответниците „Агротехнолоджи Груп” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Богдан Войвода” № 1, представлявано от В. М. И. и В. М. И., оспорват изцяло предявения иск, като твърдят на първо място, че процесният запис на заповед не е редовен от външна страна, което го прави нищожен на основание чл.535, ал.2 от ТЗ. Касае се за предварително изготвена бланка, върху която ръкописният текст не е изпълнен от В. И. в качеството му на управител на търговското дружество и като физическо лице. Освен това датата на издаване на записа на заповед е 03.05.2022г., но в последния абзац на записа на заповед, касаещ авалирането, поставен над датата „03.05.2022г.” е отразено, че той като авальор декларирал, че записа на заповед му е предявен за плащане на 30.08.2022г., което е невъзможно. Твърди и че действително с ищеца сключили договор за покупко-продажба с отложено плащане на 01.02.2022г., но този договор останал само на хартия, тъй като по силата на него не са били извършвани никакви сделки. В. И. нямал спомен да е издавал запис на заповед, в качеството си на издател, нито като управител на ответното търговско дружество, нито да е ставал авальор, в полза на ищцовото дружество, в качеството й на поемател. За посочения в исковата молба период, той, търговското дружество и ищеца не са имали реални търговски взаимоотношения и не знаел по какъв начин ищецът е формирал исковата сума и въз основа на кои сделки. Нямал и никакъв спомен с ищцовата страна в гр.Русе да са разговаряли, още по-малко за е издавал в негова полза запис на заповед.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по заповедното производство – ч.гр.дело № 4327/2023г. по описа на РРС, оригинал на запис на заповед е видно, че на 03.05.2022г. ответното търговско дружество „Агротехнолоджи Груп” ЕООД е издало такъв, по силата на който се задължило безусловно и неотменимо да заплати на „АСБО – АГРО” ООД сумата от 1 770.00 лева на падеж 30.08.2022г. с място на плащане банков клон в гр.Дупница по посочена банкова сметка в „Райфайзенбанк” ЕАД. Записът на заповед е авалиран от В. М. И., който се е задължил като физическо лице да отговаря солидарно с издателя за задължението по менителничният документ. Видно от последния, той е бил предявен за плащане на издателя и авалиста /поръчителя/ на 30.08.2022г.

Представен е и договор за покупко-продажба с отложено плащане сключен на 01.02.2022г. между „АСБО – АГРО” ООД в качеството му на продавач, „Агротехнолоджи Груп” ЕООД в качеството му на купувач и В. М. И. в качеството му на солидарен длъжник, 2 по силата на който продавачът продава на купувача, а последният се съгласява и купува при условията на договора стоки – продукти за растителна защита, торове, семена, микроелементи и други подобни. Съгласно чл.3.5 от този договор, страните уговорили, че, за предадените, съответно получените количества стоки продавачът издава на купувача данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС, както и че за стойността на всяка доставена и получена стока от ответното дружество, същото издавало запис на заповед за гарантиране на плащането, който представлява неразделна част от издадения данъчен документ. При извършване на плащане за доставена стока, записът на заповед се връщал на ответника.

По делото е представена и издадена от ищеца фактура за продажба на стоки на обща стойност от 1 770.00 лева от 03.05.2022г., приета и подписана от втория ответник, в качеството му на представляващ първия ответник – страна по търговската сделка.

Представена е и стокова разписка за предаване на стоката от търговския представител, от 27.04.2022г., получена от първия ответник, представляван от втория такъв и подписана от последния, при получаване на стоката. Съгласно представената справка от счетоводството на ищеца – аналитична и синтетична сметка на клиент „Агротехнолоджи Груп” ЕООД, издадената фактура за сключената търговска продажба е надлежно осчетоводена на съответната дата от него.

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК, въз основа на процесния запис на заповед за сумата от 1 770.00 лева, издаден на 03.05.2022г. от „Агротехнолоджи Груп” ЕООД и авалиран от В. И., с падеж за плащане на 30.08.2022г., е било образувано ч.гр.дело № 4327/2023г. по описа на РРС, но срещу издадената по делото заповед за незабавно изпълнение на парично задължение ответниците са подали възражение за недължимост на сумата по нея и принудителното изпълнение по отношение на него било спряно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Представения по делото запис на заповед, издаден на 03.05.2022г. съдът намира, че е редовен от външна страна. Същият съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбата на чл.535 от ТЗ и не възбужда съмнение относно истинността си. Заедно с това от представения запис на заповед е видно, че „Агротехнолоджи Груп” ЕООД се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сумата от 1 770.00 лева, като е бил определен падежа – 30.08.2012г., от който момент задължението по него е станало изискуемо. Записа на заповед е подписан и от авалист В. М. И., който като поръчител е гарантирал изплащането на паричната сума по него, солидарно с издателя. Определено е и мястото на изпълнението – банков клон в гр.Дупница. Неплатения на падежа менителничен документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за сумата посочена в него срещу издателя и авалиста. Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като се касаело за предварително изготвена бланка, върху която ръкописният 3 текст не е бил изпълнен от В. И. в качеството му на управител на търговското дружество и като физическо лице. Законовото изискване на формата за записа на заповед е само какви задължителни реквизити той съдържа, но няма изискване менителничният документ да е ръкописно попълнен от издателя или авалиста. Записа на заповед е подписан от лицето В. И. за издател в качеството му на управител на търговското дружество и като физическо лице в качеството му на авалист. Тези подписи не са оспорени в съдебното производство и не е доказано да не са изпълнени от втория ответник. Неоснователно е и възражението, че датата на издаване на записа на заповед е 03.05.2022г., но в последния абзац на записа на заповед, касаещ авалирането, поставен над датата „03.05.2022г.” е отразено, че той като авальор декларирал, че записа на заповед му е предявен за плащане на 30.08.2022г., което е било невъзможно. Авалирането на документа от страна на И. е станало в по-горните абзаци, а в последния той го е разписал за предявяването му. Долуизписаната дата 03.05.2022г. касае датата на издаване на документа, а не датата на предявяването му. Следва да се отбележи от съда и че в записа на заповед е договорен конкретен падеж за изпълнение на задължението и след настъпването на същия вземането по документа става изискуемо. Не е било необходимо да се предявява в случая записа, но въпреки това е било сторено, а с подписването от страна на ответниците на изявлението за предявяване, те са приели същия.

Допълнително, че се дължи от страна на ответника паричната сума по записа на заповед са и следните съображения. Записа на заповед е менителничен документ – абстрактна сделка и при него по принцип не се изследва основанието, от което произтича вземането по него. С факта на издаване на менителничния документ, то вече издателя и авалистът по него се задължават безусловно да заплатят определената в него парична сума на определен падеж.

Ако записа на заповед е издаден въз основа на други правоотношения между страните, то издателят или авалиста следва да ги наведат като предмет на делото, за да се изследва т.нар.каузално правоотношение. В случая ищецът сам е посочил каузалното правоотношение, от което произтича вземането му и е доказал същото по делото. От представените доказателства договор за покупко-продажба с отложено плащане сключен на 01.02.2022г.; фактура за продажба на стоки на обща стойност от 1 770.00 лева от 03.05.2022г., приета и подписана от втория ответник, в качеството му на представляващ първия ответник – страна по търговската сделка; стокова разписка за предаване на стоката от търговския представител, от 27.04.2022г., получена от първия ответник, представляван от втория такъв и подписана от последния, при получаване на стоката и представената справка от счетоводството на ищеца – аналитична и синтетична сметка на клиент „Агротехнолоджи Груп” ЕООД, от където се установява, че издадената фактура за сключената търговска продажба е надлежно осчетоводена на съответната дата от него, е видно, че между страните е била сключена търговска продажба на стоки /описани във фактурата и договора/ при продажна цена от 1 770.00 лева, като писмени доказателства доказват изпълнението на задълженията на ищеца – продавач по сделката – нейното доставяне и приемане от страна на първия ответник. Представените писмени доказателства не са оспорени по надлежния ред в хода на съдебното производство, поради което доказват сключването и изпълнение на задълженията на ищеца по сключената търговска продажба на стоки. В тази връзка е 4 неоснователно възражението на ответниците, че сключения договор останал само на хартия, тъй като по силата на него не са били извършвани никакви сделки, като първия ответник и ищеца не са били имали реални търговски взаимоотношения.